novinar.bg

Мария Чомарова е психолог и психотерапевт и от 20 г. практикува психоаналитична психотерапия с възрастни и деца. Завършила е Психология в СУ„ Св. Климент Охридски”, с магистърски степени по Клинична и консултативна психология и Детско-юношеска и училищна психология. Специализира Психоаналитична психотерапия за деца в Детско-юношеския департамент към клиника Тависток, Великобритания. В момента е в програмата за психоаналитици към Източноевропейския институт. Тя е един от основателите на фондация „Асоциация Анимус” и е един от директорите на Консултативния център към фондацията. Съучредител е и на Българското психоаналитично общество.

- Г-жо Чомарова, преди дни съобщихте, че кризисният център за жени и деца, жертви на насилие, в столицата е пред затваряне. Защо се налага това?

- Има опасност центърът да бъде затворен на 1 март. Това се налага поради липсата на финансиране. Вече няколко месеца фондация „Асоциация Анимус” го издържа със собствени средства, но те просто свършиха.

- Колко е издръжката на кризисния център на година?

- 70 хиляди лева са необходими на година за поддръжката му. Тона става по държавно делегирани дейности.

- Тези пари за какво се разпределят?

- За храна на настанените и дежурствата на социалните работници, както и за плащане на сметките на режийните. Най-необходимите неща, това са минимум от парите, необходими за поддръжката му. Капацитетът на центъра е осем места. Но така или иначе има спечелен конкурс, който е обявен от Столичната община за разкриване на кризисен център, който се казва „Света Петка”. Но за съжаление финансиране от бюджета не е осигурено.

- Досега откъде идваха парите?

- Осигуряваха се от чужди програми, правителства, както и от програма „Матра”. Тя е на холандското правителство. Също така идваха средства и от програма на швейцарското правителство.

- Как се организираше участието в тези програми?

- Ние сами го правехме с участие по проекти поради това, че е една много голяма социално-значима дейност за България. И поради това, че страната беше в преход, частни донори като фондация „ОУК” също са подкрепяли центъра. Хората знаят, че такава услуга е необходима. Въпросът е, че сега вече е редно нашето правителство да се погрижи за българските жени и за тяхната безопасност.

- Ако се закрие центърът, какво следва?

- Ако се закрие центърът, жена, която е в риск за живота си, тъй като е имало семеен скандал, има много такива случаи, няма да има къде да отиде. Много често е трудно да се реагира спонтанно и да се ходи у роднини и близки. Всъщност пострадалите използват близките си, но повечето нямат ресурс или са от провинцията. А също така може просто да не могат да реагират или се притесняват от роднините си. А пък някои може вече да са ползвали услуги на хората около себе си, но все още не могат да се справят с проблема. За тези 13 години имаме само три смъртни случая, когато не сме могли наистина да защитим някоя жертва на посегателства.

- Защото не са успели да се доберат до вас ли?

- Потърсили са помощ. Били са подслонени и спасени, но впоследствие съпругът им ги е намерил, след като са напуснали центъра, и са ги убили за това, че са проявили нахалството да им противоречат и да ги окачествяват пред обществото като насилници.

- Колко жени са потърсили помощ в този център за 13-те години, откакто съществува?

- Около три хиляди. Проблемът е, че всяка столица в Европа, и не само в столиците, също има такива центрове. Смята се, че на жители от около един милион се полагат и са необходими три такива организации, за да могат да обслужват поне с по трийсет места. В нашата страна също има такива центрове, но за София вече няма да има. Проблем е, защото тук хората са най-анонимни и беззащитни.

- Колко жени на година търсят помощ?

- Около 350 жени пристигат за помощ заедно с децата си. Много е важно децата да са с майките си. Това е една от големите пречки една жена да напусне семейството си, защото не винаги могат да вземат децата със себе си. Те се тревожат децата им да не станат жертви на насилника, както те самите.

- Колко жертви на насилие търсят помощ в терапевтичния ви център?

- В Центъра за възстановяване, консултиране и психотерапия на „Анимус” 319 души са били приети и им е помогнато чрез консултации, психотерапия или психологически услуги. От тях около 120 са били с проблем, свързан с насилие. Това са хора, които имат деца. Програмите, по които работим, са единствено и само в помощ на децата. Много е важно да се помогне на немалтретиращия родител, както и на детето да възстановят живота си, да преживеят психичната травма и да могат да се предотвратят по-нататъшни противообществени прояви или провали в живота.

- Има ли деца, които сами ви се обаждат?

- Нямаме право да работим с непълнолетни деца без писменото съгласие на родителите. Горещият телефон за деца 116 111, който е денонощен, е достъпен за всички малчугани по всяко време. На него има около 80 обаждания на ден.

- За какво ви търсят най-често децата?

- Най-често това са самотни деца, които имат нужда от възрастен, с когото да споделят проблемите си. Има и такива, които се оплакват, че са ги били. Училищният тормоз е много популярен проблем също така. Нашите деца също ходят в едни класове с онези, които имат агресивно поведение. Всички заедно трябва да се справяме с последиците от лошата обществена среда и високото ниво на агресия.

- На какво се дължи насилието между самите деца?

- Това се дължи на провала на институциите и най-вече на провала на училището. Във функцията му не само като образователна система, но и като социално развиваща и подкрепяща детското развитие система. Истината е, че трябва да се подкрепят учителите, не само да повишават уменията си като преподаватели, а и да се стремят да стават по-добри педагози. Те трябва да могат да интервенират в неакадемичните проблеми на децата. Това е свързано с гнева на подрастващите, самотата им, отчаянието, проблемите им с околните и т.н.

- А родителите?

- Те са на първо място. Всичко тръгва от семейството. Там е ключът. Семейството би следвало да бъде подпомогнато.

- Как?

- Проектът, който приключваме сега - „Помощ на деца в риск и техните семейства, да се справят с насилието, агресията и болката”, е точно такъв. Изцяло е насочен към подпомагане на семейството и най-вече на родителите. Комплексът за социални услуги към Столичната община, който ние управляваме, има център за обществена подкрепа. В него се работи точно по тези въпроси - обществото да помогне на семействата, които са с проблеми.

- Родителите готови ли са да работят в тази насока?

- Те са мотивирани да се действа в тази насока. Има много деца, които са изключени от училище или ги местят постоянно в различни класове. Отделът за закрила на детето може да насочи родител и със заповед към този център. Не винаги се случва да има доброволно желание за помощ на децата, които са с проблемни. Насила обаче на никого не можеш да помогнеш. Има родители, които не желаят да сътрудничат, тогава децата се извеждат от семейството. Лошото е, че тези деца отиват в институции, а това няма как да е за добро. Тези деца стават хора с по-малки възможности в живота.

- Вие работите и по превенцията на изоставянето на деца.

- Активно си сътрудничим с родилните домове и неправителствените организации, които имат такива програми. Те работят с млади майки, които са предимно тийнейджърки, но са забременели и има риск да изоставят децата си. Те не са само ромки, а са отрасли по домове за сираци. Без семейство, без подкрепа. В центъра за социално подпомагане има и звено „Майка и бебе”, което е с капацитет от 10 места. Точно за такива жени, които са в риск и не могат да се грижат сами за бебетата си.