Под нашите нозе се крият хиляди години история. Когато вървим по тая земя, ние сякаш не осъзнаваме, че по същите стъпки преди нас са минали траки, римляни, гърци, келти и че нашите домове може да са построени върху основите на домове отпреди четири, пет или сто хиляди години. Всички разкопки и научни доказателства сочат, че по нашите земи са се зародили едни от най-древните цивилизации на света. И тепърва предстои да откриваме тези цивилизации. Поради липса на средства или интерес голяма част от техните останки стоят заровени в могилите или, както е в случая със Севтополис, на 20 метра под водата на язовир. Докато в Гърция, Италия, Перу и другите държави с древна история археолозите отдавна са извървели маршрута на своите “тайнствени златни градове”, нашите специалисти, а след това и туристите тепърва тръгват по него.
Нищо не може да ни гарантира, че Перперикон, Татул и Севтополис са единствените мащабни останки от тракийско време. В списъците на археолозите има стотици потенциални техни конкуренти. Засега те са заровени или разкопани само отчасти. Други, за съжаление, са в окаяно състояние, ограбени от иманяри и проядени от времето. Все повече архитекти, учени и предприемачи обаче проявяват интерес към тяхната реставрация.
Севтополис – българската Атлантида
За разлика от митичната Атлантида за тракийския град Севтополис съвсем точно се знае къде се намира. И пак за разлика от нея за града на Севт Трети съвсем ясно се знае как е потънал. Той не е потънал като наказание от боговете. Не е бил разрушен от земетресения и вулкани. Неговата съдба просто се е сблъскала с… плановото стопанство в България. Няколко години след откриването му през 1948 г. той е бил залят от водите на новопостроения язовир “Копринка” на няколко километра от Казанлък. Археолозите не са имали време да проучат целия град, но това, което са открили, сочи огромен разцвет на тракийската цивилизация. Според ст.н.с. Мария Чичикова, ако Перперикон и Татул стоят в началото на тракийската история, Севтополис разкрива нейния апогей във времето на елинизма. По това време може да се говори за тракийска цивилизация, развиваща се наравно с другите цивилизации на Средиземноморието и поддържаща културен диалог с цялата бивша империя на Александър Македонски. Благодарение на колона с надпис на цар Севт Трети е установено и името на града. Допреди това то не е било срещано в историческите хроники.
Въпреки откъслечните писмени паметници от древността напълно е възможно нашите земи да са своеобразно Елдорадо на Европа. Севтополис е единственият чисто градски тракийски обект, намиран досега. Основан е през 325 г. пр. Хр. и загива през 270 г. В града са живели около 50 семейства на одриската аристокрация. Той е представлявал укрепено селище от 5 хектара и няколко предградия, като в центъра се намира забележителният дворец на тракийския цар. Откриването му променя представите за цивилизацията на траките. Резиденцията на Севт Трети е била двуетажна сграда с фасада, дълга 40 метра, и огромна зала с богата разноцветна мозайка. Севтополис е можел да се похвали и с внушителен храм на Дионис, храм на Великите тракийски богове и храм-дворец. Предполага се, че култът към Великите тракийски богове е бил семейният култ на владетеля. След откриването на града за историците тракийската цивилизация започва да изглежда доста по-значима на картата на древна Европа. Строителството в Севтополис, намерените монети с лика на владетеля и данните за живота на обитателите говорят за сериозно икономическо развитие и търговия с широкия свят. В града са открити 2000 монети, от които 800 на Севт. Известно е, че той е първият тракийски владетел, който започнал да сече монети. Градът на Севт Трети е създаден по модела на гръцките полиси и личи, че за строителството му не са жалени пари. Архитектурата на комплекса и особено на гробниците около него дава нови данни за тракийското гробищно строителство. За първи път в него широко са използвани тухли.
Времето на Севт Трети
Златният век на тракийската цивилизация е бил в епохата на елинизма – по време на македонското управление на Тракия и след него. Дори в най-силните години на македонската власт никой не успява действително да подчини тракийските племена и особено одрисите продължават да се развиват напълно самостоятелно. Те обаче са повлияни от международния дух на македонската империя. Потъналият Севтополис е типичен пример за културното разнообразие на елинистичния свят. По времето на Севт Трети държавата на одрисите е първостепенен фактор на Балканския полуостров и води войни за надмощие с македонските пълномощници. Към края на съществуването на Севтополис в Тракия има масирано келтско нашествие. Тогава в близост до града келтите издигат своята столица Тиле. Има теории, според които войната с келтите бележи края на могъществото на града. Останките от Тиле са намерени в близост до днешното българско село Тулово. За съжаление те не са много и не могат да дадат голяма представа за уникалната келтска култура, която съществува по нашите земи през трети век.
Хераклея Синтика – мистерията на Рупите
Севтополис е един от обектите, които благодарение на инвеститорски интерес и неправителствени организации може да възкръсне от своето подводно гробище. “Новинар” писа за инициативата на национално обединение “Съхрани българското” да извади града от водите на „Копринка“, като го изолира с вътрешна язовирна стена и го превърне в световна археологическа и архитектурна атракция. Друга подобна забележителност с голям потенциал е римският град Хераклея Синтика край Рупите. През декември стартира българо-гръцки проект за реставрацията на наскоро открития град. Хераклея Синтика доскоро беше познат само от историческите хроники и учените не знаеха къде точно се намира. През 2002 г. беше намерена плоча с надпис, който потвърди, че останките край изгасналия вулкан Кожух в местността Рупите всъщност са от Хераклея Синтика. Предвижда се създаването на музей на открито и реставрацията на някои сгради от древното селище. Привлекателността на региона с неговите минерални извори и с църквата на пророчицата Ванга може да превърне града в действително печеливш туристически обект. Стойността на проекта е 222 400 евро, а срокът за осъществяването му – 18 месеца. Той се финансира по програма ФАР – „Насърчаване на културните, туристическите и човешките ресурси в трансграничния регион“. Изкарването на Хераклея Синтика на бял свят ще помогне и хората да научат за древния град, край който Ванга сякаш по интуиция е решила да се засели.
Хераклея е един от най-значимите исторически обекти в областта на Средна Струма. За местността споменава още Омир, а разцветът на града е в римско време. За първи път Хераклея се споменава от Тит Ливий (59 г.пр.н.е. – 17 г.от н.е.), който акцентира на местоположението й в племенните територии на синтите. Градът обаче е съществувал като тракийско и македонско селище и през елинизма. Има исторически сведения за заговори срещу македонски царе, в които е участвала и Хераклея.
Рациария – разграбената принцеса
За разлика от Севтополис, Перперикон и Хераклея голяма част от нашите древни паметници стоят разкопани и изложени на набезите на иманярите. Напоследък, когато се каже иманяри, първата асоциация е с римския град Рациария край Видин. Той е бил една от големите дунавски крепости на империята. Заедно с Улпия Ескус те оформят границата на укрепените балкански владения. Днес името на Рациария е известно само на специалисти, видинчани и иманяри. На иманярите е известна с богатствата си, а на останалите – с… иманярите. Периодично в пресата изскачат новини за организирани групи и булдозери, които разравят и без това изкопания терен на някогашния процъфтяващ град. Малцина знаят миналото и историческото значение на разхвърляните из землището на село Арчар градски основи. Рациария е била една от главните станции на дунавската флотилия. Градът е основан през първи век от н. е. вероятно от император Веспасиан в чест на победата му над даките. Освен при разкопките на Помпей и Херкулан единствено в Рациария е открито златно находище не в дворец, а в жилище. Повече от два века градът е най-значимият военен и икономически център на днешна Северна България. Открити са разноцветни мозайки, скулптури, саркофази. Рациария за първи път е проучвана от Феликс Каниц през 19 век. Разкопките на града се прекратяват през 1991 г. поради липса на средства и археолозите работят спорадично в опитите си да го спасят. Основните „изследователи“ на древната принцеса на Северна България стават иманярите. Разкопките сочат, че градът е много по-голям, отколкото се е смятало, и има още много за изследване. Не е проучен и по-древният тракийски период. Всичко в момента е оставено на милостта на природата и на крадците на антики, които отдавна са надушили богатствата на древния град. Възможно е все пак някой да се смили над тях и да види ползата от такъв център на културния туризъм в Северозападна България.
Наш обект в Топ 100 на застрашените световни археологически паметници
През лятото на миналата година римският град Нове край Свищов бе включен в списъка на най-застрашените археологически обекти от Световния фонд за паметниците. Според тях древният военен лагер е заплашен от ерозия и е възможно да бъда напълно заличен от картата. Докладът на организацията свидетелства, че “заради недостатъчното финансиране и липса на подходящо управление не се предприемат действия за подобряване на ситуацията.” За съжаление така стоят нещата не само с Нове, но и с повечето археологически проекти в България. След като бъдат проучени и най-големите находки бъдат показани в музеите, самите градове остават на милостта на времето и вандалите. Археолозите вече се страхуват да разкопават нови обекти, защото не знаят дали ще имат средства да ги предпазят. Колкото и парадоксално да звучи, предимството на Севтополис е, че над 50 години под вода са нанесли на града много по-малка вреда, отколкото ако той бе оставен на грижата на нашите ведомства. Все пак с откриването на нови обекти интересът към културния туризъм у нас расте. И ако проекти като реставрацията на Хераклия Синтика и Севтополис се осъществят и донесат печалби, времената могат да се променят дори и за разграбени градове като Рациария и Нове.
