В момента се обсъжда 3-годишен план за финансиране на университетите. В него се предвижда ректорите да сключват договор директно с Министерството на образованието, младежта и науката, след което сами да разпределят средствата.
Това съобщи просветният министър Сергей Игнатов при представянето на доклад на Световната банка за научните изследвания и иновациите в България. По думите му подобен вид финансиране ще залегне в схемите на всички министерства за няколко години напред, за да има предвидимост и устойчивост.
Всеки ден губим по един български Гугъл, тъй като търсачката е студентска разработка, а за съжаление младите нямат достатъчен достъп до наука, коментира Сергей Игнатов. Той подчерта, че държавата само трябва да създава условия за развитие на наука, но не може да се меси в самия процес.
Игнатов допълни, че подобен модел на финансиране се въвежда и в Българската академия на науките, вследствие на което най-много средства ще бъдат насочени към най-добре работещите институти. В тази връзка председателят на академията Никола Съботинов уточни, че НИМХ най-вероятно няма да спре да функционира и прогноза за времето ще има.
Той допълни, че бюджетът на института е 10 процента от целия бюджет на академията и е около 5,7 милиона лева. Освен това годишно за него се отделяли около 900 000 лева за оперативна работа, а освен това се очаква трансфер от МОСВ в размер на 2 милиона лева.
Съботинов добави, че един от основните проблеми за младите учени е, че нямат стимул да продължават да работят в България. За сравнение той посочи, че всеки месец от миналата година академията е била напускана от 30 млади учени. Този процес продължавал и през тази година, посочи председателят на БАН.
Според него младите с нови идеи продължават да работят, но не в нашата държава. Изключителен проблем се оказвало заплащането за патент, което било непосилно за изследователите, а държавата не помагала за финансирането.
Да се въведе задължително изискване за прилагане на иновации при усвояването на европари. За това настоя изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев. По негово мнение представянето на доклада на Световната банка е смазващ. Според него е тревожно това, че страната ни продължава да е на предпоследно място по конкурентоспособност според прегледа на Лисабонската стратегия за 2010 г.
„Когато говорим за конкурентоспособност, трябва ясно да заявим, че не бива да се губи връзката между икономическите планове и стратегии на страната и отделните програми. Факт е, че всички патенти до 2005 г. са били експортно ориентирани и са били „гръбнакът" на икономиката. От тогава патентите във висококапиталоемки области и отрасли почти не съществуват, заяви изълнителният председател на БСК.
Конкурентоспособността на България в световен мащаб се е подобрила през последното десетилетие, но е необходимо да се направи повече, за да може страната да се сравнява с другите държави-членки на Европейския съюз. Това е един от изводите в доклада на Световната банка. Освен това се препоръчва инвестиция в повече и по-ефективно в научно-изследователски дейности, които са основен фактор за укрепване на икономиката и за отключване на потенциала за интелигентен растеж.
Според изследване на Европейската комисия, ако страните-членки на Европейския съюз влагаха 3 процента от Брутния вътрешен продукт за научни изследвания, както предвижда планът "Европа 2020", то тогава до 2025 г. биха вложили 795 млрд. евро, което би създало 3,7 милиона работни места.
За последните 10 години износът на България е нараснал както на глава от населението, така и като абсолютна стойност и представлява около 60 процента от БВП на държавата. Докладът сочи още, че в настоящия момент едва 3 процента от износа на страната се състои от високотехнологични продукти. Това е значително под средната стойност за ЕС, който е 16%.
