novinar.bg

- Г-н Давидков, Вие съвместявате преподавателската дейност в УАСГ, с поста главен архитект на район Панчарево. Имат ли допирни точки тези две дейности?
- В университета общувам с млади хора, които са в началото на своето професионално развитие, заредени с ентусиазъм и освободени от догмите на правилата и нормативите, които регулират нашата професия. От друга страна, работата в администрацията ми дава възможност за широк обзор на цялата гама от проблеми, съпътстващи инвестиционния процес. Позицията на главен архитект на район Панчарево ми позволява да привличам студенти от архитектурния факултет за различни проучвателни работи, свързани с планирането и благоустрояването на района. Самите те имат желание да участват в решаването на реални проблеми, свързани с развитието на градската среда.

- С какво се отличава район Панчарево от останалите райони на Столичната община?
- Територията на района обхваща десет села и множество вилни зони, във функционално отношение е изключително разнообразен, което създава огромен потенциал за развитие. Наличието на два язовира - „Искър” и „Панчаревско езеро”, минерална вода, няколко реки и множество туристически маршрути към Лозенска планина, Плана и Витоша, го правят привлекателно място за почивка в края на седмицата. Освен природните дадености, тук могат да се посетят редица обекти с културно-исторически контекст.

- Какво планирате, за да се подобри районът около Панчаревското езерото?
- Сдружение „Трансформатори”, с наша подкрепа, разработи проект за „обживяване” на изоставеното информационно табло до трибуните и спечели финансиране по програма „Място за живот 2011” към фондация Екообщност. Първият етап стартира с почистване на участъка и генериране на визии за „Мястото”. Проектът се основава на доброволно участие, няма комерсиален характер и се развива като отворена система. В процеса на работа ще се изяснява цялостното му функционално предназначение, което го превръща в интересен експеримент. В близките месеци ще проведем няколко работни срещи „архитектурна работилница”, свързани с проучване и ландшафтно планиране на зоната около Панчаревското езеро. Ще анализираме възможностите за реализация на цялостна пешеходна и велоалея около ” водата”. Надявам се да изработим предпроектни проучвания, които да станат основа за бъдещи работни проекти, като едновременно с това набележим неотложните проблеми с укрепването на бреговата ивица. На отделни места земната ивица между водния обект и уличното платно е силно стеснена, това създава предпоставки за компроментиране на пътната настилка и прекъсване на транспортната връзка със Самоков. Изграждането на крайбрежна алея ще подобри цялостния облик на зоната и ще създаде допълнителни стимули за развитие на спорта, балнеоложкия и културния туризъм. В тази посока имаме единомислие с главния архитект на София Петър Диков и с министъра на спорта Свилен Нейков.

- Какви са възможностите за образование и реализация на младите хора в България?
- Конюнктурата в страната през последните две десетилетия накара много млади хора да изберат други държави за образование и реализация. Аз смятам, че възможностите, които имаме тук, в някои отношения са по-големи от тези на нашите колеги от Западна Европа. Силно амортизираната среда около нас е огромно поле за изява, ако погледнем на нея като възможност, а не като неразрешим проблем. От друга страна, обстановката на хронична криза, в която живеем от доста време, ни научи да търсим нестандартни и икономически целесъобразни решения. По отношение на архитектурата, за мен особен интерес представляват различни разработки, в които „архитектът” е главно действащо лице, открива проблема, анализира ситуацията, дава конкретни решения и набелязва възможностите за финансиране. Това ни изважда от тесните рамки на „техническа услуга” и ни отваря вратите към широкото поле на социалните отношения, като генератор на пространствени модели.

- Какви са вашите впечатления от студентите, на които преподавате?
- От няколко години съм хоноруван преподавател към катедра „История и теория на архитектурата” в УАСГ, водя упражнения на първи и втори курс в дисциплина „Основи на архитектурното проектиране”. Смятам, че част от младите хора са много информирани и амбицирани за реализация. Не споделям тезата, че „младите за нищо не стават”, те са открити, естествени и не понасят фалша във всичките му форми. Възможността да пътуват в реалното или виртуалното пространство на глобалната мрежа, ги прави силно адаптивни и независими. Отворени са към всякакви форми на обучение, от които чувстват реалността в цялото й многообразие, това ми дава възможност да ги привличам към различни проекти.
В момента съвместно с арх. Георги Станишев и арх. Магдалина Ръжева, разработваме програма „архитектурна работилница за деца”, поканили сме група студенти за участие в бъдещата програма. Целта е да се получи един многопосочен процес на обучение. Ние ще дадем от нашия опит и ще развием у децата чувство за принадлежност и култура на обитаване, а те ще ни научат на импровизация.