Ирландия върна на МВФ 9 млрд. евро предсрочно
Подозират майката за убийството на децата в Австралия
Най-романтичната изненада за Коледа
Къде съм ? Начало / Коментари / Анализи

Мрачни перспективи за науката в България

15:18, 13 януари 2011 8014 7 коментарa

Когато България и Румъния се присъединиха към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г., амбициозни учени там се надяваха, че бързо ще отхвърлят трайното наследство от 40-годишното комунистическо управление. Тогава науката беше помрачена от липсата на конкуренция, минимално финансиране, а “старата гвардия“ от учени, вкопчена в своите привилегии, не допускаше “свежа кръв“ до системата и младите бяха лишени от възможност за изграждане на изследователска кариера.

Четири години по-късно тези съседни, засегнати финансово, държави продължават да са близки съседи в дъното на класацията на ЕС по разходите за научни изследвания. Но техните научни съдби може да се различават драстично.
Миналата година България намали бюджета на Българската академия на науките (БАН) с 38% до 75 млн. лв. (50 млн. долара), което принуди някои учени да вземат неплатен отпуск. Парите на фонда за научни изследвания бяха намалени наполовина. Тези нива на финансиране се запазват и през 2011 година, като държавата предвижда организационни промени, които учените се опасяват, че ще насърчат посредствеността.

В същото време Румъния оряза бюджета на румънската академия само с 3% и увеличи бюджета на финансиращия си фонд с 44% до 1,5 милиарда леи, или 0,5 млрд. долара. В стремеж да се подобри стандартът на румънската наука правителството миналата седмица одобри трудно извоювания закон, който налага строг контрол на качеството на университетите и въвежда строги правила за финансиране и партньорска проверка.

Румънски учени, работещи извън страната, казват, че промените им дават надежда, че някой ден ще могат да продължат научната си кариера у дома. Междувременно българската диаспора е отчаяна.

Тези противоположни възгледи показват, че присъединяването към ЕС не е гаранция за успешна научна реформа въпреки достъпа до външно финансиране по различни програми и фокуса на ЕС върху иновациите. За процъфтяването на науката националната политическа воля е от изключително значение.

След като България и Румъния станаха демократични държави през 1990 г., те се опитаха да реформират своите изследователски организации и университети по западен модел. В началото на този процес те дадоха самостоятелност на съответните научни академии, научни дружества и изследователски институти, които са били под контрола на държавата по съветско време.

През ноември 2010 г. българският министър на образованието Сергей Игнатов предложи промяна в закона за Българската академия на науките (БАН), която предвижда нейните институти обратно да минат под контрола на министерството, като всеки институт се финансира отделно. Изменението, което се очаква да бъде одобрено в рамките на следващия месец, не очертава начина, по който министерството може да защити научните цели на института. Учените се опасяват, че институтите ще бъдат затворени или лишени от възможността да правят международни изследвания.

Разярени от драстичното орязване на бюджета за наука учени излязоха на протести по улиците и бе направена петиция, подписана от повече от 7000 учени от целия свят, включително осем нобелови лауреати, носители на различни престижни научни призове, а президентът на германската академия "Макс Планк" пише директно на президента на БАН и предлага морална подкрепа.

"Притеснявам се най-много дали ще запазим нашите млади учени", казва Цветан Дачев от лабораторията по слънчево-земни въздействия. "Те печелят само 175 евро на месец, което не им е достатъчно, за да се издържат", допълва той.

Миналата година академията са напуснали 670 учени, от които 460 пенсионери и останалите – млади учени, които вече не виждат бъдеще в БАН.

Нещата не са много по-добри и в университетите в България, което се вижда от бюджета им, който е намален с 21% до 170 млн. евро.

Софийският университет, където се произвеждат 30% от научните статии и патенти в България трябва да се справи с 23% намаление в бюджета до 18 млн. евро.

"Това създава напрежение между факултетите, които сега се борят за строго ограничени ресурси, и това не е приятно", казва Георги Василов, химик от София. "Факултетите във физичните и химичните специалности се нуждаят от повече пари за обучение, но нашите приходи се базират на брой студенти, така че ние страдаме много", заявява той.

Василов, като повечето си колеги, е загрижен заради одобрения миналия месец закон, който дава възможност на университетите да правят свои собствени правила за академични назначения и не дава насоки или критерии. “Следователно един университет може да назначи само професори със силни научни трудове, докато друг може да реши, че няколко незначителни публикации биха били достатъчни, отваряйки вратата на връзкарството“, казва той.

В същото време Фондът за научни изследвания спря или намали финансирането на някои текущи проекти и не пое финансирането на нови проекти. Не се очаква финансирането на нови проекти и през тази година.

До неотдавна учените в Румъния са били в подобно отчаяние. През 2008 г. страната изпадна в рецесия, а коалиционното правителство намали бюджета за научни изследвания през 2009 г. с близо 50%. Но следващата правителствена коалиция, която дойде на власт в края на тази година, пое различен курс. И тази година разходите за научни изследвания се връщат близо до нивата от 2008 г.

За разлика от България Румъния продължава да укрепва своята инфраструктура за научни изследвания, като се използват структурните фондове на ЕС.

Румъния въвежда ново законодателство за осигуряване на ново финансиране. Министърът на образованието Даниел Фунериу, бивш химик, който е прекарал по-голямата част от съзнателния си живот в чужбина, успя да прокара закон, който включва почти всички аспекти на управлението на университетите, кариерното израстване, насоки за добра научна практика. В него е записано, че оценката на качеството на университетите, ще се прави от чуждестранни учени и се забранява на ректорите да заемат други властови позиции в държавата, които могат да ги поставят в конфликт на интереси. Проектът срещна голяма съпротива в парламента, но в крайна сметка бе прокаран, а Конституционният съд на страната го одобри на 4 януари.

Сега румънското правителство започва да извежда науката си на международната сцена. През 2010 г. страната стана пълноправен член на ЦЕРН, Европейската организация за ядрени изследвания и се включи сред основателите на две големи европейски съоръжения. Тази година се планира да стартира туининг схема, която ще позволи на учени, работещи в чужбина, да създадат паралелна лаборатория в Румъния. По този начин те биха могли да допринесат за науката в Румъния, без да рискуват напускане на добрата си работа на друго място.

Фунериу казва, че е трудно да се бори, но сега той е оптимист за бъдещето на румънската наука. "Спечелването на тази битка е по-трудно, отколкото всеки химичен синтез, който съм правил", казва той.

коментирай

Коментари (7)

  • 007
    0 / 34
    Анонимен 14-01-11 09:21ч
    Znaia che vav nauchnite instituti v USA vseki nauchen rabotnik triabva da zashtiti svoeto rabotno miasto s niakava novost,izobretenie ili nai-malko da raboti v ekip,koito e napravil neshto avangardno v oblasta,koiato raboti,t5aka,che uchenite ot BAN mogat po sashtia nachin da още
  • 006
    0 / 36
    Анонимен 14-01-11 08:56ч
    ot laboratoriata po slancevo zemni vazdeistvia-lele ako ne sa ban slanceto njama da izgree
  • 005
    3 / 33
    о. Павел 13-01-11 20:10ч
    до 002



    Никога никъде не е имало "народна" власт. Винаги едно политическо или икономическо малцинство е експлоатирало мнозинството със сила или демагогия.
  • 004
    4 / 40
    о. Павел 13-01-11 20:10ч
    до 002



    Никога никъде не е имало "народна" власт. Винаги едно политическо или икономическо малцинство е експлоатирало мнозинството със сила или демагогия.
  • 003
    -2 / 38
    Анонимен 13-01-11 17:55ч
    Kato sa tolkova UMNI, slojete gi na SAMOIZDRUJKA i neka napraviat MILIONI.

    Dai boje da si iskarvat po 3 000lv zaplati.

    Ta i na DURJAVATA Danuk Pechalba da plashtat!
  • 002
    4 / 44
    Анонимен 13-01-11 16:37ч
    Перспективата за БАН е мрачна докато Президиумът и феодалните старци управляват институтите.
  • 001
    1 / 33
    Ариел 13-01-11 15:40ч
    Благодарение на Народната власт България продължава да много напред в науката в сравнение с останалите държави
Име:
Мнение:
Попълнете текста от картинката:
captcha

България

Слънчева събота

България

Делян Пеевски пред ПИК: Цветан Василев и Прокопиев пеят пошла ария на клеветата срещу мен

България

Ще връщат закъснелите от моловете

България

Издирва се!

Последно обновяване 20 декември, 2014 11:31 ч.

Development PIMDESIGN