Георги Петров е секретар на Българската федерация по драг рейсинг. На 37 години е. Занимава се с моторни спортове, картинг, фитнес зали. Състезава се от 2004 година, от когато има драг рейсинг в България. Кара „Мицубиши“ 3000 Gt и „Тойота“.
– Кога започнаха състезанията на пистата в Божурище?
– Състезанията там започнаха през 2003 година. Всъщност всичко започна след излъчването на филма „Бързи и яростни”. Оттам хората се запалиха по тези така наречени улични гонки. Всичко започна от улицата. Тогава кметът на столицата Бойко Борисов ни събра по-изявените състезатели. Предложи това нещо да се прави регламентирано и на по-безопасно място. Тогава хората и от Военна рампа, и от Бояна много се оплакваха. Беше същото положение, каквото е и сега. Първата година в Божурище си беше просто за стартове и хората се пускаха без измервателна апаратура, без определена дистанция. Просто се използваше трасето. Мина една година. Седнахме по-изявените състезатели и се замислихме какво можем да направи, за да стане това нещо спорт. Така се роди идеята да се вземе измервателна апаратура. В началото по-евтина, по-обикновена, но постепенно стана професионална. След година направихме и Българската федерация по драг рейсинг. Така започнаха да се организират състезанията. Първото състезание беше през 2005 г.
– Каква беше организацията за безопасността там?
– На всяко едно мероприятие имаше линейка, пожарна, хора, които бяха инструктирани да работят с пожарогасители, да оказват медицинска помощ. Всичко беше добре организирано.
– Когато започнаха да се правят състезанията в Божурище, уличните гонки намаляха ли?
– Значително намаляха. Защото хората започнаха да идват на пистата, да се интересуват от времена, от засичане на определена дистанция. Ние сме много против това, което се случва в Бояна.
– До кога продължи съществуването на пистата?
– До миналата година. Тогава беше продадена. На безценица. Купиха я едни италианци, които щяха да строят бизнес сграда и да правят бизнес център. Имотът там е над 1080 декара. Обявен е за паметник на културата. Ние съдействахме да се обяви за такъв. Защото Божурище има изключително богата история.
– Вие протестирахте ли по някакъв начин срещу закриването на пистата?
– Да. Вдигахме шум и така променихме и статута на мястото в паметник на културата. При първия шум, който вдигнахме, мястото се замени за 40 апартамента в покрайнините на София и Пловдив. Това беше предложено на италианската фирма. Сделката се промени на 104 апартамента. Сделката се реши на ранг Министерски съвет. Казаха ни, че няма защо да се борим, че няма да се преборим за пистата. Те не могат да строят отгоре, защото е паметник на културата, но е частна собственост. Сега писта в Божурище пустее, но никой не ни разрешава да ходим там. Въпреки че по никакъв начин не повреждаме имота.
– След като се разбра, че този имот става частна собственост, някой управник предложи ли ви друг вариант, за да се избегнат инцидентите на улицата?
– Не. Лошото е, че терена за провеждането на такива състезания е много особен. Строежът на такава писта излиза около милион. Няма откъде да вземем тези пари, няма и кой да спонсорира начинанието. Такова летище, което да не се използва около София, няма. Правили сме какви ли не запитвания. Всеки казва, че няма пари. Докато не се построи писта, улицата ще продължава да взима жертви.
– И какво се случва като последствие от това?
– Хората отново излизат на улицата. Това се получава. Ние изнесохме в провинцията състезанията, но те са 4 пъти годишно. Тази година заради кризата може би ще са 3. Това са крайно недостатъчно като брой за хората, които имат бензин в кръвта. Не им стига и виждате какво се случи с моториста на Бояна.
– Хората, които идват на пистата и тези които се пускат по улиците, едни и същи ли са?
– Не. Но хората, които се пускаха преди се преместиха на пистата и започнаха да развиват своите автомобили. Направиха си коли специално за писта, които не могат да се карат по улицата. Горе на Бояна обикновено се събират хора на по 18-19 години. Горе вече нещата излизат извън контрол.
– Как може да се поправи това?
– Нищо не може да се направи. Единственото решение на проблема е пистата. Ние сме единственият европейски град, където няма такова съоръжение. Най-близката истинска писта е в Гърция. Разбирате, че като няма къде да изразходват енергията си, те излизат на улицата. Да се прави на улицата, да се събират толкова хора и да се кара с такава скорост е безумие. Естествено е рано или късно да стане инцидент. А те стават доста често. От друга страна, ги оправдавам хората, защото просто няма къде да го правят. Защо има футболни терени колкото искаш. Хората, които ритат, има къде да отидат. Не чупят прозорци по улиците. Докато дойде моментът да има места за нас, най-вероятно доста хора ще си отидат от нелепи инциденти. Като се замисли човек, това, което става, си е доста голяма трагедия. Защото излизат някакви момчета да се забавляват. Единият – с мотор, другият отишъл да гледа и в крайна сметка и двамата не се прибират. Лошото е, че дори Бояна да се затвори, те ще отидат на друго място. Прави трасета, колкото искаш.
– Да разбирам ли, че състезателите се делят на две групи – тези на пистата и уличните?
– Не е точно така. Доста от младите момчета идват и на пистата. Правят си колите, подготвят се. Ние вече имаме и малък клас в състезанията. Той е за двулитрови автомобили, атмосферни, което изисква най-малко средства за тунинговане. Те са предимно млади момчета в този клас. По-отговорните идват на пистата, по-безотговорните ходят на улицата да се състезават.
– Как се справяте с българската публика?
– Факт е, че на нашите организирани събития няма нито един инцидент. Има счупени автомобили, но нито един инцидент с човек. Виждате на улицата какво се случва. Публиката е възпитана при нас, слуша това, което й се казва.
– Какви са хората, които имат потребност от адреналин от този тип занимания?
– Това са хора от всякакъв калибър. Като започнеш от механици в сервизи, пред адвокати, богати хора. Смея да твърдя, че това е единственото състезание, в което могат да се видят ферарита, ламборгинита, поршета в състезателни условия. Има всякакви хора – богати, бедни. Общо взето винаги са свързани с автомобилите. Разделени са така – имаме хора с много пари и скъпи автомобили и хора със сервизи, които си правят през свободното време кола за състезания.
– Самите хора, които се занимават с техническото усъвършенстване на автомобилите, на какво ниво са?
– Много бързо се развива спорта. Преди 4-5 години всичко беше на стандартни автомобили. Започнаха да се правят подобрения. Особеното тук е, че когато се прави тунинг на един автомобил, това е много по-различно от обикновената сервизна дейност. Хората, които разбират от тази специфична дейност, са много малко. Това са 3-4 фирми, които са се научили. Що се отнася до автомобилите, имаме наистина много бързи коли вече. Имаме почти 9-секунден голф. Като казвам 10 секунди, няма сериен автомобил, независимо порше, ламбургини, под 12 секунди. Разликата между 10 и 12 секунди, изразена в метри, е, ако двата автомобила стартират едновременно, единият ще е на 100-150 метра зад другия. Голфът до такава степен е направен, че като тръгне заедно с едно стандартно ферари, когато финишира на 400 метра, ферарито ще е на 250-ия метър.
– Какво кара хората да правят стари коли по-мощни от нови?
– Това е свързано с тръпка и финанси. Защото едното е в пъти по-евтино от другото. Този голф, за да се направи, трябват много по-малко пари, отколкото да вземеш скъп автомобил за тунинговане.
– Има ли мода в марките на автомобилите?
– Мода няма. Там всичко се избира по качество и издръжливост. Например голфове и аудита се тунинговат, защото там се прави трансмисия и двигателите им са податливи на тунинговане. Тоест могат да изкарат голяма мощност и да са здрави. Всичко се върти около това до колко е издръжлив един автомобил. Ето например има легенди като за „Ланча Делта Интеграле“, където двигателя позволява да се направи доста конски сили, но трансмисията се чупи. Оттам нататък този автомобил и 1000 коня да го направите, на първото даване на газ ще му се счупи скоростната кутия… Всички автомобили, които участват в състезанието, са интересни. Има „Форд Сиера“, „Фолксваген Широко“, „Мазда“ 323, „Нисан Скайнлайн“, „Порше“, „Мицубиши Еклипс“, има едни от на-бързите стрийт коли.
– За да бъде някой член на федерацията, какво трябва да направи?
– Той трябва да има спортен клуб, който да е регистриран към федерацията, или да се запише за участие в такъв. Има такса от тази година. Тя е 300 лева годишно за клуб. Има и такса за участие в състезанието.
– Нелегални залагания правят ли се?
– Не. Това са легенди. Защото за човек, който разбира нещата, в 99 % от случаите ще познае кой ще бие. В залога трябва да се разчита на някаква изненада между два автомобила. Но ние си знаем колите и няма интрига в залога. На улицата е по-вероятно да има частни случаи.
– Какво ще кажеш на уличните състезатели?
– На тях каквото им да им кажеш няма да те чуят. Не осъзнават какво се случва и какво може да стане. Не мога да ги посъветвам нищо при положение, че няма писти.
– Най-малкият и най-възрастният състезател при вас?
– Най-малкия е над 18 години. От най-големите е Боби Инжекциона с прякор – Деди. Той се състезава и в рали спорта. Има си една кола за драг, една за ралита. Той е над 50-годишен.
– Предстои ли състезание в Дупница?
– За сега в Дупница го отложихме, тъй като няма да се справим с организацията. Там всичко е разградено. Няма да можем да организираме състезанието безопасно. Следващото, което е сигурно състезание, е на 13 септември в Сливен. Плануваме едно такова в Петрич и сме в преговори със собственика на писта Лесново. Там обаче е частна собственост и трябва да се плати наем.
Черна хроника
В нощта срещу 1 юни поредната гонка по тъмно в близост до резиденция „Бояна” завърши с два обезобразени трупа. Пред погледите на десетки зрители моторист блъсна пешеходец. Младежът летял с около 250-300 км/ч с мотор „Кавазаки“, когато изгубил контрол над возилото и блъснал мъж, който пресичал платното. Според очевидци мотористът бил пред финала и въобще не натиснал спирачки. Тази кървава драма по време на незаконни гонки е по-скоро една от многото, отколкото инцидентна случка.
Един фатален петък 13-и през юни миналата година от този свят си отиде 19-годишният Радослав. От другото вече бившо традиционно място за нощни гонки в София – Военна рампа. Около час след полунощ Радослав летял с автомобила си по булевард „Илиенци”. Изгубил контрол над колата. Врязал се в ограда на гара „Север“. Политнал и паднал върху коловозите. Седящото до него 17-годишно момче изхвърчало през прозореца. Пламъци погълнали автомобила и тялото на Радослав.
Две години по-рано автородео на пътя за Вълчи дол беше последната гонка за четирима младежи. В автомобила имало 6 души. Шофьорът не успял да вземе завой е се врязал в крайпътно дърво. Под размазаните ламарини издъхват 22-годишният шофьор, момиче на 18 години и още две на по 20 години.
Спортът драг рейсинг
Драг рейсинг е състезание между два автомобила (мотори и др.) със старт от спряло положение, на определена дистанция. Победител е този, който пръв пресече финала.
Като стандарт са приети две основни дължини на трасето – 1/4 миля и 1/8 миля. Това са съответно 402,33 и 201,16 метра. По-масови са състезанията на 1/4 миля.
Участниците в състезанието стартират с помощта на специална апаратура и светофар, наричан „коледно дърво“.
На старт линията са монтирани 2 фотоклетки. Когато участникът пресече с гумите си лъча на първата, светва най-горната лампа на светофара. Той трябва да придвижи автомобила си малко напред, за да пресече и втората. Тогава светва и втората бяла лампа на светофара. Това означава, че този участник е готов за старт. Същото се прави и от другия състезател и когато и двете лампи на двамата участника светят, светофарът може да бъде пуснат. Следва последователно светване на трите жълти светлини и веднага след това – зелена. Тогава колите стартират. Ако случайно след старта светне червена лампа, значи е имало фалстарт.
При тези състезания има възможност за измерване на няколко различни показатели – време за изминаване на 1/4 миля, време за изминаване на първите 60 фута (18,28м), време за реакция и терминална скорост.
Участниците в състезанията се разделят в няколко различни класа.
