адвокат
адвокат

Бедните адвокати

Една от българските поговорки гласи: беден адвокат няма. Немалко момчета записаха право с идеята за забогатяване. Десет години по-късно разбират, че е трябвало да проучат нещата по-внимателно, но вече е късно: вече са с десетилетие по-стари.

У нас всеки се оплаква. Иначе ще му завиждат или ще му дойдат данъчните. Или пък завистниците ще му пратят данъчните. Затова хората все се изкарват бедни. Адвокатът също има изгода да лъже за доходите си, но при него нещата са наопаки. Ако каже, че е беден, хората ще решат, че не го бива. Всичките адвокати богати, само този беден! Такава златна професия, пък не може да изкара пари! Явно е некадърен. Всъщност кадърността няма нищо общо със забогатяването в тая професия, но правистите са се нагодили към очакванията на населението. Даже да нямат работа, те се правят на заети. Даже да нямат доходи, те се правят на заможни. Може да изкарват колкото учител, но гледат да са със скъпи костюми и телефони.

Познавам адвокати, които едва свързват двата края. Това обяснява защо броят на вписаните в адвокатските колегии не се увеличава, макар че броят на юристите в България расте.

Един е адвокатът, ако се запознаеш с него като клиент. Тогава той говори, каквото трябва, а не каквото го разтоварва. Ще обясни закона, но няма да се впуска в подробности от случващото се в съда. Няма да спомене бавенето, забатачените дела, неочакваните разноски, нервите, опашките, изненадите. Няма да говори за униженията, които изпитва от деловодителките и ядовете си със съдийките. Съответно ще пропусне как се е минавал в пазарлъка или как са го завличали клиенти.

Ако обаче се познаваш с адвоката не като клиент, виждаш съвсем друг свят. На по чашка разбираш, че богатите в тая професия са малцинство. Повечето се хващат с каква ли не работа само и само да скърпят месеца. Нерядко се наемат даже със случаи в области, в които не са сведущи. Това излиза скъпо на клиентите им, но излиза скъпо и на самите юристи. Ако работиш нещо, в което нямаш опит, имаш много стресове, изненади и нерви. Тоест работата е трудна. В същото време работиш некачествено. Представете си офталмолог да намества кости или гинеколог да назначава химиотерапии. Той е изкарал общия курс в медицинския факултет, който включва ортопедия и онкология. Съветва се с колеги, внимателен е, но все пак това не е неговата специалност и следователно допуска грешки.

Като капак такъв адвокат се забърква с хора, които хем са бедни, хем искат велики дела. Ще съдят съседа си, държавата и самия съд! Такива клиенти са неизгодни даже за специалистите. Те все нямат пари, все са го закъсали, все ще платят утре. Накрая плащат символични суми. В същото време са пълни с идеи, въпроси и забележки, което е не само досадно, но и губи време. Каквото и да направиш за тях, все им е малко, понеже бъркат фантазиите си с действителността. Понякога нещата завършват с подаване на оплаквания срещу адвоката, който си е загубил цяла седмица срещу стотина лева.

Няма как да е другояче, щом плановете не са за година напред, а за седмица или месец. Колкото по-беден е един адвокат, толкова по-неизгодни решения взема. Сещам се за един познат, който буквално стана хамалин на Сточна гара. Не беше гениален правист, но не беше и некадърен. Просто съчувстваше на хората, тоест работеше, без да получи предварително целия хонорар, и така им даваше възможност да го лъжат. Когато успяха да го излъжат достатъчно много, нямаше пари нито за осигуровките, нито за наема на кантората. В България станеш ли адвокат, ти зачисляват двама пенсионери. Имаш-нямаш доходи, трябва да плащаш две пенсии всеки месец!

Друга област, в която няма кой да изнесе информация от кухнята, е правосъдието. Населението иска да слуша това, което се говори на маса. Не е купон да се чуе, че съдебната система е претрупана и затова работи бавно. Не е ясно кого да плюеш, а изпускането на парата изисква плюене. Затова разговорът винаги се обръща в посока корупцията в правосъдието. Корупция със сигурност има, но тя не е основното така, както ролс-ройсът не е типичната кола на пътя.

Средствата за масово осведомяване неизбежно се нагаждат към ресторантското говорене. Иначе няма да се харчат. Те търсят интригата, жълтото, любопитното, забавното, скандала. И така месеци ни занимават с някой си Красьо Черния или с политическите връзки на главния прокурор, а няма кой да вникне в действителните проблеми. Защото съдебната власт не се състои от председателя на Върховния касационен съд, нито пък от главния прокурор, а от анонимната съдийка в провинциалния град и от призовкарката кака Пена в районния съд. Повечето дела в България не са за убийства, а за невъзстановени земи, делби на панелки и неплатени заплати. Но клишето изисква да се обсъждат подкупи и скандали за милиони.

Хората не разбират как работи правосъдието повече, отколкото как работи компютърът. Те очакват, когато е извършено престъпление, престъпникът да бъде наказан така, както очакват, като включат компютъра, да се зареди уиндоусът. Не е нужно всеки да е специалист по всичко!

Ако живеехме в уредена държава, нямаше и да има нужда да разбират от правосъдие. Проблемът е, че не живеем в такава. В същото време от медиите разни политици ни обясняват къде е проблемът. Как да знаем дали ни лъжат, ако не знаем как работи системата?

Все някой ден обикновеният човек трябва да разбере как работи правосъдието поне на това ниско ниво. Иначе все ще се въртим в положението, в което сме. Отново и отново престъпниците ще се измъкват, а невинни хора ще бъдат държани в ареста, докато за пореден път ни осъдят в Страсбург. За да се оправи машината, трябва да изберем нужните за това политици, защото законите се гласуват в Народното събрание, а не във Висшия съдебен съвет. За да знаем кои са нужните, трябва да знаем кои ни лъжат. А за да знаем пък това, трябва сами да знаем къде е повредата в правосъдната машина. Докато човекът от улицата предъвква едни и същи митове за корупция, които е чул от лаици като него, ще гледаме все същия сериал.

Бедата е, че българинът не държи да оправи проблем, освен ако не е засегнат единствено той. Общата работа кучета я яли! За него е важно да се разтовари, а не да знае истината.