Електронните цигари са 10 пъти по-канцерогенни
ЮНЕСКО включи бразилското капоейра в културните наследства
Микрофон уби певец на сцената
Къде съм ? Начало / Коментари / Животът

Бина Харалампиева: Стигнахме дотам, да се хвалим с това, че сме бедни

12:49, 06 декември 2012 3559 0 коментар
Бина Харалампиева взема своя "Икар". Снимка Aни Петрова
01/03

За да се оправим - ходете на театър

Бина Харалампиева е родена на 13 март в Пловдив. Завършва режисура при проф. С. Стоянов във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” през 1970 г., а през 1986 г. защитава магистърска степен по режисура за драматичен театър. От 1971 до 1995 г. последователно е директор на Смолянския, Габровския, Ловешкия, Димитровградския и Врачанския театър. Поставяла е много драматични пиеси и продължава напред с "Посещението на старата дама” от Дюремат, вписвайки своето име в Златната книга на българския театър. Носител е на много награди за режисура, има номинации и за „Аскеер”. Ключовата дума в речника на Бина Харалампиева е достойнство. Тя вярва, че една добре свършена работа е повод за добро самочувствие. Апелът й към българите е да ходят по-често на театър. Там ще ви обичат и ще ви дадат основание за самочувствие, споделя Бина.

- През октомври беше премиерата на вашия спектакъл „ Господин Балкански” в Младежкия театър. На сцената видяхме един позитивен Бай Ганьо, въпреки всичките му кусури. Това ли беше вашето основно режисьорско послание?
- Много ми е приятно, че "режисьорското послание” е разчетено по този начин, тъй като наистина това е едно от нещата, които съм мислила, докато правех представлението. Постановката "Господин Балкански” е по пиесата на Георги Данаилов, но това все пак е онзи Алеков герой, който всички познаваме. Работата над нея беше един любовен период. Мисля, че усещах актьорите и те мен. Имаше моменти, в които чувствах, че сякаш танцуваме един общ танц. Нямаше капризи, всички обичаха това, което правим в момента. Поканата да направя този спектакъл дойде от директора на Младежкия театър Владимир Люцканов. Аз съм му благодарна, че беше разбрал нещо, което недокрай съм разбирала – това е моят текст и имам какво да кажа с тази постановка. Дадох си сметка, че през всичките тези години съм искала да изрека разни неща за нас българите, за нашия начин на мислене, за изключителната ни виталност, за страховете ни и за онази игра на доказване, която играем пред другите европейски народи. И въпреки всичко, все повече и повече вярвам, че ние сме един смислен и качествен народ.

- Има ли нещо, което не ви харесва в характера на този народ?
- Всеки наистина интересен човек не е нито само добър, нито само лош. Така е и с народите. Ако има нещо, което не харесвам в съвременния българин е, че непрекъснато се оплаква от всичко и от всеки. Това не е наша национална черта. Българите са преминавали с достойнство през много тежки изпитания. Именно това ми липсва напоследък – достойнството. Човек трябва да чувства отговорност за своята съдба, да не прехвърля отговорността на други, да не търси оправдание за един или друг свой неуспех. Напоследък ние стигнахме дотам, да се хвалим с това, че сме бедни, че не работим, че не гледаме децата си и не се грижим достатъчно за тях. Намираме оправдание за всичко това в липсата на пари. Мислите ли, че онези българи преди нас биха използвали подобно оправдание, вместо да работят, да отгледат семейството и децата си. Може би това е някакво наследство от времето на соца. Тогава размивахме нашето чувство за отговорност. Схващаше се, че не аз нося изцяло отговорността, а някакъв неясен колектив. Може би научихме и младите на този начин на мислене. Дано да бъркам.

- Госпожо Харалампиева, къде отговорността ви е по-голяма – като директор на МГТ „ Зад канала" или като режисьор?
- Не обичам да прехвърлям отговорността на другите и ми се ще да мисля, че нося задълженията си с достойнство. Като режисьор отговарям за качеството на спектакъла, който съм поставила. Като директор ми се ще да създам условия на всички останали, които осъществяват своята работа в театъра. Трябва да призная, че работя нещо, което обичам и благодаря на Бога затова. Една добре свършена работа е повод за добро самочувствие. Винаги съм искала да върша работата си както трябва, за да се чувствам добре след това.

- Според вас ние народ с добро самочувствие ли сме?
- По-скоро не. Струва ми се, че това е едно от нещата, които най-много ни липсват. Не се чувстваме добре в собствената си кожа, не се харесваме, самооплюваме се. Как е възможно всички народи около нас да се гордеят с успехите си, да ги подчертават, а в същото време ние да казваме - „ хубава работа, ама българска”. Или "това може да се случи само в България". Ние сме автори на анекдота, според който най-добре за нас било да разделим България между съседите й. Мислите ли, че това е израз на добро самочувствие? Отглеждаме децата си и мечтаем да ги изпратим да живеят в чужбина. Това може да направи само човек, който страшно не харесва себе си и всичко около него. И вярвайте ми, това не е само защото сме бедни. И по-бедни сме били. Българите от началото на 20 век, които са пътували и учили в чужбина, са го правили с желанието да се върнат на всяка цена в България и да работят за нея. Струва ми се, че спешно ни е необходим един уникален, различен и обмислен „ план” за връщане на националното ни самочувствие. Това е по-належащо от всичко друго.

- Какво е общото между театъра и политиката?
- Театърът е тънка работа. Той обича да се вглежда в човека, да работи за него. За наша радост публиката се върна в театралните зали. И това е така, защото хората са ужасени, отблъснати от реалността навън. Театърът се интересува от комфорта на всеки зрител, взира се в детайлите, които убягват в обикновения живот. В политиката е по-различно. При нея за съжаление обикновеният човек и личната му съдба нямат особено значение. Политиците могат да научат нещо и от театъра. Например когато се обиждат помежду си, те обиждат много невидими хора, които са гласували за тях. Когато се грижат за осъществяването на една или друга идея, трябва да не забравят, че това се прави за тези, които ги подкрепят. Ако държавните ни мъже работят с тази мисъл, може би хората ще престанат да смятат, че политиката е лошо нещо и непременно насочено против тях. И тогава може би „байганьовското” ще стане много по-малко.

- Това ли е според вас рецептата да се оправим?
- Не, разбира се. Това е просто рецепта за добро отношение към собствените ти избиратели. А как да се оправим? Има много мнения по този въпрос. Аз ще дам моето – ходете на театър! Там ще ви обичат, ще ви дадат основание за самочувствие, ще разберете много за това колко е сложен човекът. Ако тази рецепта не е панацея за всичките ни болежки, то за много от раните в душата ни със сигурност е.

- Защо не обичате да говорите за семейството си?
- Моето семейство си е само мое. То си е моята опора. Това са хората, които най-много обичам и те винаги са с мен. Те съвършено съзнателно не харесват публичността, с която от време навреме ми се налага да се справям и не желаят да участват в нея. Иначе това, което знам е, че хората на театъра имат най-голяма нужда от подкрепата на своето семейство, тъй като работата ни е емоционална и се нуждаем от хората, които ни обичат и ни дават сигурност.

- Какво мислите за публиката в театъра?
- Аз много ценя хората, които обичат и ходят на театър. Смятам, че това са една специална категория хора. Даже понякога имам основание да считам, че това е най-качествената част от народа - хората, които са любопитни към човека, към неговата душевност. Може да бъркам, но до сега не съм срещала истински любител на театъра, който да не е бил интересна и с богата душевност личност. Аз обожавам театралната публика и напълно й се доверявам. И понеже до сега често споменавах думите самочувствие и достойнство, то смятам, че театъра може да ви даде и двете.

- Кое е новото в този театрален сезон?
- „Суматоха” от Йордан Радичков под режисурата на Мариус Куркински. Срещата между Мариус и Радичков трябваше да стане. Много се радвам, че това се случи при нас в МГТ „ Зад канала”. Освен един изключителен актьор, Мариус е и много талантлив режисьор. За радост той е чест наш гост. С него се работи леко и с голямо удоволствие. В момента текат репетициите на "Когато дъжда спре да вали” от Андрю Бувел с режисьор Зорница София. Веднага искам да подчертая, че това е първият кинорежисьор, който прави театрална постановка в нашия театър, откакто аз съм директор. Освен това Андрю Бувел е австралийски автор, а такива текстове не се поставят често в България. Сам по себе си текстът е изключително любопитен. На мен ми се е налагало да чета немалко пиеси, но тази ме грабна от първия миг. Сюжетът се развива през един необичайно дълъг период - от 1959 до 2039 г. Финалът е неочакван, актьорските задачи - изключително любопитни. Премиерата ще бъде в средата на януари догодина. След това започвам работа върху пиесата на Дюремат „ Посещението на старата дама”. Доста отдавна ми се искаше да поставя този текст и сега май вече дойде времето.

коментирай

Коментари (0)

Все още няма коментари към тази новина. Бъди първи!

Име:
Мнение:
Попълнете текста от картинката:
captcha

Свят

Здравният министър на Испания подаде оставка

Свят

Асандж: "Гугъл" работи за правителството на САЩ,

Култура

Чипровският килим с признание от ЮНЕСКО

Спорт

Борусия Д с първо поражение в тази ШЛ

Последно обновяване 27 ноември, 2014 09:50 ч.

Development PIMDESIGN