Три катастрофи в Пиринско, пострада 40-годишна жена
Зимата дойде

Зимата дойде

8:13, 25 октомври
Наоми: Еболата е наказание свише
Къде съм ? Начало / Култура / Религия & Обичаи

Лазарки пеят песни седмица преди Великден

4:17, 26 март 2010 6609 2 коментарa
Лазарски танц "Боенек".
01/07

На Цветница свещеникът "чете" на върбата, която после слагаме под семейната икона

В събота е Лазаровден, празник в чест на св. Лазар. Празникът е винаги в събота, една седмица преди Великден. Според евангелието от Йоан Христос възкресил Лазар на четвъртия ден от неговата смърт. Той живял още 30 години в строг пост и бил избран за епископ на град Китион на остров Кипър.

Българите наричат празника „Лазарица”, „Лазар”, „Лазарска събота”. Обичаите на Лазаровден са жизнерадостни и поетични, свързани с пролетното събуждане на природата, с мечтите за задомяване на момите. Много интересни са старинните обичаи „лазаруване” и „боенек”. Участничките в тях се наричат „лазарки”, „лазарици”. Подготовката за лазаруването започва веднага след Тодоровден. Момите се събират, разделени на групи по махалиь и разучават лазарските песни и игри. На Лазарица, закичени със свежи цветя по главите, облечени в нови носии, те тръгват из селото. Разделени са на „чети” от по четири „пеячки” и две „шеталици”, предвождани от „кумица”.

Най-голямата и най-порядъчната мома в селото избират за „селска кумица”

Лазарките обикалят всички къщи в селото, като във всеки двор изпълняват обредни песни, посветени на отделните членове от семейството - на стопанина, на стопанката, на невестата, на бебето. Специални песни има за овчар, за свещеник, за терзия. Но най-много те са за момите в къщата. Възпяват се техните качества, любовта между моми и ергени, бъдещата женитба. Под съпровода на песните на „пеячките”, „шеталиците” играят лазарско хоро „буенек”, като размахват пред себе си бели лазарски кърпи и подскачат високо, за да растат буйни житата. Стопаните даряват момичетата с яйца, които една от тях събира в кошничка. Всички с радост очакват лазарките, защото се вярва, че къща, в която те са пели и играли, ще бъде честита. Лазарките не влизат само в къща, в която през годината е починал човек. Те обхождат и селското землище, пеят обредни песни за плодородие по нивите. В лазарските чети може да има и други обредни персонажи - „боенек” и „лазарова булка” – пременено като невеста малко момиче, забулено с бяла или червена кърпа. Ролята на младоженец, „зет”, се изпълнява от лична мома, пременена в мъжки дрехи, с калпак на главата и с тояга в ръка.

Празнуваме Цветоносна неделя, наричана от българите още Цветница


Връбница, Вая, Кукленден. Християнската църква чества тържественото влизане на Исус в Йерусалим преди еврейската Пасха. Евангелията разказват, че Спасителят пристигнал в града, яздейки младо осле (магаре), а вярващите го посрещнали с маслинови и лаврови клонки и постилали дрехите си пред него. Затова сутринта на тържествената църковна служба всички носят върбови клонки и китки от пролетни цветя (или взимат осветена върба и здравец от църквата). Свещеникът „чете” на върбата, която после отнасят вкъщи и поставят под иконата. Там тя ще преседи до следващата Връбница. Вярва се, че прекадената върба е чудодейна и лековита и с нея се бае против уроки.

На Цветница се изпълнява последният лазарски обичай - „кумичене”, „кумичкане”. Лазарките се събират на реката, като всяка носи венче от върбови клонки, китка цветя или обредно хлебче (колаче), наричано „кукла” (оттук името на празника Куклинден). В Карнобатско кумиченето се прави с ладийки от папур. Момите запяват любовни песни и пускат по течението на водата своето венче или колаче. Момата, чийто знак излезе най-напред, провъзгласяват за „кумица”, „кръстница” на лазарките.

На връщане към селото лазарките носят кумицата „на конче”. Празникът завършва с богата празнична софра в нейния дом. Вечерта на Връбница на селския мегдан за последен път се извива лазарско хоро. С лазарските обичаи девойките влизат в нов социален статус и вече са готови да се омъжат. Според старо поверие девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде грабната и залюбена от змей.

След Цветница започва „Страстната”, „Великата неделя”

предхождаща Възкресение Христово, Великден. Седмицата преминава в приготовления за големия християнски празник. Особено се тачат сряда, четвъртък, петък и събота. На „Велика сряда” жените не трябва да работят никаква домашна работа. На „Велики четвъртък” преди изгрев слънце стопанките боядисват яйца. Първото яйце се боядисва в червено и то е първото снесено яйце за деня. С него потъркват личицата на децата и чертаят кръст по челата им, „за да са здрави и червени”. Поставят яйцето под домашната икона и го пазят за лек до „Велики четвъртък” на следващата година. Вярва се, че първото червено яйце пази посевите от градушка и затова на Гергьовден го заравят в нивата.

На „Велики четвъртък” стопанките замесват великденските хлябове. Те са с различна форма - големи, кръгли или изплетени от парчета тесто. Наричат ги ”великденски кравай”, „кошара”, „квасник”, ”харман”, „яйченик”, „кукла”, „плетеница”, „паска”. Отгоре са украсени с червени яйца. В началото на ХХ в. в големите български градове великденските хлябове започват да се изместват от козунаците - традиция, идваща от Западна Европа.

коментирай

Коментари (2)

  • 002
    10 / 30
    ivka 10-04-11 20:53ч
    tva e nai - tupoto ne6to - nai - prostoto ne6to - nai - nigodnoto ne6to za koeto sam 4yvala i koeto sam vijdala

  • 001
    5 / 47
    вешингенабинкеневваомбозтера генджова басикова ф 26-03-10 21:58ч
    браво
Име:
Мнение:
Попълнете текста от картинката:
captcha

Свят

Стрелецът от Мерисвил е 14-годишен ученик

Свят

В Калифорния хванаха убиеца на шерифи

Свят

2-годишно дете почина от ебола в Мали

Свят

Инцидент в китайска мина, 16 загинали

Последно обновяване 25 октомври, 2014 08:15 ч.

Development PIMDESIGN