Александър Кашъмов е ръководител на правния екип на програма „Достъп до информация“. Той бе избран за адвокат на 2008 година. Кашъмов е бил защитник на журналистката от Бургас Катя Касабова, срещу която са скочили инспектори, уличени от нея в това, че са престъпили закона, след като са позволили на десетки здрави деца да влязат без изпит в елитни гимназии от квотата на ученици с увреждания. Докладчик по делото е Деница Петкова, която осъдила в Бургаския окръжен съд Касабова за клевета. По-късно Съдът за защита правата на човека в Страсбург осъжда България заради тази присъда. Сега Петкова е предложена за зам.-министър на правосъдието.
– Адвокат Кашъмов, изненадан ли сте от избора на съдия Деница Петкова за заместник-министър на правосъдието?
– Нямам представа коя е тази жена. Аз не я познавам много. Един-единствен път съм я виждал по повод делото на журналистката Катя Касабова пред Бургаския окръжен съд. В този смисъл защо се е стигнало точно до този избор нямам представа.
– Какъв беше казусът с Катя Касабова?
– През 2001 година се появи скандал в Бургас, който включваше една наредба, според която деца с увреждания могат да бъдат приети без конкурс в елитни езикови гимназии. Комисията, която е извършила този прием, бе сътворила множество нарушения. Така деца на местни големци са били приети по този начин. Имаше и вътрешна проверка на Министерството на образованието. Публичност на всичко това даде всъщност първа журналистката Катя Касабова със статия в тогавашния местен вестник „Компас”. Статията излезе буквално дни преди 15 септември с ясния зов към обществото, към засегнатите деца, които не са били приети, да бъде преразгледан целият прием на децата и да бъде възстановена справедливостта.
– Това, струва ми се, е един от първите големи корупционни скандали. Така ли е всъщност?
– Може би е един от първите. Той със сигурност е корупционен, поне в смисъла, в който става въпрос за множество нарушения, установени от проверка на Министерството на образованието, която обаче не е била оповестена. Четирима души от засегнатите от Инспектората на министерството завеждат дела, за изненада на обществото и на здравомислещите, и журналистката бива осъдена на първа инстанция, след което съдия Петкова от Окръжния съд в Бургас потвърди присъдата на втора инстанция.
– Бихте ли казали на какво се е позовала съдия Петкова, за да издаде тази присъда?
– Всъщност по това време в съдийския състав фигурира името Деница Вълкова, която е и докладчик по делото. Основните й мотиви са, че журналистката не е провела надлежно разследване и съдът е приел, че действително публикацията е в защита на обществения интерес, но това не премахва наказателната отговорност. Поради това санкцията срещу журналистката бе потвърдена. Другото, което приема съдът и което също е недопустимо и е коментирано от съда в Страсбург, е изискването към журналистката да е в състояние да докаже твърденията си в степен, в която би издържала една осъдителна присъда.
– Това какво ще рече?
– Това означава, че ако се приеме подобна теза, журналистите няма да могат да изразяват никакви съмнения за нередности и престъпления, защото трябва да чакат първо прокуратурата евентуално да благоволи да започне наказателно преследване, а след това ще трябва да чакат години наред, за да може да влезе в сила една осъдителна присъда. Подобна теза е абсурдна и тя точно така е възприета от Европейския съд по правата на човека. Този съд коментира, че това решение пряко противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека, на широтата и на смисъла на свободата на словото.
– Кога взехте решението да обжалвате в Страсбург?
– Трябва да се каже, че на първо място Окръжният съд в Бургас бе много добре запознат с практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. От една страна, защото аз специално бях подготвил заедно с моя колега адвокат Терзийски изложение на практиката на Европейския съд по правата на човека и освен това ние носехме и едно специално изготвено становище на Международната организация за защита на свободата на словото, която се намира в Лондон. Това становище бе специално подготвено и преведено на български за улеснение на съда, той обаче го отхвърли. Не пожела дори да се запознае с него. Беше заявено, че няма процесуален ред за представяне на такова становище.
– Колко години ви отне, докато обжалвахте решението на българския съд?
– Решението на Окръжния съд в Бургас, което бе всъщност и окончателно, бе взето на 17 януари 2003 година, а решението на Европейския съд по правата на човека бе взето на 21 април миналата година. Става дума за 8 години. Това наистина е голям период, но за съжаление Европейският съд по правата на човека е претоварен с дела и тогава, когато националните съдилища нямат възможност да гледат достатъчно задълбочено своите казуси, за съжаление се достига до такова пренатоварване на Европейския съд.
– Вие лично как реагирахте, когато разбрахте, че Катя е оправдана?
– Разбира се, с удовлетворение. Това беше една голяма битка, бих казал, че беше една битка България да стане по-европейска страна. Защото демокрация, в която липсва свобода на словото, в която критичното слово се потиска, властва цензурата и забраната да се говорят неудобни за държавните служители и властта истини, такова общество не може да бъде наречено демократично. В България продължават да се водят дела за клевета и обида, в това число от политици, от държавни служители срещу различни публикации спрямо тях – нещо, което само по себе си не е свидетелство за много висока култура на политиците, или пък търпимост към критика. Това при западните политици стои по различен начин. Затова това беше битка не само на Катя и на нейния колега Божидар Божков, който беше осъден по същия казус, на нас, адвокатите, които водехме тези дела, но и на неправителствените организации, които се занимават със свободата на словото и изпратиха становища пред Европейския съд в Страсбург. Той, за разлика от нашия съд, прие тези становища.
– Какво точно постанови Европейският съд, бихте ли припомнили?
– Разбира се! Това е едно огромно по обем решение. Най-важното е, че се намира категорично нарушение в свободата на изразяване на Катя Касабова. Подобни решения на съдилищата могат да доведат до така наречения Смразяващ ефект. Тоест да попречат на журналистите да пишат свободно нещата, които откриват в своите проучвания. Специално Европейският съд по правата на човека приема, че проблемът в дадения случай не е в българския закон. Имаше аргументи по делото, че и той не е достатъчно добър, но Европейският съд по правата на човека отхвърли тези аргументи и прие, че изцяло проблемът с посегателството над свободата на словото на журналистката Касабова се състои в действията на националните съдилища.
– Имаше ли значение средата, в която е работила Катя Касабова, все пак Бургас е по-малък в сравнение със София. Ако тя беше в столицата, щеше ли да има дело?
– Това не мога преценя, защото за съжаление дела срещу журналисти има навсякъде и в това число в София. Но смятам, че гаранциите в едно по-голямо място, каквото е София, плурализмът, множеството медии и тяхната сила, множеството политически субекти и тяхното влияние, голямото количество съдии, които са с най-различни възгледи, в столицата пречат на подобно капсулиране, това, което се получава на много места в страната и може би тогава се бе получило именно в Бургас – едно свързване на местния елит, едно чувство на симпатия и солидарност между политици, бизнесмени, държавни служители и магистрати. Журналистите в такива места се смятат за неудобни досадници, освен ако не са ласкатели на властниците. Това е много неудобно за самите журналисти, но и за гражданите по тези места, защото дава възможност чрез връзките между хората да се изкривява справедливостта.
