Анна Мария Петрова-Гюзелева е родена в Лом, но израства във Враца. От много време живее и работи в Италия, но твърди, че си е останала българка и родолюбка. Още на 8 години започва да играе балет, а на 15 дебютира в киното и то в главната роля на Неда в руско-българската мега продукция „Пътят към София“ на режисьора Николай Мащенко. Така съдбата й дава ясен знак къде е нейното място под слънцето – на сцената. Завършила е Държавното хореографско училище в София, Факултета по балетна педагогика и хореография при Българска държавна консерватория, Театрален факултет в НВУ. Специализира актьорско майсторство в киностудия „Довженко” в Киев, има специализация по хореография при самия Морис Бежар. Сред многобройните и заслужени дипломи има дори и такава по конна езда към киноцентъра в Бояна. Анна Мария е автор на две стихосбирки – „Молитва за живот” и „Цветя и бодли на Виа Егнатия”. Активен член е на дамския литературен кръжок „Евгения Марс”.
От 28 години е и любима съпруга на нашия прочут бас Никола Гюзелев, с когото имат дъщеря Адриана. Лятната й ваканция премина в родната България, един хубав повод за среща с красивата дама в градината на семейната къща на Гюзелеви в „Бояна“. Докато разговарям с половинката му, Никола Гюзелев косвено следи разговора. Седнал върху белия диван в хола той наблюдава по телевизията програма на „Нешънъл джиографик“ и кротко отпива от следобедното си кафе.
-Къде почивахте тази година?
-Ваканцията ми премина в нашата къща в полите на Витоша. Обичам да съм сред тази зеленина. Даже посадих едно дръвче преди два дни. Ще видим дали ще се хване.
-Анна Мария, чувствате ли се реализирана жена?
-Не смятам, че съм реализирана докрай жена. Ако се чувствах така, то значи съм на предела на моите сили и възможности. Наскоро четох интервю с нашата голяма певица Лили Иванова, която много харесвам. Мисля си, че хора като нея и съпругът ми Никола с право могат да кажат това. Аз още имам огън в себе си.
-Предстои да се захванете с вашите три нови проекта в Италия. Какво включват те?
-Моите кинопроекти в Италия наистина са три: първият е документална поредица, втория е игрално-документален филм за живота на италианска блажена и бъдеща светица, а третият – мини телевизионен сериал. Засега само толкова ще разкрия, защото съм малко суеверна. Не искам предварително да назовавам заглавия и други подробности. Имам и идея за копродукция с България, но нещата тук, с тази криза, никак не вървят. Имам чувството, че кризата служи само за извинение на някои хора. Прави впечатление, че тези с реални финансови възможности доста се въздържат от нови проекти. Има ли криза, няма ли, вече дълбоко се съмнявам. Но като чуя изречението: не, сега не е моментът, недоумявам. Усещам се с вързани ръце. Животът, изкуството са една непрекъсната борба на идеи, хрумвания. Ние хората на изкуството винаги има какво индиректно да кажем на публиката.
-Киното или театъра? На чия сцена се чувствате по-добре?
-На този въпрос бих отговорила така: влече ме киното, в което съм се доказала с изиграните над 50 роли в различни български, италиански и световни продукции, но винаги и с голямо удоволствие се връщам в театъра в Италия. Познавам се с един от колосите на италианския театър Джорджо Албертаци. Наскоро той навърши 80 години и по този повод сподели в едно интервю: Аз съм на четири пъти по 20 години. Това е прекрасно, нали? С него ми предстои доста работа на италианска сцена, което ме прави щастлива.
-Защо озаглавихте последната си стихосбирка „Цветя и бодли на Виа Егнатия”? (тя спечели първа награда на поетичния конкурс в град Васто, Италия)
-Така всъщност се нарича пътят от Рим до Константинопол, Егнатия одос на гръцки. Това е моят път, който изминавам всеки път с колата си. Хрумна ми да озаглавя по този начин новата ми стихосбирка. Тя излезе миналия ноември, но още не съм намерила време да я преведа на български език. Аз сама си превеждам книгите, е, не и без помощ отвън, разбира се.
-На корицата на стихосбирката има ваш красив портрет.
-Моят съпруг Никола ме нарисува преди десет години. Е, бях по-млада. Никола е завършил живопис в Художествената академия и рисува превъзходно. Стихосбирката ми е издадена в италианското издателство „Траче“, едно от най-добрите за поезия на Ботуша, с което особено се гордея. В книгата има и мои портрети от художничката Лиляна Дичева.
-Вие сте елегантна жена, къде се обличате ?
-Аз сама се обличам. Не купувам нещо, само защото е марково. То трябва само да ме предизвика, да ми заговори, да ми припомни история. Например в Парма, където живеехме преди с Никола, видях в един магазин дреха, което много ми напомни на маминото бежаво палто на черни райета. Още го пазя след като тя почина. Само че това, което стоеше на витрината в Парма, беше тюл, една такава разкошна, пищна дреха и все пак много ми напомни мамината. Влязох и веднага я купих. Понякога си мисля, че в един друг мой живот с удоволствие бих станала дизайнерка.
-Двамата с Никола Гюзелев сте зодия Лъв. Кой е по-силният ?
-Лъвицата ходи на лов, нали така се казва. Не, това е в кръга на шегата. Между нас има уважение, обич, разбиране, но не може и без пререкания от време на време.
-Как се живее с един такъв безценен световен талант като Никола Гюзелев?
-Никола е бил 50 години на сцената. Не му е било лесно. Това е един не лек живот с много лишения, дисциплина и любов към операта. Тук освен талант трябват и други силни качества на духа, а той ги притежава безусловно .
-Предполагам, че с дъщеря ви Ади добре го храните ?
-А, храним го, разбира се. Храната е сила, енергия, то се знае. Да ви кажа за мен готвенето не е най-любимото занимание, но нашата дъщеря готви с по-голямо удоволствие. Аз много съм научила от моята майка Свобода и от двете ми баби Мария и Станка. На тях съм кръстена, по малко от двете имена.
-Никола Гюзелев умее ли да оценява вашите женски усилия?
-Определено умее. Е, той не е много по силните фрази и комплименти, но си казва мнението точно когато трябва, което е по-ценното. Много е щедър и не ни забравя с Ади.
-Къде се чувствате по-добре – в Италия или във вашия български дом?
-В България от доста време вече много неща ме потискат. Родината си е родина, но нерядко е и мащеха. Силно ме потиска манталитетът на хората тук. Все още изглежда важи максимата „Я моем да съм зле, ама Вуте да е по-зле“. В Италия дори да кажат или напишат във вестниците нещо клюкарско и уронващо авторитета, мога да ги съдя, има закони на моя страна. Тук обаче съвсем не е така.
-Какво е останало от момичето от Лом?
-Аз само съм родена в Лом, иначе съм живяла във Враца. По-добре познавам именно Враца. От онова момиче са останали мечтите. Аз много исках да стана актриса. Това ме влечеше най-много. И ето, че съдбата ме погледна благосклонно. На 8 години започнах да играя балет във Враца, на 10 бях приета в Държавното хореографско училище в София, а на 15 дебютирах в киното.
– В кои филми сте участвала?
-Участвала съм в „Октопод” с големия италиански актьор Раул Бова. Играх в много популярния и тук телевизионен сериал „Отдаденост”. Имам участие в два игрални филма, които са прожектирани в кината в България. Единият е „Лаура я няма” и е по една много популярна песен на певеца Нек, който също участва в снимките. Имах роля и в „Забравените”, който е заснет изцяло на от остров Сардиния по автентични историческите събития.
-Гордеете ли се с много приятели?
-Да, имам и някои са още от детството ми. Наскоро във Фейсбук дори ме намери една стара приятелка от детската градина. Не мога да пропусна да спомена Бисерка от балетното училище и Ани, която живее в Париж и е музикант там, с която бяхме съученички.
-През 2007 г. учредихте асоциация Асоциация „Артемидия“. С какво се занимава тя?
-Основно с провеждането на биенале на изкуствата и поддържане на връзките между България и Италия. Моята основна задача е да популяризирам български автори и изпълнители на Апенините. Неоценима помощ получавам ежегодно от общината на град Рим. Много им благодаря. Помощ от България получих доста по-късно, чак на третото издание.
