novinar.bg

Диана Дафова е различна от другите изпълнители. Музиката й не е комерсиална, а присъствието й винаги е било елегантно. Концертите й у нас са по-малко, отколкото в чужбина, но с песните си тя доближава света до България. Завършила е класическо пиано в Консерваторията, но слава й донася гласът й. Музиката й смесва древни култури със съвременна звучност. Диана представи преди броени дни DVD с концерта си от археологическия музей в София към албума си “Kаризма – духовна красота ”. Събитието бе съпътствано с премиера на американския документален филм “Нощ, която ще се помни” за концерта й в Чикаго през септември миналата година. От 16 години нейн спътник и продуцент е Майкъл Батърфийлд, английски бизнесмен, влюбен в България. До 16-годишната си възраст той е живял в Индия, а преди повече от 2 десетилетия на остров Цейлон му предрекли, че бизнесът ще го отведе на Балканите. На 3 март Диана ще пее пред дипломатическия корпус във Вашингтон, където са поканени Бил и Хилъри Клинтън. От март нейният албум ще се продава и в САЩ. Певицата е изнасяла редица концерти в американските бази в Косово, Сараево и Прищина, както и благотворителни концерти, свързани с различни каузи. От 2 години е специален представител на Агенцията за бежанците към ООН. Предстои й пътуване до Афганистан, изява във Виена. Подготвя нов албум, чиято премиера ще е в Народния театър.

- Диана, какво ще включва новият албум?
- Подготвям албум отново с мои композиции. Музиката ми съдържа елементи от различни култури и ги съчетавам с българската ортодоксална и фолклорна интонация. Аранжиментите са на Данаил Драганов, част от текстове - на Робърт Фрай. Пак ще бъдат включени над 11 езика.
- Има ли музикант, с когото би направила дует или общ порект?
- Аз съм експериментатор, затова правя новаторски неща в изкуството. Обичам да търся нови идеи. Няма да има дует, но са включени мъжки и женски хорове. Използвам по-екзотични мотиви. Имам идея за съвместна работа с известния композитор Рахман, автор на музиката към холивудската суперпродукция “Елизабет Втора – златни години”.
- В България концертираш по-рядко отколкото в чужбина. Защо?
- За съжаление е така. Конюнктурата е такава. Аз правя сериозен вид изкуство, което още не се цени достатъчно в България. Пренасищането с попфолк, лековати жанрове и посредственост заля обществото. То не е само в музиката, а в поведението на хората, във всички сфери на живота и това е тревожно. Хората вече не желаят да им се натрапва такава култура. Ние сме духовни, а не само материални същества. Има нужда от естетика и красота, а не от пошлост.
- Различна ли е публиката у нас и в чужбина?
- В някои отношения да. В чужбина също има комерсиална и лековата музика, но има и истинско изкуство. Хората могат да избират според вкуса си.
- Вярваш, че вкусът на българина не е толкова елементарен?
- Определено. Аз се срещам с много хора, които искат да слушат качествена музика и са подтиснати от бълващата посредственост. Често ме срещат на улицата и ми засвидетелстват уважение за това, че правя нещо различно, носещо красота и хармония.
- Ако можеше да пътуваш във времето, в коя епоха би се чувствала добре?
- Аз не бих се върнала назад във времето. Погледът ми винаги е напред. Бих искала да надникна 100-200 години в бъдещето.
- Кое смяташ за най-голямо свое постижение през годините и какъв е критерият за успех?
- Успехът не се характеризира с конкретно събитие. Успех е, когато се намери формулата за развитие и изява. Той не е само материален. Аз се хвърлих в неизвестното и започнах нова страница в кариерата си, защото творецът изразява себе си и душата си. Усетих новите идеи и начин на мислене. Успехът за мен е и да вярваш в това, което правиш, и да отстояваш позициите си.
- Имаш социални изяви и си граждански ангажиран творец. Кои са настоящите проекти?
- Винаги съм се ангажирала със социални поректи в различни аспекти. От 2 години съм специален представител на Агенцията за бежанците към ООН. Музиката ми носи послание за обич, толерантност и позитивност. Преди години бях поканена от американската армия в базата Бондстийл в Косово. Не е лесно да внушиш усещането за мир и обич на такива места и в такива моменти, но изкуството може да възпитава.
- Сега Косово пак е в центъра на вниманието. Мнението ти за новообявената държава?
- Това са политически ситуации, а аз съм била винаги извън политиката. Политиката защитава интереси, тя разединява, а моето изкуство обединява хората. Много пъти са ме канили да участвам в различни партии в България, но никога не съм приемала, дори да пея в предизборни кампании. Не мога да продам душата си, както много колеги правят за пари. Не може днес да подкрепяш една кауза, а утре друга. Хората нямат ясни позиции и не ги отстояват. А относно Косово се моля да има мир, да се намери златната среда. Там действат доста големи, глобални интереси.
- С Майкъл сте отдавна заедно. Как се намерихте?
- Преди 16 години се срещнахме на св. Валентин в София. Това е едно от тези случайно-неслучайни неща. В живота винаги има причина за случващото се. Той се занимава с бизнес, но помага и в моята работа, защото това го разтоварва. Той е много космополитен и отворен към света. Не познавам българин, който така да поддържа България и да е пристрастен към страната ни, както Майкъл. Той вижда негативите и спънките, но се концентрира върху позитивите. Харесва хората, храната, културата, природата, манастирите, традицията ни.
- Как минава денят ти?
- Всеки ден е различен и много наситен. Но освен на много работа, го посвещавам и на семейството си, на 21-годишната ми дъщеря Лили. Обичам да се съберем около масата, да сготвя нещо вкусно, да си говорим. Експериментирам и в кухнята.
- Какво има на нощното ти шкафче?
- Книги. Сега чета новата книга на Шърли Маклейн.
- Последните мисли преди съня и първите на сутринта?
- Когато си лягам, си мисля какво свърших днес. А като се събудя, мисля какво предстои.
- Пожеланието ти към читателите?
- Нека се разделят с негативизма, сраснал се с манталитета на българската нация. Той не помага никому. Не бива да живеем все с грешките и проблемите. Посланието ми е за търсене на положителното. Това е начинът, по който човек може да промени своя живот и този на околните.
- Понякога съзнанието определя битието, а не обратното, както бе казал Маркс?
- Абсолютно и задължително. Първо е съзнанието и енергията, а от него произтичат битието и начинът на живот.