novinar.bg

Никога не сме вярвали, че това може да се случи на нас. Така започва разказа си Росен - бащата на 3-годишната Дарина Пенчева, която е болна от левкемия. За тежката присъда семейството разбира на 6 октомври 2006 г. И сякаш целият свят и цялата мъка на живота се стовариха върху главата ми, спомня си 17-годишната сестра на Дарина - Лора. Доскоро тя е била обикновено момиче от хуманитарната гимназия във Варна. Сега вече е тийнейджър с проблеми на възрастен. Тя може да ви разкаже много неща, може да докосне сърцата ви. Защото се бори да откупи живота на сестра си.

След като се върнахме от почивка на морето лятото, Дарина започна да се храни по-малко, започва разказа си Лора. В следващите месеци става ясно, че тя има и болки в крайниците. Един ден падна, както си ходеше по мокета, просто падна. Не знаех какво става, признава Росен. Помислихме, че има проблем с костите, спомня си Лора. При първия инцидент не отиват на лекар, защото детето се съвзема. Седмица по-късно отново има проблем - този път изпитва адски болки при допир с ръката й. И започна ходенето по мъките, разказва Росен.

След няколко прегледа и 20-дневни изследвания лекарите произнасят присъдата на детето, което все още чака куклите да си отворят очите и да проговорят. Макар и след сесия химиотерапия, дори и без коса, малката Дарина е жизнена и си играе с десетките подаръци, получени от непознати. Някои от хората, които пращаха играчки и кукли, бяха зърнали само веднъж снимката на сестра ми, спомня си Лора и навежда глава. Навежда я, защото потичат сълзи и тя много добре осъзнава, че всеки миг с нейната малка Дарина е откраднат.

След като разбрали, че Лора няма компютър вкъщи, познати изпратили за Коледа чисто ново устройство, за да може Лора да информира и праща снимки от дома си. Преди трябваше да ходя по Интернет-клубовете, казва тя. Спомня си за времето, когато е обичала да ходи там, за да се види с приятелите си. Сега вече не.

"Това е Дарина - до неотдавна тя беше просто усмихнато 3-годишно дете като всички останали деца по света. През октомври семейството й разбира за левкемията. Заболяването е от много рядка форма и единственият шанс да се спаси животът на Дарина е трансплантация на костен мозък от донор. Операцията освен тежка е и изключително скъпа. Приблизителната сума е около 300 000 евро и семейството й е принудено да се обърне за помощ към всички вас - непознати хора, които споделят болката им и биха помогнали за спасяването на живота на тяхното малко съкровище." Това е написано в сайта, чрез който вече два месеца се събират даренията.

Историята може да ви се стори обикновена, разказана със сълзи. И тя е такава. Такава е била и за това семейство, преди да стане част от тях. Дарявал съм пари и дрехи за деца, болни или деца в беда, но човек осъзнава какво става, едва когато му дойде вкъщи, разказва Росен и поглежда голямата си дъщеря. В последните месеци тя и съпругата му са единствената му опора. Негови близки казват, че плаче. На глас. С премрежени погледи баща и дъщеря се борят за един детски живот, този на тяхната Дарина, на тяхното момиче.

Събирането на средствата и истинската кампания за спасяването на 3-годишното дете тръгват от сестра й, която започва да събира помощи и подкрепа в училище. От тези тийнейджъри, които играят по Интернет кафетата и дават парите си за скъпи маратонки.

Хората започват да помагат, откриват се сметки в банката, изпращат sms за дарения и така съдбата на 3-годишното дете стига до повече хора. Събират над 2300 евро и над 100 000 лв. Трябват им още около 290 000 евро, за да я спасят. А след това никой не дава гаранция. Операциите се правят в специализирани клиники в чужбина - Израел, Франция, Германия... Скъпи са, зависи от организма и от донора, разказват бащата и сестрата.

Кризата, в която се намираме аз и семейството ми, кошмарът, който изживяхме в дните на чакане, накараха в мен да пропищи онази част от съзнанието ми, която събра сили и пое инициативата да нададе горещ зов за помощ: Искам да купя живота на сестра ми! Моля, помогнете!

Думите, които вероятно ще ви трогнат, са част от писмото на Лора, публикувано на Интернет-страницата - www.save-darina.org. Лора обича да разказва за моментите, преживени със сестра й, как са се къпали заедно в морето и как са си правели пясъчни кули на плажа. За 3-годишното дете играта е единственият начин за забавление въпреки купищата доктори около нея.

Нова година изкарахме с нея в болницата, разказва бащата. Добри хора й бяха донесли много подаръци. Тя непрекъснато говори, че я е страх, страх я е от хората с бели престилки, завива се през глава, като ги види. Сестрата и бащата на Дарина се шегуват, но смехът им е насила. Защото вече знаят и осъзнават, че връщане назад няма - животът на детето си отива пред очите им. Непрекъснато контактуват с хора и семейства, чиито деца също са засегнати от коварната болест - някои вече са се излекували, други са починали. Мобилните им телефони звънят на всеки две минути с различни искания и закани. След тежка въздишка Лора продължава да разказва как някои хора ги обвинявали, че са просяци, други им се карали по телефона. Момичето предупреждава, че вече имало няколко сигнала за измамници, които със снимка ходели от врата на врата и събирали средства за Дарина. Бих им казала на тези хора, че нямат сърца, но никога не бих им пожелала да преживеят това, което аз преживявам.

Лора още си спомня жизнерадостните мигове със сестра си на плажа, но сега, когато се прибира у дома, е тихо и тишината раздира единствено непрестанният плач на майка й.

17-годишното момиче си спомни за деня, когато е дарила от джобните си пари голяма жълта катерица за деца сираци. Семейството не е набожно. Не ходя на църква, вярвам в хората, отсича Росен.

В страницата на сайта има и форум. Там десетки хора, които никога не са имали контакт с детето, искат да помогнат. Истината е, че никога преди това не сме вярвали колко състрадателни могат да бъдат човешките същества, споделя ученичката. Догодна тя ще завърши средното си образование. Искам сестра ми да бъде до мен и да е здрава, завършва разказа си Лора и отива на поредната среща с близки до съдбата на сестра й хора. За да чуе още една човешка история, за да повярва в чудеса.