самота
самота

Гарфънкъл наема Саймън като приятел за една нощ

Спектакълът на Здрава Каменова и Калин Ангелов е вик срещу самотата

Спектакълът „Гарфънкъл търси Саймън” е модерна притча за отчуждението и самотата на днешния човек, за абсурдните понякога правила на играта „общуване” и за неведомите пътища на истинското приятелство.

Пиесата е на Здрава Каменова и Калин Ангелов, през 2011 г. печели националния конкурс за българска драматургия „Иван Радоев”, а отскоро е в репертоара на камерната сцена „Методи Андонов” в Сатирата като копродукция с театър „Арт Ленд”.

Режисьор на постановката е Калин Ангелов, възпитаник на проф. Пламен Марков, а двете роли в представлението са създадени специално за актьорите Светломир Радев и Кирил Бояджиев, които се вмъкват с обозримо вдъхновение в чудатите самоличности на ексцентрични млади мъже.

Единият (Кирил Бояджиев) е гениален математик, забогатял благодарение на свое откритие, но пък обеднял откъм връзки с „нормални”, реални хора, които работят и се забавляват по стандартния начин. Другият (Светломир Радев) е момче на повикване (не го бъркайте с жиголо!) от агенция, която предоставя за временно ползване приятели под наем.

Първоначалната смешновата неловкост, когато всеки говори през рамо с някой невидим покровител, както правят децата, скоро ще се разтопи. На ръба на проникновената психология и стилния парадокс договорената среща между двамата постепенно ще започне да се превръща в нещо много лично, което е на път да излезе извън регламента на фирмата.

Така във вечерта, когато героите уж само ще се преструват, че пият бира, нагъват наденички, ловят риба в „езеро” от стъклени чаши, смеят се и се джафкат, сякаш са съученици от гимназията, в един кратък миг ще стигнат до буйството на същинското приятелство.

И още преди да се усетят, ще запеят с цяло гърло The Sound of Silence – вик срещу самотата на легендарния дует от 60-те Пол Саймън и Арт Гарфънкъл… Но платеното време за купон изтича: както често се случва и в живота, точно когато нещата станат истински, трябва да бягаме или да се лишим от тях.

И сега идва най-тъжното, но и най-обнадеждаващото. Когато следващия път отчаяният „Гарфънкъл” звънне в агенцията, за да си поръча своя приятел „Саймън”, ще разбере, че той вече не работи там. И няма начин да го открие. Може би Саймън е напуснал, за да се избави от евентуална привързаност към клиенти? Или пък за да навести един ден познайника си Гарфънкъл като свободен човек, независещ от правилата на фирмата, който може да дружи с когото душата му си поиска?! Дано да е второто. Горещо препоръчвам да видите и да прецените…