Хамилтън шампион във Формула 1
Аоияма завърши с победа
Магистралата до Благоевград готова догодина
Къде съм ? Начало / Култура / Религия & Обичаи

Лазарки пеят песни седмица преди Великден

4:17, 26 март 2010 6706 2 коментарa
Лазарски танц "Боенек".
01/07

На Цветница свещеникът "чете" на върбата, която после слагаме под семейната икона

В събота е Лазаровден, празник в чест на св. Лазар. Празникът е винаги в събота, една седмица преди Великден. Според евангелието от Йоан Христос възкресил Лазар на четвъртия ден от неговата смърт. Той живял още 30 години в строг пост и бил избран за епископ на град Китион на остров Кипър.

Българите наричат празника „Лазарица”, „Лазар”, „Лазарска събота”. Обичаите на Лазаровден са жизнерадостни и поетични, свързани с пролетното събуждане на природата, с мечтите за задомяване на момите. Много интересни са старинните обичаи „лазаруване” и „боенек”. Участничките в тях се наричат „лазарки”, „лазарици”. Подготовката за лазаруването започва веднага след Тодоровден. Момите се събират, разделени на групи по махалиь и разучават лазарските песни и игри. На Лазарица, закичени със свежи цветя по главите, облечени в нови носии, те тръгват из селото. Разделени са на „чети” от по четири „пеячки” и две „шеталици”, предвождани от „кумица”.

Най-голямата и най-порядъчната мома в селото избират за „селска кумица”

Лазарките обикалят всички къщи в селото, като във всеки двор изпълняват обредни песни, посветени на отделните членове от семейството - на стопанина, на стопанката, на невестата, на бебето. Специални песни има за овчар, за свещеник, за терзия. Но най-много те са за момите в къщата. Възпяват се техните качества, любовта между моми и ергени, бъдещата женитба. Под съпровода на песните на „пеячките”, „шеталиците” играят лазарско хоро „буенек”, като размахват пред себе си бели лазарски кърпи и подскачат високо, за да растат буйни житата. Стопаните даряват момичетата с яйца, които една от тях събира в кошничка. Всички с радост очакват лазарките, защото се вярва, че къща, в която те са пели и играли, ще бъде честита. Лазарките не влизат само в къща, в която през годината е починал човек. Те обхождат и селското землище, пеят обредни песни за плодородие по нивите. В лазарските чети може да има и други обредни персонажи - „боенек” и „лазарова булка” – пременено като невеста малко момиче, забулено с бяла или червена кърпа. Ролята на младоженец, „зет”, се изпълнява от лична мома, пременена в мъжки дрехи, с калпак на главата и с тояга в ръка.

Празнуваме Цветоносна неделя, наричана от българите още Цветница


Връбница, Вая, Кукленден. Християнската църква чества тържественото влизане на Исус в Йерусалим преди еврейската Пасха. Евангелията разказват, че Спасителят пристигнал в града, яздейки младо осле (магаре), а вярващите го посрещнали с маслинови и лаврови клонки и постилали дрехите си пред него. Затова сутринта на тържествената църковна служба всички носят върбови клонки и китки от пролетни цветя (или взимат осветена върба и здравец от църквата). Свещеникът „чете” на върбата, която после отнасят вкъщи и поставят под иконата. Там тя ще преседи до следващата Връбница. Вярва се, че прекадената върба е чудодейна и лековита и с нея се бае против уроки.

На Цветница се изпълнява последният лазарски обичай - „кумичене”, „кумичкане”. Лазарките се събират на реката, като всяка носи венче от върбови клонки, китка цветя или обредно хлебче (колаче), наричано „кукла” (оттук името на празника Куклинден). В Карнобатско кумиченето се прави с ладийки от папур. Момите запяват любовни песни и пускат по течението на водата своето венче или колаче. Момата, чийто знак излезе най-напред, провъзгласяват за „кумица”, „кръстница” на лазарките.

На връщане към селото лазарките носят кумицата „на конче”. Празникът завършва с богата празнична софра в нейния дом. Вечерта на Връбница на селския мегдан за последен път се извива лазарско хоро. С лазарските обичаи девойките влизат в нов социален статус и вече са готови да се омъжат. Според старо поверие девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде грабната и залюбена от змей.

След Цветница започва „Страстната”, „Великата неделя”

предхождаща Възкресение Христово, Великден. Седмицата преминава в приготовления за големия християнски празник. Особено се тачат сряда, четвъртък, петък и събота. На „Велика сряда” жените не трябва да работят никаква домашна работа. На „Велики четвъртък” преди изгрев слънце стопанките боядисват яйца. Първото яйце се боядисва в червено и то е първото снесено яйце за деня. С него потъркват личицата на децата и чертаят кръст по челата им, „за да са здрави и червени”. Поставят яйцето под домашната икона и го пазят за лек до „Велики четвъртък” на следващата година. Вярва се, че първото червено яйце пази посевите от градушка и затова на Гергьовден го заравят в нивата.

На „Велики четвъртък” стопанките замесват великденските хлябове. Те са с различна форма - големи, кръгли или изплетени от парчета тесто. Наричат ги ”великденски кравай”, „кошара”, „квасник”, ”харман”, „яйченик”, „кукла”, „плетеница”, „паска”. Отгоре са украсени с червени яйца. В началото на ХХ в. в големите български градове великденските хлябове започват да се изместват от козунаците - традиция, идваща от Западна Европа.

коментирай

Коментари (2)

  • 002
    9 / 31
    ivka 10-04-11 20:53ч
    tva e nai - tupoto ne6to - nai - prostoto ne6to - nai - nigodnoto ne6to za koeto sam 4yvala i koeto sam vijdala

  • 001
    4 / 48
    вешингенабинкеневваомбозтера генджова басикова ф 26-03-10 21:58ч
    браво
Име:
Мнение:
Попълнете текста от картинката:
captcha

Икономика

Магистралата до Благоевград готова догодина

Свят

Потопи заплашват щата Ню Йорк

Икономика

Танева бори рекета срещу фермерите

Спорт

Треньорът на "Монако" бесен на Бербатов

Последно обновяване 23 ноември, 2014 16:38 ч.

Development PIMDESIGN