Ген. Васил Василев е роден през 1950 г. в София. Завършил е Полицейската академия, а след това и курс за висши държавни служители към Държавния департамент на САЩ. Преминал през всички длъжности на полицейската йерархия, има 22 години стаж в системата. През периода 1992-1995 г. е бил началник на служба „Полиция“ при РДВР – София. В началото на 1997 г. е назначен за директор на РДВР – София. В края на 1998 г. оглавява Национална служба „Полиция“. На този пост е до декември 2003 г. Ген. Василев бе експерт-съветник в парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
– Генерал Василев, докога в България ще има дни на траур заради нелепи катастрофи?
– Докато в България съществува безхаберието, дотогава ще имаме и непрекъснато траурни дни. Защото не бяха трагедии, като минем през „Индиго”, „Лим”, „Бяла”,”Бакъджика” и сега. Едно и също си говорим. Че трябва да вземем мерки, а всичко минава-заминава, въпросът приключва и чакаме следващата трагедия.
– Разбра се от министъра на транспорта Ивайло Московски, че е бил отхвърлен от парламента законопроект, според който автобусите не трябва да возят деца, ако са по-стари от пет години. Каква е причината според вас да се отхвърлят подобни законодателни мерки?
– Масовият транспорт, който вози хората в тази държава, е под всякаква критика. Като започнем от такситата – таксиметровите шофьори се разхождат с къси гащи, вонящи, пушещи цигари и минем през трамваите, които са безкрайно мръсни, след това се прехвърляме на старите автобуси с недоспали и неквалифицирани шофьори, влаковете също са мръсни и ужасно стари. Всичките ни добри намерения не трябва да бъдат обвързани само с голи приказки. Трябват строги закони, които да се спазват. В тях трябва да бъде записано, че автобусите трябва да бъдат максимум на пет години, за да карат хора. Който не може да си купи нови рейсове – няма да упражнява тази дейност, защото в противен случай той се превръща в убиец. Трябва да се направи преглед на хората, които управляват тези транспортни средства – какви са те, трябва да минават през обстоен преглед, за да се отсеят пияниците от свестните. Така комисия ще решава дали може да довери четиридесет-петдесет човешки живота на един или друг шофьор. Скоро гледах един репортаж за шофьор на автобус, който кара с безумна скорост по магистралата при зимни условия, возейки хора. Нашето безхаберие доведе до това абсурдно нещо – да бъдат убивани хора на пътя.
– Кое подхранва безхаберието?
– То е вкоренено у нас. Чували сте израза: „Не ме интересува, да се оправят”. Кой да се оправя бе? Нали ти трябва да се оправиш. Миналата година пропътувах с младежкия национален отбор по футбол едно разстояние от Порто – Португалия до Мадрид. Возеше ни автобус. Шофьорът бе безупречно облечен. Караше с осемдесет километра в час при онези магистрали в Португалия, които не ги и сънуваме даже. Човекът не наруши нито един пътен знак. На два часа спираше, почиваше си, релаксираше, виждаше се как този човек приема с достойнство професията и как го е грижа за нас, за тези тридесет и осем души, които возеше в рейса.
– Какво самочувствие се иска да ти отнемат лиценза и ти да продължаваш да возиш хората?
– Продължаваш да возиш хората, защото няма контрол. Ако имаше контрол, тези рейсове да бъдат спрени от движение, да нямаш право да ги преотдаваш, да ги запечаташ и да кажеш, че фирмата ти е фалирала и докато не решиш какво ще правиш с нея, въобще да не ти минава през ума мисълта да возиш хора. Да ти вземат лиценза означава да преустановиш въобще да се занимаваш с тази дейност. Но не, у нас никой на никого не търси сметка за нищо.
– Стана ясно, че притежателят на фирмата, млад турчин, е извършил ужасно престъпление. Как става така, че той отива в друга държава, прави си фирма и вози хора?
– Отново ще повторя – липсва всякакъв контрол на всички нива.
– Какво трябва да се случи, за да си кажем, че така повече не може?
– Всичко това може да стане, ако се спазва стриктно законът. Законът казва ли: „Взимаме лиценз на фирмата и тя прекратява дейността си.” Това трябва да стане веднага. Шофьорите, които ще возят хора, да отговарят на условия, които също са разписани в закона. При най-малкото нарушение шофьорът минава на така наречения реподбор. Или се освобождава от фирмата. Огромни санкции трябва да има за фирми, които се занимават с пътнически транспорт, а шофьорите им извършват пътнотранспортни нарушения. Тези хора трябва да бъдат безупречни. От външния им вид до всякакви условия, при които упражняват своята професия.
– Как да бъдат безупречни, като тези хора карат тридесетгодишни автобуси, за които отдавна вече не се произвеждат части?
– Нали за това говорим. Как автобусът е минал на технически преглед и какво са видели на този технически преглед, как са го пуснали да тръгне. Бихме искали да знаем също шофьорът на автобуса убиец спал ли е предишната нощ или не. Моето мнение, като гледам и схемата каква е – това е типичното заспиване по време на шофиране. Този шофьор може би се е връщал и веднага се е наложило да замине обратно, защото печалбарщината ги гони всичките. На шофьорите трябва да се осигурява почивка. Кажете ми една автогара, на която има места за почивка на шофьорите – да влязат, да се изкъпят, да починат два часа, да се ободрят и всичкото това нещо да е в името на пътниците, които този човек ще вози.
– Ние в София имаме нова автогара. Там не съм виждала такива екстри.
– Направете проверка и вижте дали има места за почивка на шофьорите да се ободрят. Това са елементарни работи, които западът ги е решил много отдавна. На всички бензиностанции там има места за къпане, за почивка на шофьорите. Тук никой нищо не им осигурява. Шофьорът отива на автогарата, качва петдесет вместо четиридесет пътници, които си сменят местата, за да могат поне малко да се отморят при пътуването. Но за това нещо и самите ние сме си виновни, защото се съгласяваме с всичко. Хората, които се возят в рейса, могат да кажат на шофьора, че не искат до стоят прави. Багажите на пътниците са натъпкани не на местата, отредени за това. Всичко това способства за пълното занемаряване на правилата за безопасност и трагедиите на които сме свидетели. Като станат те, всички телевизии и вестници подхващат разговори с експерти и специалисти как да се прекрати войната по пътищата. А всъщност чакат следващата трагедия. Нека върнем всички случаи назад и ще се убедим в това. На Бакаджика рейсът какъв беше? Ами с таксиметровите коли какво е? Има ли една кола да е измита, с чисти стъкла, а шофьорът да е като хората? Няма такова нещо!
– С колко сме изостанали от стандартите в Европа?
– Ако измерваме с време, е някъде около два века. Мръсотията е страшна
– Има ли лобизъм в парламента при приемането на закони за движението по пътищата?
– Да, разбира се, че има лобисти. Шест години съм бил в парламента и мога да кажа, че има такива. Има интереси, има лобизъм и ако някой си затваря очите за това, много жалко. Докато има такива работи, така ще бъде. На запад има закон за лобизма. Тук ние нямаме такова неща. Този, който лобира, се знае точно какъв е. Знае се, че когато някой лобира за нещо, той застава с името си. И утре ако стане нещо, ще отговаря лично. У нас всичко е под водата. Създават се лобита на тъмно. Но има и още нещо. Хората си плащат билетите. Държавата определя цената. Щом продаваш билети, ти трябва да се грижиш за хората, които возиш. Не да ги мушнеш в един прашен и мръсен трамвай, а да ги сложиш да седнат на чисто и спокойно място. Искаме да ни возят на чисто, да ни е приятно, за да се върнем отново там, да използваме този транспорт, в който наистина се чувстваме добре. Не искаме да се возим като добичета.
– От думите ви излиза, че ние, българите, не сме претенциозни хора. Не си търсим правата.
– Ако някой на запад си позволи да вози хора в такъв транспорт, тази фирма ще бъде унищожена от самите граждани.
– Един вестник излезе със заглавие: „Проклятие взе осем жертви”…
– Какво проклятие, ние сме си виновни а това. Ние самите сме си проклятие, защото сме недисциплинирани.
