книга
книга

Дженифър Джонстън: Хората са лениви и затова не четат

Отношението на българите е много топло, твърди писателката

Известната писателка Дженифър Джонстън пристигна в България по покана на посолството на Ирландия и издателство „Унискорп“, за да се срещне със свои читатели. Няколко часа след пристигането си у нас тя даде първото си интервю за „Новинар“. След това замина за Велико Търново, където ще има литературно четене пред студенти по английска филология. Джонстън е една от най-популярните ирландски авторки. Била е номинирана за наградата „Букър“. Разминава се на косъм с голямото признание. Според статистиките книгите на Джонстън все още са едни от най-продаваните в света. На български език са преведени романите й „Две луни“ и „Това не е роман“ /ИК „Унискорп“/.

 

– Каква беше представата ви за България, преди да дойдете тук?

– Абсолютно нищо не знаех за страната ви. Единствено бях пътувала в Румъния в нейния най-лошия период – след революцията през 1989 г. Беше ужасно. В моите представи България и Румъния вървяха заедно, което е пълна лудост, най-малкото, защото принадлежите към различни езикови групи. Аз съм само от два часа тук и нямам много впечатления освен дъжда навън, но вече имам усещането, че топлината, която усещам от хората, е много по-силна от това, което видях в Румъния. И се надявам през тази седмица да науча много нови неща.

Доколко влизането на България в Европейския съюз би претопила спецификата на страната?

– Това не би могло да стане. България е дори по-голяма страна от Ирландия, а ние не сме се претопили. Никой не се изгубил от картата на Европа. Всяка страна е запазила своите вътрешни проблеми и специфики. Аз мисля, че Европейският съюз е една чудесна организация и се надявам, че Англия най-накрая ще престане да е толкова глупава в това отношение. И дори от чисто практична гледна точка е чудесно да можеш така да обикаляш в чужбина. И не е необходимо да ходиш по банки, за да си пълниш джобовете със странно изглеждащи банкноти… И може би дори България ще бъда залята от ирландци, които си търсят работа.

– Или по-скоро да купуват имоти тук?

– Този тип хора вече си купиха имотите, които можеха да си купят в Ирландия, и идват тук. Всъщност те пътуват по целия свят и в Америка и в Европа има много ирландски брокери.

– Някои български автори се оплакват, че не могат да пробият на Запад, защото са от малка държава. До каква степен националността има значение при утвърждаване на световния пазар?

Труден въпрос, защото винаги е имало и ще има неуспели писатели. Но има страни с големи традиции в литературата, които претърпяха големи промени в утвърждаването си на пазара. Например Австралия – преди 50 години никой не беше чувал за автори от там и дори мнозина биха се присмели на определението австралийски писател. Но днес авторите от там се четат, и то много. Тяхното предимство обаче е, че не се налага да бъдат превеждани, за да стигнат до световния пазар. А българските автори трябва да бъдат преведени, и то много внимателно. Има например много добри холандски автори, които дори са преведени и пак никой не ги чете, въпреки че са прекрасни. Това се крие във факта, че хората са лениви. Обикновено повечето хора четат за удоволствие, затова са мързеливи. Те търсят насладата в книгата и не са готови да търсят новото в литературата.

В Ирландия имаме дълга традиция с поети, писатели и драматурзи и може би поради факта, че бяхме свързани дълго време с Англия и досега много хора мислят нашите автори за англичани. Затова ирландската общност беснее, че има хора, смятащи Оскар Уайлд за англичанин, докато той е пълнокръвен ирландец.

– До каква степен съвременната литература може да помогне за туширане на световните конфликти?

– Не ми се вярва, че това въобще е възможно. Не мисля, че музиката, живописта и литературата могат да допринесат за туширане на конфликтите. Има някои изключения, като например „Герника“ на Пикасо, защото тя представя ужаса, който хората не са могли да разберат през онези години. Но не мисля, че писането би могло да помогне за разрешаване на конфликтите – защото хората просто си седят в къщи пред телевизора и дори когато отварят книга, те четат, възмущават се и нищо повече – дотам стигат нещата.

– Според вас заплашена ли е традиционата форма на четенето от компютърните технологии?

– Да, това вече се случва и е ужасно. Защото преди вечерно време майката сядаше да прочете приказка на детето си и така именно се създаваше истинската връзка между тях. А сега детето просто ще натисне едно копче и ще чуе как някой актьор чете книгите, което никак не е същото.