София. Сутрин. Задръстване. Такава асоциация си прави почти всеки втори столичанин, на когото му се налага да ходи на работа. Пътуването в София си е живо приключение. Хора, коли, автобуси, нервни шофьори и още по-нервни пътници. По време на освобождението София има близо 12 000 жители. Тази цифра бързо набъбва. Само няколко години след това „кореняк” столичани се увеличават и по време на първото преброяване през 1880 г. те са вече 20 501. От началото на XX век до 1945 г. населението на града скача многократно – от 68 000 души до над половин милион жители. Днес в София живеят близо два милиона души. Още в края на XIX век специалистите прогнозират, че столицата е прекалено малка и скоро няма да може да побира пришълците от околните села и градове.
С увеличаването на хората скача и броят на автомобилите, с които те се движат. Какво обаче е било положението в края на XIX и в началото на миналия век? Кога е внесена в България първата кола?
10 години след Освобождението чужденците, живеещи в новата столица, внасят велосипеда. Иван Вазов го нарича „дяволски колца“, а столичани – бицикъл. Почти по същото време из софийските улици започва да се движи и първият автомобил. Той е внесен през 1896 г. от чеха Август Шедеви. Тогава все още няма трамваи, а хората се придвижват предимно с каруци или пеша. Няма и електричество по улиците. Така на фона на този примитивен транспорт появата на първия автомобил в София предизвиква искрен интерес сред столичани.
Според свидетели колата пристигнала на гара София и само след няколко часа подготовка потеглила през Шарения мост (Лъвов мост) и площад „Света Неделя” към бул. „Витоша“. Автомобилът бил от френската марка „Дион Бутон”, с парен двигател, дървени колела и бандажни гуми. По същото време Шедеви е притежавал железарска работилница в София, в която наред с основната си дейност – производство на железни огради и други изделия, е изработвал и ресори за файтони. Неговият автомобил е експлоатиран само няколко пъти по улиците на столицата, но след една сериозна повреда е изоставен.
Едва през 1902 г. официално се внася автомобил за държавни цели. Той е собственост на Министерството на войната. Колата отново е марка „Дион Бутон”, но този път не е парна, а бензинова и снабдена с едноцилиндров двигател от 8 конски сили. Това на практика е първият дипломатически автомобил у нас, а неговият водач е първият професионалист шофьор. Само две години по-късно военния министър също се сдобива със свой автомобил.
През 1904 година се извършва и следващата известна доставка на моторни коли у нас. Тогава шведът Рихард Фанта, който е администратор на Балканската банка в София, внася един германски лек автомобил „Маурер Юнион”. Пак тогава Царският дворец доставя за собствени нужди три пътнически автомобила „Mерцедес” с двигатели от по 14 конски сили.
Следващата година – 1905, и Централната поща вече има автомобил. Всъщност Дирекцията на пощите внася общо три коли „Дион Бутон” за събиране на писма и една еднотонна камионетка за превоз на колети. Трите леки автомобила са първите в България моторни коли, снабдени с пневматични гуми. Шофьорите, които е трябвало да ги управляват, също са подготвени в първия специализиран курс, организиран от Министерството на войната. Негови ръководители са германският шофьор Густав де Беновер, поканен от Министерството на войната, и французинът Етиен Гро, който пристига в България с пощенските автомобили.
Пак по същото време в София е направен и първият внос на коли от частни лица, а не от някое държавно ведомство. През 1905 година столичният хотел „Империал“ внася пътнически автомобил „Дион Бутон”, който започва да превозва клиенти на хотела до гарата и обратно.
Първата автокъща обаче отваря врати не в София, а в Русе. През 1906 г. търговската къща „М. Вебер“ от Русе, чийто основен предмет на дейност до този момент е продажбата на велосипеди, става първото у нас търговско представителство, което официално започва да се занимава с внос на автомобили и още същата година успява да продаде на частни клиенти два леки автомобила. В София такава се открива едва през 1910 година. Търговското дружество „Шпетер & Лъсков“ е първият официален представител на „Форд Мотор Къмпани” за България. То е създадено от софийския вносител на текстилни машини и парни котли Марин Лъсков, който слива своя наличен капитал с този на Самуил Шпетер и неговия син Леон, които още от края на ХІХ век търгуват с тенекеджийски стоки у нас.
Пак през 1910 г. столичният търговец Александър Киров става вносител на германските марки „Мерцедес Бенц“. По това време в столицата функционират още три търговски представителства, които също предлагат внос на автомобили, без обаче да са обвързани с конкретни производители.
През същата година в София се създава и първата специализирана автомобилна работилница, собственост на подпоручик Александър Георгиев, а една година по-късно в столицата е открита и втора автомобилна работилница, създадена от Асен Георгиев.
През 1903 година Хенри Форд произвежда своята първа кола, а осем години по-късно, през 1911 година, Динко Ангелов, Марин и Методи Лъскови правят първата обиколка с „Форд” на Южна България. Пътешествието им продължава цели 22 дни. Почти по същото време колите започват да навлизат все по-усилено и в армията. През 1910 година е сформирано дори и първото автомобилно отделение в българските войски.
През 1914 година пък се провежда първото автомобилно състезание от Орлов мост до Враждебна, когато колите дори достигат до 120 км/ч. Първото място се печели от военния инженер Димитър Пехливанов, който сам преустройва колата за ралито. През същата година се въвежда и данък върху колите. 3 лева за тези, които се ползват с търговска цел и 5 лева годишен данък за всяка конска сила за частните коли.
В далечната 1934 година пък българин участва за първи път в ралито „Монте Карло”. Именно това е и началото на автомобилизма у нас. В началото на 30-те години на XX век в България има общо 127 държавни и 609 частни автомобила.
Първите шофьорски книжки столичани започват да си изкарват едва през 1908 година. Дотогава в България не е бил издаван специален документ за правоуправление, а първото шофиране е било отбелязвано от полицейските власти върху квитанциите за отбита трудова повинност. Едно от първите свидетелства за правоуправление е това на Емил Неф, който е шофьор на пощенската кола.
Първото сериозно пътно произшествие е през 1912 година
Първите сериозни пътни произшествия пък са през 1912 година, които дори са отразено и във вестниците. „Грозна автомобилна катастрофа” е заглавието от 18 май във вестник Нова балканска трибуна. Собственикът на колата не успява да я овладее, след като се пука една от гумите и автомобилът се обръща по таван. За щастие обаче няма силно пострадали. Архитект Лазаров, съпругата му, двете му деца и тъща му се разминават само с натъртвания и няколко счупени ребра.
