Рекордно производство на коли на Острова
Буквалистът

Буквалистът

преди 8 мин.
В края на август 2014 г. "Армеец" запазва лидерството на пазара
Къде съм ? Начало / Култура / Арт

Даян Арбъс в тайните на фотографията

13:39, 16 май 2011 3555 0 коментар
"Грамадният евреин" е един от най-известните кадри на Даян Арбъс.
01/05

Нудисти, травестити и джуджета застават пред обектива на известната арт-икона

„Фотографията е тайна за друга тайна. Колкото повече казва, толкова по-малко знаеш”, казва Даян Арбъс. Самата тя е от най-странните птици във фотографията, около чийто живот има твърде много мистерии и загадки. Срамежливата Даян израства в буржоазно семейство на руски евреи емигрирали в САЩ и изпитва неудържим интерес към хората, които благочестивият поглед предпочита да избягва. Снимките й показват травестити, великани, дебелани, джуджета, странни деца, застарели кокетки и невъзмутими нудисти. Фотографията на Арбъс е повратна точка във фотодокументалистиката, която в началото на 70-те вече не се ограничава в политически и социално значими теми, и наднича в интимния свят на маргиналите и особняците. 

 

Даян Немеров е родена на 14 март 1923 г., в семейство на заможен търговец на кожи, който притежава голям магазин на Пето авеню в Ню Йорк. Там започва работа като продавач бъдещият й съпруг – Алън Арбъс. Когато осемнадесетгодишната Даян се омъжва за бедния Алън, родителите я лишават от наследство и уволняват жениха. Над година двамата живеят в мизерия, която принуждава Алън да работи като военен кореспондент и да усвои фотографския занаят. Когато се ражда първата им дъщеря Дуун през 1945 г. възрастното семейство Немеров е умилостивено и го ангажира за фотограф на новите им колекции, а Даян го допълва като стилист. Самата тя приема работата, но отказва да се облича в елегантни дрехи, да носи бижута или обувки на ток. Още на първите снимки Алън е убеден, че съпругата му 

 

избира най-грозните жени за модели 

 

Тогава все още не подозира колко силна ще се окаже нейната страст по аутсайдерите, която по-късно ще ги раздели. 

 

След десетилетие модни снимки, Даян се отказва от комерсиалната фотография. Според легендите за странния й живот, причина е в нейно извънбрачно увлечение с маргинален мъж - бивш цирков артист, или в изневярата на мъжа й с атрактивна актриса. Даян започва да посещава курсовете на авангардната нюйоркска фотографка Лизет Модел, която провокира интересът й към различните хора и скритото в тях. Да снима това, което е невидимо за необостреното око, което е незабелязано и различно – това са принципите, които Арбъс възприема и отстоява до края на живота си. За учудване на близките й, които остават на все по-заден план в живота й, тя успява да изведе принципите на Лизет Модел до крайност. Дребната и срамежлива Даян се оказва невероятно добър фотограф на странни и порочни личности. Тя се запознава с тях, присъства дискретно и ги предразполага да се държат непринудено пред нейния обектив. За сесиите Арбъс избира тежката камера Мамия 330С с прикачена светкавица, която стои като броня пред малкото й тяло. 

 

Близкият й приятел Марвин Израел, с когото професионално партньорство прелива в приятелство и любов, става арт директор на „Харпърс Базар” и я кани за сътрудник на списанието. Нейни моделите са иконите на светския свят:

 

Джейм Браун, Рудолф Нуреев и Хорхе Луис Борхес 

 

Но в снимките й познатите лица са различни. Те не излъчват удовлетворението и приподвигнатостта на светския живот. Журналистът Том Морган нарича фотографиите й повратен момент: „Те разбиват границите между личния и публичния живот”. 

 

Проектът „Американските обреди, обичаи и поведение” й носи втора стипендия „Гугенхайм”, с което защитава титлата „Фотограф антрополог” дадена й от нейния биограф Патриция Босуорт. В средата на шейсетте снима за списание „Ню Йорк”, а междувременно започва да среща особняците от известните й портрети. От този период са „Раздразнително момче с играчка ръчна граната”, „Младият мъж с къдрици”, „Пуерториканската жена”, „Близначките”, „Пенсиониран мъж и съпругата му в нудистки лагер една сутрин”.

 

„Раздразнително момче с играчка ръчна граната” е заснето в Сентрал Парк в Ню Йорк през 1962 г. Това синът на тенис състезателя Сийдни Ууд - Колин, който държи гранатата сякаш е тенис топка. За да провокира острото му изражение Даян Абръс дълго обикаляла около него, лъжейки, че се опитва да намери добра гледна точка. 

 

„Близначките” - Катлийн и Колийн Уейд са заснети през 1967 г. В снимката Арбъс провокира противоположни изражения върху двете почти еднакви лица – едното момиче се смее, а другото леко се мръщи. Бащата на самите близначки изобщо не харесва фотографията и твърди, че това е най-слабо заснетата прилика между тях. 

 

Фотографията е възпроизведена в сцена от филма на Кубрик „Сиянието”, в който два близнака стоят в идентична поза. 

 

В невинния детски свят Даян вижда хладно и непредвидимо поведение

 

а в света на възрастните – трагикомична борба с житейските истории. През 1967 г. известният арт критик Джон Царковски курира изложбата „Нови документи” в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, в която включва Абръс и още двама фотореволюционери – Гари Виногранд и Лий Фрийдлендър. Тяхното документално снимане е лишено от социален контекст, което го превръща в повратна точка в репортажната фотография.

 

„Тяхната цел не е да променят живота, а да го опознаят, не да убеждават, а да разбират. Към света, независимо от неговите ужаси, може да се подхожда като към краен източник на чудеса и очарование, не по-малко ценен заради това, че е ирационален и непоследователен”, коментира Царковски. В изложбата Даян показва 32 портретни фотографии, за които единствено моделите знаели, че съществуват. 

 

Силният отзвук и острата критика води до прекъсване на отношенията с много от издателите. Докато славата й расте, Арбъс получава все по-малко ангажименти и е принудена да организира уъркшопове, за да се издържа. Развежда се, изпада в депресии, пие успокоителни и се отдава на голямата си страст – ненормалните хора. 

 

Среща странни циркови артисти, джуджета, великани и травестити. За да ги открие по улиците ставала малко преди изгрев – това били часовете, в които можела да ги намери из крайните квартали на Ню Йорк. Отказва да снима популярни хора и заявява, че внезапната популярност на една личност я отблъсква достатъчно, за да престане да я снима.

 

На 28 юли 1971 г. нейният приятел Марвин Израел, който от няколко дни й звънял по телефона, я намира във ваната й с прерязани вени. Даян Арбъс била облечена в ежедневните си дрехи - риза и дънки, а в близост до тялото й не било открито острие. Въпреки официалната версия за самоубийство в продължение на половин година полицията работи по следи водещи към мрачните познати на Арбъс от цирка.

 

През 1972 г. Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк провежда ретроспектива на Арбъс, която е съпътствана с албум, от който са продадени над 250 000 копия. Същата година тя става първият американски фотографи, чиито снимки са експонирани на Венецианското биенале. 

коментирай

Коментари (0)

Все още няма коментари към тази новина. Бъди първи!

Име:
Мнение:
Попълнете текста от картинката:
captcha

Свят

Сибирец преби мечка със стар компютър

Долче вита

Едрата щука най-после се показа

България

Момиче в 9-и клас е майка на изхвърленото на боклука бебе

Икономика

Дупката в КТБ е 4,2 млрд. лева

Последно обновяване 23 октомври, 2014 13:01 ч.

Development PIMDESIGN