В началото на 20 век младата столица започва да нараства неудържимо и снабдяването на жителите й с питейна вода става първостепенна грижа на нейната управа. От 1923 г. започва изготвянето на генерален проект за водоснабдяването на София, който приключва повече от 10 години след Втората световна война – през 1957 г. Инженерите поставят акцент върху осигуряването на питейна вода от източния скат на Витоша и високите рилски реки, като най-амбициозната им цел е изграждането на язовир „Бели Искър“. Предвижда се водите от Рила да се използват не само за водоснабдяване, но и за добив на електроенергия. Целият този грандиозен проект е замислен и осъществен от инженер Иван Иванов, който управлява столицата от 1934 г. до 1944 г. и остава в историята като най-добрия кмет на града.
Според някои версии майката на Иван Иванов е потомка на Хаджи Димитър а баща му – полк. Никола Иванов, е сред героите на Балканската и Междусъюзническата война. Иван Иванов е учил в Стара Загора, след това във Военното училище в София, а през 1915 г. завършва инженерно строителство в Мюнхен, Германия. Именно там среща и се влюбва в бъдещата си съпруга – германката Матилда, от която има три дъщери. През Първата световна война е бил в Македония, където ръководел строеж на жп линия.
През 1919 г. Иванов е назначен за зам.-началник на водоснабдяването на София, а през 1934 г. става кмет на града. Управлява 10 години, 3 месеца и 15 дни и това го прави най-дълго управлявалия кмет.
Идеята столичани да пият от водите на Рила се е родила още през 1918 г., но едва през 1924 г. започва строителството на водопровода. Вододайната зона е 196 кв. метра. От трасе, дълго 82 км, 38,5 км са канали, 17,9 км са тунели, а 25,3 км са тръби. Най-високата точка на водопровода е на 920 метра над равнището на София, което позволява на столицата да пие най-евтината вода на света.
Първият етап от водопровода София-Бистрица е бил готов през лятото на 1926 г. Вторият – Бистрица-Рила, е бил започнат през 1928 г. и е завършен през 1933 г. Така на 23 април 1933 г. бистрата рилска вода изпълва специално построения басейн на стадион „Юнак“. Така е бил открит рилският водопровод. След осемгодишно строителство съоръжението е било готово и на всеки софиянец се полагали по 200 литра вода на денонощие.
Година по-късно Иван Иванов, който докарал водата в София, станал кмет и първата задача, която си поставил, била да се пребори с корупцията и бюрокрацията.
Наложил желязна финансова дисциплина и всеки месец публикувал разходите на кметството в списание „Сердика“. Иванов имал навика да обикаля по улиците и кварталите на София всеки ден. Само за няколко години в безразборната дотогава архитектура на града бил сложен ред. Всички улици в центъра били павирани. Открити били 12 нови училища, 2 болници и бани по кварталите. Тръгнали са няколко градски автобусни линии, разширила се трамвайната мрежа, а през 1941 г. бил пуснат и първият тролей към Горна баня. По същото време е започнало масово озеленяване на София. Така се появили кестените по централните булеварди. Облицовали с камък коритата на Владайската и Преловската река. През този период била открита и къпалнията „Мария Луиза“, млекоцентралата и месокомбинатът. Междувременно Иван Иванов вече подготвя и строителството на язовир „Бели Искър“. Съоръжението е било с обем 15,3 млн. кубични метра и е пуснато през 1949 г.
Бедните софиянци обичали кмета си, когото често срещали по улиците. По време на управлението всяка година на хиляди семейства били отпускани парични помощи, продукти и купони за храна. Строели се модерни общински жилища, а за децата имало безплатни лагери и трапезарии в училищата.
Най-тежкият период от управлението на Иван Иванов без съмнение бил по време на Втората световна война и бомбардировките над София през 1944 г., когато бомба пада дори върху сградата на общината. „Кметството гори! – пише в дневника си поетът Кирил Христов. – Кметът Иванов, ранен в главата, непревързан, работи с пожарникарите, сочи къде трябва да бият струите, за да се спаси нещо, дава им неоценима помощ. И още: правят се разкопки, дирят се живо погребани хора; кметът е там, той ободрява работниците. Обяд е минал, работата не престава. Кметът е взел под мишницата си един хляб, дава на тогова, на оногова да си откъсне залък и пак се работи. Ако би могло да се изследва, аз бих искал да зная ще се намери ли в пострадалите от бомбардировки европейски градове друг такъв кмет!“.
Веднага след 9 септември обаче героизмът, талантът и човещината на кмета бързо са забравени и той е арестуван и осъден на доживотен затвор. Първоначално обвиненията срещу него са икономически, а после и политически. На 21 април 1945 г. Иван Иванов е осъден на доживотен затвор. Обвинителите му са затруднени какво да измислят, за да го затворят, защото той е бил почтен мъж, не е присвоил нито стотинка и е работел денонощно за благото на софиянци. Фатално за Иванов се оказва едно негово стихотворение, публикувано в „Зора“. В него се казва: „Нека падат тука бомби, ще се крием в катакомби“. Негодувание заради тези стихове залива целия град и столичани са готови да разкъсат кмета поет с позорната титла „апологет на фашизма“.
Докато е в затвора, народната власт се обръща към Съветския съюз с молба да им изпратят специалисти за построяването на язовир „Искър“. От Москва обаче идва отговор, че
България си има световен хидроинженер – Иван Иванов
Още докато е в затвора, той започва да прави чертежите на язовира. Всяка сутрин двама милиционери го водят в проектантската стая и след края на работното време го връщат в килията. Две години по-късно, през 1946 г., е помилван. Язовирът е пуснат в експлоатация на 6 септември 1954 г. и е наречен на името на Сталин. Иван Иванов умира след тежко и мъчително боледуване през 1965 г. Но язовир „Искър“ и досега осигурява на всеки софиянец по 300 литра бистра и евтина вода на денонощие.
