Андрей Слабаков е роден на 13 август 1960 г. в София. През 1984 г. завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов“, специалност „Кино и телевизионна режисура“. От 1991 до 1994 г. работи в Италия за телевизионните компании RAI 1 и RAI 2. През 1998-а излезе първият му игрален филм „Вагнер“. После снима втората си пълнометражна лента „Неутрална зона“. Слабаков е автор и на документални филми. Сред тях са „Евреите в България“ (1995 г.), „Али Мехмед – самотният поет и смисълът на живота“ (2000 г), „Перловец“ – реката на живота“ и „Влак за морето“. Той е син на големия български актьор Петър Слабаков. Андрей е женен за актрисата Ернестина Шинова, имат дъщеря.
– Винаги си казвал, че си заклет пушач, но, че никога не би запалил цигара в детска градина. Защо си недоволен от закона, Андрей?
– Никога не бих пушил в детска градина. Но се учудвам, че здравната комисия, чак преди второто четене на закона се присети, че не трябва да се пуши в детските градини, училищата и болниците. Странно е, че най-напред забраниха дима в заведения и ресторанти. Против съм онази част от закона, която регламентира изхвърлянето на пушачите на улицата. Това е лишено от всякаква логика. Още повече, че така хората се разделят насилствено на пушачи и непушачи. Мисля, че няма никакъв проблем нещата да си останат, както досега – в заведенията има места за тези, които пушат и онези, които не го правят. Това е нормално, балансирано и демократично. Мераците обаче да ни изхвърлят отвсякъде нас, пушачите, не са свързани с никакво здравеопазване. Ние ще продължаваме да си пушим, т.е. да си увреждаме здравето, но ще го правим отвън пред вратата като проституки.
– Не можеш да отречеш обаче, че здравната комисия е водена от добри подбуди?
– Ако беше така, то трябваше да се направи нещо елементарно – да забранят вноса, разпространението, продажбите на тютюневите изделия и да не се дават дотации на производителите на тютюн. Помислете, ако всичко онова, което е изписано върху цигарените кутии е вярно, то как така си позволяват да ги продават?! Това не е свързано със здравеопазването.
– А с какво е свързано, според теб?
– Не зная, но подозирам, че може като забранят пушенето, да се засили потреблението на наркотици. Във всички държави, където са въвеждали забрани за цигарите, наркоманията расте с десетки проценти. Мога да посоча за пример Ню Йорк. При забраната там пушачите намаляха с десет на сто, а наркоманите се увеличиха с 30%. И това е една обща тенденция за всички държави. Развива се някаква параноя като се твърди, че пушенето е най-големият бич за човечеството. А за наркотиците се говори приглушено, даже се лансират някакви малоумия за тяхната полезност.
– Какво ви споделиха собствениците от Асоциацията на ресторантьорите?
– Че от момента, в който посевместно се спрат цигарите, оборотите ще паднат минимум с по 10 на сто и повече. Става дума общо за загуби в размер на над 250 млн.лв. Хората, които не пушат по принцип, харчат много по-малко пари в заведенията. Това е всеизвестен факт, не съм го измислил аз. Освен това салоните за непушачи са полупразни – с по двама-трима души. Но пък ми е интересно, защо онези, които не понасят дима непрекъснато се врат в салоните да пушачи.
– Митниците също ли ще загубят от събираемостта на акциза?
– Естествено. Ние, пушачите, вкарваме над 1 милиард лева в бюджета. И в този смисъл всички обвинения, че тежим на здравната каса, са абсолютно необосновани. Защото ние тези пари ги даваме извън здравните ни осигуровки. Държавата може би няма нужда от този 1 милиард лева!?
– Защо е тази пристрастеност, твърдят, че цигарите наистина са вредни?
– Със сигурност не са полезни. Ама то какво не е вредно в живота ни днес? По тази логика трябва да се забранят, автомобилите, храната, която ядем и въздуха, който дишаме. А защо не забранят и супер мръсните и вредни производства, където работят хора? Смятам, че цигарите са най-малките проблем на фона на чудовищните замърсители в световен мащаб. Но на обществото се предлагат тотална дезинформация и манипулативни изказвания и се прави истерия за едното нищо. В края на краищата човек не влиза в ресторант само, за да се нахрани – затова обикновено се ходи в закусвалня. В ресторанта се ходи за купона, за забавата. И не е гот да се изхвърлят хора от там. Забелязвам нескрито злорадство у фанатиците-непушачи по повод на това, че щели да ни гонят. Честно казано някои непушачи ми приличат на група малки гадняри от трети „в” клас, примерно. Нормално е просто те да посещават залите за тях, а ние – своите. Така разсъждават 99 на сто от непушещите и уверявам ви, аз имам много такива приятели. Остават около 1% някакви хора, които, според мен, са с психически увреждания. Защото само болен мозък може да иска някакви тотални забрани. Аз като гледам изявите им, все се чудя, защо непушачите не вземат да си изберат някой нормален за свой представител. Всеки нормален непушач много добре знае, че тази забрана е безсмислена.
– В крайна сметка, оптимист ли си, че ще има ефект от тази забрана, или тя ще стане пореден повод за още корупционни практики, тъй като вероятно ще се бутат яки рушвети на контрольорите?
– В началото, като обявиха всички забрани, си казах, че сигурно ни приравняват с криминалните престъпници. Разгеле им увряха главите, та махнаха ветото за стадионите и др. открити места. Това е един глупав закон и сигурно си права, че ще създаде още корупция. Вместо това можеха да си съберат акъла и да направят една ефективна кампания сред малките, за да са наясно те защо не бива да се пуши. Но те канят по събития хора, които никога не са пушили, вместо да вземат да поканят мен и Асен Блатечки например, които димим като комини. А те какво правят – все едно инвалид без два крака да обяснява как тича 100 метра с препятствия! Има нещо неестествено и психологически сбъркано в тези кампании. Не зная дали си наясно, че първия, който се е опитал да забрани тотално пушенето, е Адолф Хитлер. Днес ние можем да реагираме срещу този закон като да речем престанем да си купуваме цигари с бандерол. Аз съм от идиотите, които си купуват цигари с бандерол, защото смятам, че така е редно. Но вече искрено се замислям да спра. Явно държавата не ни харесва и ни смята за втора категория хора.
– Мнозина от пушачите си хвърлят угарките където заварят и така замърсяват градовете и селата, похвални ли са инициативите за общо почистване?
– Аз съм „за“. Но не да се разчита, че 364 дни може да мърляме и само за един ден да почистиме кочината. Добре е да чистиме дружно всяка събота или неделя. Това по същество са някогашните съботници и няма нищо лошо. Аз живея много отдавна в „Младост” и помня, че от 4-ти километър до Горубляне имаше 4 джанки и всичко друго беше ниви. Дърветата, които виждаш сега, са посадени от хората, които живеят в този комплекс. Истина е, че много цапаме и градът ни изглежда мръсен, но е вярно и това, че в столицата вече живеят много малко кореняци. Прииждащите в мнозинството си не милеят за града като за свой. И мятат торбите с боклуците си от тераси и прозорци. Аз съм сигурен, че тези хора никога няма да участват в общото хигиенизиране.
– Яки глоби ли трябва да се въведат, за да престанат подобни безобразия?
– Да, много солени санкции са нужни за въвеждането на ред в хаоса. С риск да ти прозвуча като краен, ще кажа, че аз лично даже бих изселил такъв мърляч и никога повече не бих го допуснал в града.
