Пресечката на булевардите „Васил Левски“ и „Княз Дондуков“ е специално място за столичани. „Белязано“ от безспорно красивата къща, изправена зад стилна ограда сред зеленината на подреден двор. Зад и встрани от забележителната постройка, стъпила няколко метра по-ниско на устремения към Сточна гара булевард „Левски“, срамежливо наднича още една. Двете внимателно „докосват рамене“, сякаш да си кажат нещо важно. Например за стотиците проплакали за живот в белите стаи на клиниката новородени бебета (сред тях и популярната Мария Русалиева), за потърсилата лечение певица Зара Леандър (прочута с изпълнението на „Лили Марлен“), за способностите и всеотдайността на всички, грижещи се за пациентите. За неочакваните събития преди 61 години, за служителите на БЧК или за промените през 1989-а. А може би за още по-преди. Кой знае?
През 1903 г. в София се появява сграда, „предизвикала – по спомени на съвременници – фурор сред обществеността“ Според арх. Явор Банков, управител на Централния дом на архитекта, къщата на австриеца Адолф Лауе Функ (днес в нея, на бул. „Дондуков“ № 59, се помещава централният офис на застрахователното дружество „Алианц България холдинг“) слага началото на сецесиона в България. Изградена е по проекти на двама талантливи калоферци, европейски възпитаници – арх. Георги Фингов (1864-1944 г.) и арх. Киро Маричков (1875-1922 г.) – дядото на „щуреца“ Кирил Маричков. „Дотогава архитектурата у нас е подчинена на еклектични класически стилове, привнесени от чуждите архитекти – обяснява арх. Банков. – И изведнъж се появява коренно различна сграда, която израства като жив организъм от терена, следва логиката на ходовите линии и естествената големина и разположение на вътрешните пространства. Освен че е шедьовър, в сградата са заложени тенденции от бъдещото развитие на архитектурата.“ В допълнение – тя е сред елитните акушеро-гинекологични болнични заведения в София. Няколко години по-късно д-р Функ отпътува за родната си Австрия, а имотът е купен от известния македонски комита Спас Тюфекчиев (1864-1916 г.).
След смъртта му неговите наследници продават къщата. Така се сбъдва желанието на друг лекар – д-р Борис Тричков – да има собствена клиника. През следващите 19 години в пленяващата минувачите сецесионова постройка екипът на д-р Тричков (1887-1966 г.) дава живот и здраве на стотици свои пациенти от столицата, страната и чужбина. Роденият в София Борис Тричков след гимназия заминава да учи медицина в Лиеж, Белгия. Завършва, взема участие в Балканската (1912-1913 г.), Междусъюзническата (1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.), сетне специализира във Виена и след 1922 г. се връща в отечеството с диплома за хирург-гинеколог. Работи в Майчин дом, преподава в Медицинска академия, предпочитан е във всички частни клиники, но мечтата му е да има своя. Човек с вкус, д-р Тричков харесва сградата на „Дондуков“ 59 и късметът му помага да я купи (1927 г.). По същото време и любовта спохожда амбициозния мъж.
Сърцето на доктора е пленено от студентката по медицина Рада Миронова (1906-1978 г.) и тя става негова съпруга. Баща й Мирон Миронов е съдия, управител на Земеделска банка и като племенник на екзарх Йосиф изпълнител на завещанието му, засягащо движимите църковни имоти. През следващата 1928-а на младото семейство се ражда дъщеря Цветана, сетне втора – Вера (1931-1998 г.). Живеят в стая в клиниката, но макар изцяло отдаден на пациентите, д-р Тричков прави необходимото, за да създаде удобство и уют на своите близки. През 1932 г. по проект на арх. Пенчо Койчев, съпруг на сестра му Невена, построява втората къща в двора. В новия дом се ражда третата дъщеря на Рада и Борис – Мария (1935-1966 г.). След 1946 г. двете сгради са национализирани – настанено е ръководството на Българския Червен кръст. През 1991 г. са реституирани и наследниците на д-р Борис Тричков получават семейния имот. Момичетата са пораснали, всяка с различна съдба.
Най-малката, Мария, се разболява от диабет и умира млада. Вера завършва германистика в СУ „Св. Климент Охридски“, омъжва се и със съпруга си отива в Германия. Там живеят и двете им дъщери -Мария е адвокатка в Бохум, омъжена за свой колега немец, имат момиче – Сара. Сестра Евгения за жалост страда от болестта на леля си. Най-голямата от дъщерите на Рада и Борис Тричкови, Цветана, завършва право в Софийския университет и до пенсионирането си е адвокатка. Първородният й син Борис (роден 1963 г.) е инженер и живее със семейството си в Бон. По-малкият – Иван (роден 1964 г.) наследява дядовата професия. Той е лекар-хирург и работи в Англия.
Радват майка си с пет внучета. Иван и Ирина след Елена (във II клас) имат близнаци – Богдан и Ана („абитуриенти в забавачката, както се шегува баба им), а Борис и Ваня – син Борис и дъщеря София. Те са петото поколение след основателя на софийския клон на фамилията Спас Тричков (1855-1934 г.). Той напуска родния Пирот 15-годишен. В Пловдив завършва гимназия, в Прага – икономика. Работи и учи. Справя се сам. Връща се в София с Цветана Хитова (майка й е чехкиня, баща й – българин). Венчават се и имат две деца – Невена и Борис. Спас Тричков дълги години е на престижната длъжност съветник към Сметната палата. Построява семейна къща на улица „Чепино“ (на нейно място по-късно е изградена кооперация). Тук през 1946-а, когато е принудено да напусне дома си на бул. „Левски“, се приютява семейството на д-р Борис Тричков.
