novinar.bg

Партито за рожденика Христос приключи и вече знаем почти всички счетоводни подробности за него. В разпечатката на общата ни разплащателна карта са описани транзакциите, които направихме за храна и алкохол, за sms-и, за подаръци, дори за благотворителност. Имаме и първите прогнози за домакинския кредитен рейтинг в предстоящите месеци - според финансовия хороскоп януари и февруари съвсем няма да донесат стабилна перспектива.

Изобщо задръстени сме от информация за собственото си потребление като телефонна памет с актуалните за тези дни баналности. Но както обикновено най-важното липсва в отчетите – какви подаръци и уважение получи Рожденикът. Нали в крайна сметка той беше звездата на Коледа и заради него бяхме поканени на най-масово празнувания рожден ден в света. Или, за да има Коледа, става все по-малко необходимо някой да се е родил като повод.

Поради техническа невъзможност да попитаме лично Рожденика – доволен ли е останал от тазгодишното си 2011-о парти, би трябвало да чакаме равносметката от историческите супервайзъри на традиционния купон. Църквата би трябвало да има нещо като коледен индекс „Христос”, който се формира от човекопотока и от средния му престой в храмовете, както и от броя на запалените вътре свещи. Не е самата представителност, но би било нелош ориентир за смисъла на празника.

Клишето за коледното дерби между материалното и духовното значително ще се конкретизира при сравнение между прекараните минути на опашка за свещи и на опашка в голямата търговска верига с пълна количка. Между времето за търсене на паркомясто пред най-близкия мол и пред най-близкия храм. Както и между часовете, които се отделят за избор на подаръци и за избор на приоритети, които да залегнат в сценария на личната молитва.

Църквата, която преживя тежки имиджови пости, можеше след тях да промотира индекса „Христос”. Можеше да разкрие голямата си данъчна тайна, пред която Тайната вечеря прилича на пъзел за 3-годишни с 12 парчета, и да декларира коледния си оборот от продажбата да свещи. По статистиката за килограмите пържоли, които сме купували миналата година и тази, както и по данните за продажба на бяла техника спрямо китайската електроника – можем да се ориентираме за тенденциите в материалната Коледа. За другия й вариант обаче имаме нужда от отчета на официалната свещоливница. И никой да не спори, че това не е реален показател, тъй като Рожденикът е вътре във всеки от нас и не е задължително да бъде демонстративно разхождан по разните му там литургии, както и да му бъде пален огън на специално място. Ако е така, значи няма особен смисъл от съществуването на специалните места нито от организаторите на литургии. Няма смисъл и от претенциите, че някакъв празник бил нещо повече от повод за ядене и пиене.

Дори да сме се държали изключително свински и като изтървани чревоугодници на последното парти, трудно ще го осъзнаем. Липсват ни критерии за сравнение, чието занижаване евентуално да ни причини гузност или леко засрамване. Дали заради овчарското стечение на обстоятелствата при появата на Рожденика, но овчият синдром сериозно се проявява на партитата му. Всички поканени знаят, че останалите ще купят подаръци, и за не се делят от стадото, и те купуват. Иначе ще се получи неудобно и ще изглеждат като черни овце.

За да си спестят евентуалния срам, те се приобщават към празника в материалния му вариант. За приобщаване и към духовния също имат нужда от подобен мотив. Например, ако знаят, че по-голяма част от стадото, преди да седне на масата, се отбива на празнична служба, вероятно и те ще наминат. Откъде обаче да знаят, след като за отбиващата се част няма статистика. Има постпразнична статистика колко прасета са изклани, но не и колко свещи са били запалени. Въпреки че свещите би трябвало да са по-лесни за смятане от прасетата.

Заради църковен мързел, заради други по-важни в момента църковни проблеми, заради тънки счетоводни сметки или заради обикновена ретроградност нямаме индекс „Христос”, затова и тази Коледа ще отиде в историята единствено с данни за материално потребление. Христос може и да не е за ядене и пиене, но супервайзърите на рождените му дни не могат да организират по-различно парти.

Нито имат авторитета да направят лека забележка на празнуващите – стига сте се насирали, а станете за малко от масата и отидете да уважите онзи, който ви даде повода така да се насерете. Поне следващия път гледайте да го направите, защото този вече се осрахте. Както винаги, както обикновено и както си знаете.