9,1 на сто по-малко престъпления от началото на годината
Приеха ремонта на бюджета на НЗОК
"Лудогорец" осакатен за "Партизан"
Къде съм ? Начало /

Разделено Стрезимировци скърби заедно

0:00, 14 април 2004 3939 0 коментар
Дотук свършва българското Стрезимировци, сръбската му половинка се катери по сочно зеления баир отвъд границата.
01/04

В българската част на селото се плашат от непознати, в сръбската отварят сърца

Стрезимировци се е покатерило по баирите от двете страни на границата. През 1918 г. браздата слязла от отсрещния връх Врътоп и разрязала на две трънското село - няколко десетки къщя в Сръбско, почти толкова и в Българско.

Двете половинки запазили името си, но за да се различават, му сложили отпред по едно "Горно" и "Долно".

Границата разполовила брат от сестра

разделила съседи, роднини. Потомците им сега говорят на различни езици, но се разбират без преводачи. "Всички - и българи, и сърби, и християни, и мюсюлмани, сме еднакво големи пред хляба. Всички коленичим пред смъртта", казват стрезимировци.

Тези дни и на изток, и на запад от бариерата хората са потресени от трагедията с българските деца в Черна гора. "Съдбата ме наказа жестоко. Загубих едно след друго и двете си чеда. Сега се теша с внуци. Докато гледах тия дни телевизия,

поревем за свищовските дечица

после поревем и за моите", признава със свито гърло Радка, бившата пощаджийка на селото.

Днес двете части на Стрезимировци са еднакво запустели. Младите работят по големите градове, старите са се вкопчили в земята и изкарват с пот прехраната си. "Шепа пенсионери сме, един друг се подпираме. Но ако

съседът ми поиска шепа сол

а и аз нямам, как да му дам?", размишлява дядо Тома иззад металните решетки на външната порта. Нали сме непознати, не ни пуска в двора си - нищо че и в нашите вени тече българска кръв.

"В града хората се промениха повече, отколкото по селата - по-лоши са, по-незадружни. Немотията ражда лошотията. Човек няма вяра и на себе си. Я какво става наокло -

грабежи, убийства, беззаконие

казва дядо Тома и се опитва да ни отпрати. Не му се ще да умува върху смъртта на дечицата, не му е до неканени гости. От години го яде една негова си болка, тя му стига за няколко живота. Той и жена му още кретат, а чедото им си отишло само на 40 години...

74-годишната баба Анка е по-смела. Зарязва пролетното почистване в дома си и

отключва металната порта

после я прихлопва зад гърба си. Готова е да размени някоя и друга приказка с нас, но на улицата. "Край селото тече река Ерма. Дано никога не ни стигат такива трагедии, но ако лошото дойде, ще помагам с каквото мога. Трънчани са добри хора. Не сме опаки, а сме корави" засяга се на чест баба Анка. Дали не ни наказва Бог, като ни взима децата?

Само Господ си знае работата

гърчи рамене тя.

Като разделили на две селото, черквата им останала в Сръбско. Затова всички заедно напрегнали мишци и си направили на отсрещното баирче параклис. На всеки храмов празник към него се стичат и съседските села.

До самата гранична бариера са насядали на кафе неколцина сърби. "От Нови пазар сме - на 400 км оттук и на 300 от Бело поле. Всички скърбим за вашите деца", казва Елвир. Нусрет Зорнич клати тъжно глава - "Децата са невинни, за тях око даваме, без значение чии са."

Тираджията Наиб пък преди 3-4 г. също рискувал живота си за приятел, като

скочил в река Ибър

"Сега ми е още по-добър приятел. Дано не се повтаря никога тоя ужас, но ако нещо подобно се случи тук, знам, че и българите ще се жертват за нас. Братя сме", убеден е Наиб.

"Какво стана, откриха ли двете деца?", пита ни загрижено митничарят в Сръбско, докато ни слагат печат на паспортите.

В Горно Стрезимировци също както и в Долно тук-таме се мярка човек. Мика и Ванюша пекат ябълкова ракия. "Искате ли да я опитате?" вадят чашки и наливат, без да чакат отговор.

После Мика вика "живели" ("наздраве") и надига чашка, преди да продължи:

Вечер гледам вашия Слави, и Михнева познавам

Следим и по вашата, и по нашата телевизия всичко за катастрофата в Бело поле. Имам роднина там. И аз бих се хвърлил във водата, ако бях наблизо. Всички хора сме еднакви, но се различаваме по големината на сърцата си и дали тук нещо ти клика (сочи главата си). При нас казват -

само протегнатата ръка се целува и люби

Бедните са по-жалостиви. Тоя, дето познава мъката, помага на другите."

В дома на бившия белградски журналист Веселин Несторович ни посрещат като дългоочаквани гости. Съпругата му Гюргя меси питка, но набързо измива ръце и хуква да прави кафе. Чевръсто отрупва

опънатата насред двора трапеза с напитки

Гюрга е родена в селото, на запад от границата. Веселин е сърбин. Съседката Нада и мъжът й Стоян, с които са поседнали на раздумка, са черногорка и стрезимировец. "Не са намерили още двете деца, нали?", подхваща компанията. Веселин разлиства сръбския вестник "Вечерни новости" и отваря на голяма публикация по темата. "Ей тая снимка всичко казва - плачат заедно и нашите, и вашите деца - сочи страницата Веселин. - Ние сме балканци.

Една люлка ни люлее

родени сме и отрасли в мъка. Германците например не биха се притекли на помощ на чужденец. Виждал съм в Щутгарт как убиват човек на улицата с кол, а всички стоят и гледат", разказва Веселин.

Като вдигнал нова къща, съседите му - етнически българи, прерязали от злоба достъпа му до питейната вода. Той пък преглътнал и им простил омразата. Нали и занапред ще живеят врата до врата.

"Човек носи в себе си и доброто, и злото. Жалко е, че лошото се събужда по-бързо, а

човещината ни излиза наяве при голям зор

Тогава всички се сплотяваме", замисля се Гюргя.

Съседът й Стоян също скъсал с българските си корени, но пък дарил майчината си земя на българите зад граница. "Който има сили, нека я работи", казва кротко той. Честичко прескачат с жената у нас на пазар.

На изпроводяк Гюргя ни слага в торбички по няколко яйца. Докато ни изпраща до граничния пункт, Веселин излива болката си: "Преди 4 лета изгубих единствения си син. Тия дни нощем си лягам и не мога да заспя. Мисля само едно - кога ли ще намерят двете изчезнали в Лим деца..."

коментирай

Коментари (0)

Все още няма коментари към тази новина. Бъди първи!

Име:
Мнение:
Попълнете текста от картинката:
captcha

Спорт

Стойчо Младенов: Аз съм виновен за "Зимбру"

България

Болниците нямат кадри, за да разкрият свой ТЕЛК

Икономика

"Южен поток” не влияе на екологията

България

Съпричастни роми блокираха влака за Перник

Последно обновяване 29 юли, 2014 17:40 ч.

Development PIMDESIGN