novinar.bg

Константин Павлов се занимава с интернет проекти от 1998 г. В началото е част от екипа на Нет Инфо като мениджър продукти и развитие, след това е дългогодишен член на журито на БГ Сайт и собственик на интернет агенция. В момента е консултант по интернет проекти и популярен блогър. Участва в няколко неправителствени организации и инициативи, занимаващи се със защита на човешките права в цифровото пространство – "Фондация четиринадесети януари", „Електронна граница”, „България е наша”. „Електронна граница” беше наградена през 2010 г. от Българския хелзинкски комитет с втора награда „Човек на годината” за приноса в защита на гражданските права в интернет.

- Г-н Павлов, какво представлява така критикуваната ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement)?

- Така критикуваната ACTA е международно споразумение между Европейския съюз, страните членки на ЕС и по-развитите държави от останалата част на света. То третира основно въпросите на фалшификатите – става дума за стоки с фалшив произход, ментета. Също така, скромно в един ъгъл, са поставени въпросите, свързани с интелектуалната собственост, цифровите права.

- Какво се загатва там?

- Става дума за това, че се разширява наказателното законодателство в България – т.е. неща, които според нашите закони не са престъпления, ще станат такива и дори ще се наказват със затвор. Също така се предполага, че доставчиците на електронни услуги, каквито са интернет провайдърите, ще бъдат солидарно отговорни със своите потребители, ако случайно някой от тях реши да наруши правата на така наречената интелектуална собственост. Т.е. ако някой човек си сваля филми и неговият доставчик не го разкрие навреме, то доставчикът също носи отговорност за съучастничество. В споразумението се посочва, че доставчикът трябва да сътрудничи напълно и незабавно на правоохранителните органи. Ако не направи това, то се смята, че е съучастник в извършваното престъпление.

- Има ли държави, които не подкрепят това споразумение?

- В Европейския съюз има пет държави, които не са подписали това споразумение. От тях по-интересни са Германия и Холандия, като те имат забележки към прозрачността на процедурата, по която се е приело това споразумение. Те смятат, че тази процедура не е в съгласие с демократичните принципи и засега поради тази причина не са подписали споразумението.

- По какъв начин ACTA ще удари българските потребители?

- Българските потребители ще загубят правото си на личен живот и лично пространство в мрежата. Това означава, че каквото и да правите оттук нататък в мрежата, има риск, че вашият интернет доставчик ви следи много внимателно какво правите, чете ви пощата, проверява ви файловете да не би случайно да сте извършили някакво нарушение, за което той ще бъде санкциониран. Също така се губи правото на честен процес по Европейската конвенция за правата на човека, губи се и презумпцията за невинност, кореспонденцията вече няма да е неприкосновена. Ще бъде застрашено и свободното слово, защото ще стане много лесна процедурата по тормоз на медии – ще могат да бъдат заплашвани заради авторското право. Затова въпросът е изключително сериозен и важен за българските граждани и потребители на интернет.

- Ако споразумението влезе в сила, това означава ли, че дори за една свалена песен потребителят може да отиде в затвора?

- Напълно възможно е заради една свалена песен да се отнесе доста солена глоба от порядъка на 400 евро.

- Кой ще решава дали потребителят е виновен и е нарушил нечии авторски права?

- Това дали потребителят е виновен ще се решава главно от правоносителите – големите фирми, които държат правата на марката. Те могат да набедят всеки, че извършва закононарушение, и не е необходимо съдът да ви осъди, за да ви накажат.

- До тях информацията ще достига от самите доставчици на интернет, нали?

- Да, точно така.

- Има ли някакви изисквания към тях?

- За да може да се извършва контрол над потребителите, те ще трябва да вложат допълнителни средства за закупуване на подходящата технология. Нашите власти твърдят, че ние приемаме споразумението, но няма да направим нищо, защото така или иначе в частта за защита на авторските права сме приели всякакви закони. Но реално, ако това споразумение влезе в пълния си вид в България, доставчиците ще са задължени да имат нужния софтуер, както и да следят денонощно абонатите си какво правят.

- Преди дни икономическият министър Трайчо Трайков заяви, че подписът ни под споразумението е под условие. Как го тълкувате това?

- Странно е, че казва такова нещо, защото ние така и не чухме кое е това условие. Цяла България чака да чуе условието, за което говори министър Трайков. Докладчикът на европейския парламент по въпроса си подаде оставката и заяви, че това е маскарад, в който не иска да участва. Също така словенският посланик в Япония се извини на словенските гласоподаватели за това, че си е сложила подписа под такъв странен акт и че е била подведена, тъй като не е знаела какво точно подписва.

- Как хронологично се стигна до това България да подпише ACTA?

- На 16 ноември 2011 година на заседание на Министерския съвет се взима решение за присъединяване на България към ACTA. Докладът на Трайчо Трайков е с едно изречение – става дума за избягването на фалшифицирането на търговски марки и пиратства на авторски и сродни на тях права. Това е напълно достатъчно за всички останали министри, за да го одобрят и да го гласуват. На 15-16 декември миналата година в Съвета на ЕС по селско стопанство и рибарство, докато се обсъждат квотите за улов на риба и за цитрусовите плодове, земеделският министър Мирослав Найденов подписва съгласието си за процедура, т.е. Европейският съюз и България да подпишат ACTA. На 11 януари тази година посланикът ни в Япония Любомир Тодоров е упълномощен да подпише споразумението. На 26 януари 2012 година в Токио споразумението е официално парафирано.

- Каква е връзката между рибарството, цитрусовите плодове и интернет?

- Нямам представа. Надявам се някой да зададе на министър Найденов въпрос защо се е почувствал толкова компетентен, за да подписва такива неща. Според мен целта на подписа, положен по този начин, е това да бъде скрито.

- Защо ACTA се приема в такава тайна?

- Защото това споразумение е твърде скандално. Според мен това е причината. Правителствата знаят, че това би се приело много зле от техните гласоподаватели и затова се правят такива номера, така че ако може подписването да мине, без никой да забележи.

- Някъде правено ли е обществено обсъждане на споразумението?

- Не ми е известно в България такова обсъждане да е правено. Преди дни Цветелина Димитрова от отдел „Международни икономически организации” в икономическото министерство заяви, че сега, след като сме подписали, предстои обществено обсъждане. В Европейския съюз първото обществено обсъждане на ACTA мина по интернет под формата на чат с европейския комисар по цифровизацията и дигиталната икономика Нели Крус. Тя беше решила да говори различни неща, но хората се интересуват основно какво става с ACTA. Така че положението с обществените обсъждания на споразумението е много тежко както в България, така и в ЕС.

- След като доставчиците ще следят кой какво сваля от интернет, представителите на различните големи компании, носители на авторските права, ще решават кой е виновен, каква е ролята на МВР?

- Ролята на МВР е да носи белезниците и да вкарва хората в ареста.

- Не се ли получава изземване на функции по този начин?

- Разбира се. Това е едно от неща, срещу които протестираме, тъй като това е един вид частно правосъдие. Това не е съвместимо с нашата демокрация.

- Каква ще е съдбата на форумите, в които потребителите си разменят информация, рецепти, препоръчват си различни продукти или фирми?

- Ако споразумението започне да действа, форумите ще бъдат закрити. Има един текст в ACTA, според който на санкция подлежат всички помагачи, които имат принос или биха могли да имат принос в нарушаването на интелектуалната собственост. Буквално всеки човек, който има сайт в интернет, би могъл да има такъв принос.

- Какво ще се случи със социалните мрежи, в които потребителите постоянно обменят информация, снимки, музика? Какви функции ще имат те?

- Тези социални мрежи ще опитат да се приспособят. Ако споразумението влезе в сила, те ще лишат потребителите си от възможност да споделят съдържание, за да не бъдат затворени.

- Какво ще можем да споделяме – лични снимки, авторски песни, статуси?

- Лични снимки – да, ще можем. При авторските песни не е много сигурно, защото, доколкото ми е известно, в ACTA се въвежда понятието „подобие”. Т. е. ако вашата авторска песен прилича на някоя друга, то тя може да се сметне за нарушение на правата на интелектуалната собственост и това да доведе до сериозни последствия.

- Това няма ли да удари и всички заведения, в които се пуска авторска музика, за която не е искано съгласието на авторите?

- Разбира се. Освен заведенията ще бъдат ударени и всички хора, които пишат музика, текстове и не могат да си позволят големи такси за адвокат.

- След като вече сме подписали споразумението, каква е следващата стъпка, за да може да влезе в сила у нас?

- То трябва да бъде ратифицирано както от българския, така и от европейския парламент.

- Какво трябва да се промени, за да има защита на авторските права, но текстовете в споразумението да не са толкова общи и да са по-прецизирани?

- Тук ситуацията е малко като „разбихме стомната и сега как ще я залепим”. Не знам. Най-добре да не си бяхме слагали подписа под това споразумение. То не подлежи на ремонт и на практика трябва да бъде променено.

- Това означава ли, че не могат да се правят допълнителни промени в ACTA, дори след като е ратифицирано?

- Действително има някакъв комитет, който е упълномощен да прави такива промени, след като споразумението бъде ратифицирано от поне шест държави. Но ние не можем да сме сигурни, че промените ще бъдат в правилната посока. Нека не забравяме, че и в момента материята, свързана с авторските права и интернет, се третира от страшно много закони и ние добавяме още един, с който трябва да се съобразяваме. А в тази работа няма голям смисъл поне в частта, която се отнася до интернет. Другата част – да, важно е да има борба с ментетата, с краденето на чужди марки. Лошото е, че както обикновено ни опаковат този закон с нещо хубаво и полезно. В момента, в който споразумението бъде ратифицирано, то ще застане над българското законодателство.