novinar.bg

Суша и провалена реколта причиниха смъртта на десетки хиляди хора и тласнаха милиони други през прага на глада в Африканския рог и Сахел, пояса южно от Сахара. Ураганът "Санди" уби десетки хаитяни и кубинци и остави хиляди без покрив и прехрана по пътя си през Карибския регион. В цял свят тежка суша, наводнения и други бедствия обричат милиони хора на нищета и несигурност.

Различните държави се различават по своя капацитет да реагират на ударите на природата; варира и способността на хората да се справят с неочаквани трудности и сътресения. С една дума, става въпрос за устойчивост. Тези, които я имат, оцеляват в кризите и се възстановяват бързо. Тези, които я нямат, трудно и бавно се изправят на крака и могат лесно да бъдат покосени отново.

Имаме модерни средства да помогнем на най-уязвимите да подобрят своята устойчивост на рисковете, които ги грозят – суши, наводнения и други циклични кризи. Сред тези средства са анализът на данни и закономерности, оценката на риска, интелигентните инвестиции и включването на местното население. Първите примери за изграждане на устойчивост на кризи показват окуражаващи резултати: в части на Африканския рог и Сахел например европейските проекти смекчават най-тежките последици от сушата и така помагат на хиляди хора да избегнат глада.

Да стимулираме устойчивостта към кризи там, където тя е най-ниска, има смисъл от икономическа гледна точка. Всяко евро, инвестирано в подготовка за бедствия, спестява между четири и седем евро за реакция. Още повече, ако сме сериозни в нашата хуманитарна работа и политики за развитие, трябва да се стремим не само да спасяваме живота на най-нуждаещите се, но и да им помагаме да живеят по-добре.

Ето защо днес Европейският съюз, като световен лидер в хуманитарната помощ и подкрепата за развитие, насърчава устойчивостта към кризи и я интегрира в своята дейност. Наскоро направихме голяма крачка в тази посока – политически документ, в който очертаваме амбициите си за подпомагане на устойчивостта там, където тя е най-нужна.

Така ние се ангажираме да включим в своите проекти за хуманитарна помощ и развитие мерки за изграждане на устойчивост към кризи. Очертаваме и стремежа да си сътрудничим по-тясно, така че нашите операции да включват по-плавен преход между хуманитарната помощ, възстановяването и развитието.

Промените в климата, демографията, икономическата картина, променят целия ни свят и ни изправят пред по-чести и по-големи сътресения. За да ги преодолеем, трябва да променим и своя подход към управление на кризите: като се концентрираме върху решението на проблемите, довели до тях, а не само върху борбата с последиците им. Проблемът с изхранването например е област, където този подход дава много добри резултати. Гладът е проблем, който днес засяга почти 1 милиард души. ЕС подкрепя всекидневното оцеляване на милиони от неговите жертви. Но наред с тази помощ, далеч по-изгодно, ефикасно и дългосрочно решение е да се борим срещу първопричините за глада. Да, те са множество, преплетени и без лесни решения. Но ние трябва да изградим устойчивост срещу тях, ако наистина искаме да живеем в свят без гладуващи деца и бедстващи заради глад държави.

Изграждането на устойчивост на кризи изисква качествена промяна в начин на мислене и в практиката. Добрата новина е, че не започваме от нулата: вече имаме обещаващи резултати в изграждането на устойчивост на кризи в Африка, в два региона, наскоро засегнати от рекордни суши. В Африканския рог лансирахме инициативата SHARE, а партньорството AGIR стартира в Сахел. Тези инициативи свързват хуманитарните средства и помощите за развитие и ги насочват към по-бързото възстановяване от сушата и предизвиканите от нея крайна бедност и глад. Но ние гледаме и по-дългосрочно, инвестирайки чрез SHARE и AGIR в засилване на способността на домакинствата, изложени на най-голям риск, да се справят по-успешно при следваща суша – например чрез изграждането на напоителни системи, насърчаване на отглеждането на по-устойчиви растителни култури, подпомагане на животновъдите.

Проектите, насочени към устойчивост на кризи, тепърва прохождат. Но SHARE и AGIR вече показват техния потенциал и са основа за нови инициативи не само в борбата с глада, но и срещу други бедствия – например наводнения, циклони, земетресения и цунами. За да постигнем успех и в други уязвими региони, ние си поставяме три основни задачи: оценка на риска, превенция и по-силна реакция.

Можем да се справим с даден проблем само ако го познаваме максимално добре. Ето защо изграждането на устойчивост минава през опознаване и разбиране на рисковете. Знанието е сила - вземете например наводненията в Непал през 2010 г. Благодарение на системата за ранно предупреждение по радиото и мобилен телефон хората, живеещи в опасните зони в близост до река Рапти, бяха евакуирани, преди водата да достигне до селата им. Така бе спасен животът на много хора и бяха избегнати значителни материални щети.

Устойчивостта на кризи ще реализира своя потенциал единствено ако стане приоритет за всички: не само за донори като Европейския съюз, които трябва да направят помощта си по-гъвкава и целенасочена, но също и за правителствата на държавите с висок риск от бедствия, за частния сектор, който може да допринесе с важно ноу-хау в областта на застраховането и оценката на риска, и за гражданското общество.

Европейската комисия дава ясен сигнал, че е готова да преразгледа приоритетите си като донор и да си постави смела нова цел – изграждането на устойчивост към кризи. Ще работим заедно с всички партньори, за да намерим трайни решения на глада и бедствията, които заплашват повече хора, откогато и да било преди.

Мнозинството от тези хора не могат да си помогнат сами. Затова сме решени да им дадем реален шанс да преодолеят своята уязвимост и да станат по-устойчиви на неизбежните бъдещи бедствия. Това е и реален шанс за успех.