мис Берлин
мис Берлин

Българка станала „Мис Берлин“ през 1930 г.

На 85 г. звездата на немското кино Ива Ваня карала "Мерцедес" с бясна скорост

„Нищо не може да ме спре!“ – това си повтаряла Ива Ваня всеки път, когато животът в Германия я довеждал до отчаяние. Българската актриса била звезда на немското кино в годините преди Втората световна война. Изключителният й успех изглеждал невероятен, но зад него се криели години на много напрежение и упоритост, стигаща до фанатизъм. Интересният й живот бе описан преди няколко години от писателката Юлиана Вегенер в книгата „Ива Ваня, или Сладоледената фея“.

Конска опашка била първото нещо, което бъдещата актриса видяла след раждането си през 1905 г. Родителите й пътували от Карнобат към София и бебето се родило буквално на… прашния път до коня с каруцата.

Баща й бил толкова обиден, че съпругата му не „успяла“ да го дари с момче, че не й говорил няколко седмици. А по-късно, за да преживее „позора“, той навсякъде представял дъщеря си като син.

Обличал я в мъжки дрехи и се обръщал към нея с „Ваньо“ вместо с „Иванке“. Смятал войнишката дисциплина за най-доброто възпитание и карал момичето да седи с тежки речници под мишниците за хубава стойка. Строгостта му все пак не била напразна – по-късно Ваня се прочула именно с аристократичната си осанка.

Тя се подчинявала за всичко на баща си, освен в едно – гледането на филми. Той категорично й забранявал този „разврат“, а тя мечтаела да стане актриса. По това време Меката на европейското кино бил Берлин, където компанията УФА работела с най-добрите режисьори. Веднага след завършването на гимназията Ваня измислила таен план,  за да стигне до Берлин. Според нея нямало никакъв проблем чужденка да стане звезда в конкуренцията на толкова ослепителни красавици. Затова една сутрин изпратила, както обикновено, баща си на работа и хукнала към гарата. Пристигнала в Берлин, без да знае думичка немски, и наела хотел със спестяванията на майка си, която единствена била посветена в нейния план.

Ваня била сигурна, че като отиде на другата сутрин в УФА, всички ще ахнат от невероятната й красота и ще се надпреварват да я канят за снимки. Режисьорите наистина ахнали от външността й, но вместо с ангажименти я засипали с нецензурни предложения.

Като видяла, че пътят към славата далеч не е толкова лесен, Ваня се записала в курс по танци, който й помогнал да развие вродената си грация и пластичност. Едва година по-късно тя събрала смелост да се яви пред директора на театър „Гондел“ – Паул Лени.

„Моля, мен помогнете някой филм“, казала тя на разваления си немски. Лени бил впечатлен от екзотичната й красота и й дал адресите на 20-ина филмови къщи, като приложил и визитката си вместо препоръка. Три месеца Ваня обикаляла студиата, повтаряйки навсякъде:

„Аз актриса, аз добра. Моля роля да дадете!“

Известният режисьор Робърт Вине, първомайстор на германския експресионизъм, решил, че българката е подходяща за роля във филма му „Имах един приятел“. Образът на 16-годишната девойка светкавично привлякъл вниманието към нея.

Под псевдонима Ива Ваня тя била определена като новата Дива на немското кино. Ослепителната й усмивка и темпераментната й игра й осигурили още няколко ангажимента, които затвърдили положението й в Берлин. За няколко години от бедната чужденка Иванка Иванова тя се превърнала в популярна актриса.

Ликът й бил отпечатван на пощенски картички в Германия. На 25-годишна възраст тя била в зенита на славата си – спечелила конкурса за най-красива жителка на Берлин. Наградата била „Мерцедес-Бенц кабриолет“, с който тя царствено се разхождала по улиците на града и събирала възхищението на своите почитатели.

Не по-малко превратен бил и личният живот на Ива Ваня. Тя била влюбена в германския студент по право Георг, който я наричал Сладоледената фея. Той бил син на богати земевладелци, двамата се оженили тайно от родителите му в Лондон, но скоро след това младежът я напуснал от страх да не бъде лишен от наследство. Филмовите й успехи обаче продължавали и през 1934 г. актрисата била поздравена лично от Гьобелс за играта си. По същото време българката се запалила и по конния спорт и станала шампионка на Германия. Успоредно с това записвала и грамофонни плочи с шансони и канцонети.

По време на един запис Ива Ваня се запознала с композитор, който, противно на всякакви правила, бил облечен в къси кожени панталонки. „Вие клоун ли сте или циркаджия?“, срязала го тя. Непознатият се оказал бъдещият й съпруг Норберт Шулце, автор на известната песен „Лили Марлен“.

С нея завършвали вечерните емисии по германското радио всеки ден до края на войната. Песента изпълнявали Марлене Дитрих, Едит Пиаф и Жозефин Бейкър, а Ива Ваня я изпяла за първи път на български език.

Годините след 1945 г. се оказали трудни за нея и съпруга й. Те били заклеймени като привърженици на Хитлер, въпреки че никога не са поставяли изкуството си в услуга на неговата власт. Двамата решили да отпътуват за Бразилия при сестрата на Ваня – Цветана. Не след дълго обаче се завърнали в Хамбург, защото получили предложения за нови ангажименти.

Ива Ваня участвала в последния си филм през 1954 г., а след това се занимавала с писане на сценарии за телевизионни сериали. До края на живота си тя запазила темпераментния си нрав и карала с превишена скорост дори на 85-годишна възраст.

Днес за нея напомнят не само старите филмови списания и ленти, но и припевът на една от популярните песни от 30-те години в Германия: „Цял Берлин ми се покланя, аз съм българката Ива Ваня!“