Да сложиш белите си дрехи, да се омажеш със студентски алкохол и да гониш мазно дискотечно прасе – това ми идва в повече. Също както и да облечеш сърдито настроение и да го закараш на протест срещу свинския ентъртеймънт. Съвсем не са две различни култури, а една и съща чалга. Ако те вбесяват селските млади хора, това не те прави автоматично сърдит млад човек.
Както и не те присъединява автоматично към обобщението на Протестиращия човек, станал личност на годината. Да изпратим същата година със свинска революция, би било доста нескопосано погребение. Би трябвало да имаме по-важни работи за довършване от спускането на обществена енергия в трапа. Много по-важни от изкореняването на селски атавизми в дискотека чрез избиване на робски комплекси на площада.
Във Facebook – световната медия на Протестиращия човек, разстроените от съдбата на едно нещастно bg прасе се организират на протест в негова памет, което отвсякъде си е доста разстройващо. Не мога да не уважавам нито да се бъркам в чувствата им – всеки има лични емоционални приоритети и различно е предразположен от какво и за кого да му става по-мъчно.
Но превръщането на непрежалимата свинска загуба в кауза – това трябва да означава, че сме напреднали много в толерантността. И че сме стигнали вече нивото, когато дори мъртвите животни се превръщат в продуценти на сърдито гражданско общество.
Теоретично е възможно, но на практика – заради прескочените исторически етапи на съзряването, се получава нещо, страшно приличащо на първа братовчедка на чалгата. Нейното име е Толерастия, а родословното й дърво започва от леглото, в което толерантността забременяла след групов секс с потомствени роби. И първата й работа, след като родила, била да поиска затвор за оня чалга „изруд” и „олигуфрен” с прасето, заради когото се срамувала, че е българка. Толкова се срамувала, че чак бойкотирала книжовния език на племето.
Ако направите свинския си протест на срама, веднага след него ще се наложи да направите Протестиращата чалга личност на локалната година. Медиите задължително ще ви отразят. Там, където Протестиращият печели глобални класации, важи правилото, че онова, което не е показано по телевизията, не се е случило. На територията на чалга протестите регламентът е – дори нещо да не се е случило, телевизията ще го покаже.
Дори свинската панихида да събере по-малко опечалени и сърдити, отколкото помена на клошар за 9 месеца от смъртта му – пак ще се видите в новините довечера. Какъв обаче ще бъде смисълът от всичко – трудно ще намерите кой да ви го диагностицира. Диагнозата на чалга протеста по bg е, че няма диагноза. Има само собствен химн, в който се пее „вървях един следобед без цел и посока”.
В годината, в която Протестиращият сваляше десетилетни режими, Чалга протестиращият не успя да свали даже цената на бензина. Имаше желание, но за сметка на логиката. Вместо да не зарежда и за стотинка, той вдигна оборота на бензиностанциите. После за няколко месеца направи срещу шистовия газ повече протести на глава на населението, отколкото глави от населението взеха участие в тях. Населението просто не беше готово, защото няма елементарна газова култура. Иначе само щеше да се събере и поне да изпочупи прозорците на оня зам.-министър, който като последния неграмотен циганин подписвал договори с „Газпром”, без да ги чете.
Името му е Валентин Иванов, но едва ли населението си го спомня. Иначе всеки ден щеше да го кълне с децата му, че и дребната далавера е далавера, но не трябва да се смесва с геополитиката. Такъв да го наречеш „олигуфрен” или още по-силното – „улигуфрен”, и да му искаш ефективна присъда за свинщината – едва ли ще сбъркаш. Но докато не го направиш, просто няма как да се изкачиш по стълбите на следващия етаж, където животът на прасетата става все по-ценен. А жертвоприношенията им към бог Чалга имат потенциал да разсърдят достатъчно хора, които да напълнят улицата.
Някога ще дойде и този ден, но пътят до него е естествен и изключва използването на асансьор за по-бързо придвижване. Иначе ще се получи ръкопашен бой между две чалга течения – на свинския ентъртеймънт и на съпротивата срещу него. А големият победител все ще се казва Чалга, която все ще изглежда попрекалила в настроенията – и когато се забавлява, и когато се сърди.
