деца сираци
деца сираци

Никола Георгиев: Някои деца в домовете нямат дори ЕГН

Има възпитаници със сериозни хронични заболявания, за които никой не знае, твърди той

Никола Георгиев е председател на Националното сдружение на сираците в България. Той е кръгъл сирак и е израснал в дома за деца в град Велики Преслав. Георгиев е възпитаник на Националната спортна академия и в момента е докторант към катедра “Психология”.

– Г-н Георгиев, вие сте израснал в социална институция. Какво няма да забравите от детството си?

– Аз не мога да се оплача от моето детство. По простата причина, че съм постъпил в дом 1987-1988 година. Тогава не бяхме лишавани от нищо и домовете имаха стабилна издръжка. Нямал съм и стотинка в джоба си, но никога не съм чувствал, че съм лишен от нещо. Осъзнах, че нямам родители, като станах на 17-18 години. В момента всички институции са на дарителска почва. Няма дом у нас, който да няма официален спонсор. На ден издръжката на дете е 50 лева или около 1500 лева на месец, Такава сума държавата не може да осигури. Разбира се, не се знае дали всички средства, идващи от дарения, отиват при децата. В моя дом ние не позволявахме да се взема от нас. Ние сме правили бойкот само и само да си вземем това, което е наше. Веднъж един германец ни подари на всички по чифт маратонки. Те бяха прибрани още на същия ден. Всички деца заедно с част от преподавателите разбихме склада, за да си ги вземем.

– Вие сте бил и възпитател в такива институции. Каква е картината отвътре?

– Във всяка област у нас, без една, има поне по един дом. Повечето от сградите са на повече от 30-40 години. Русенският дом празнува 100 години. На някои места има по 10-15 души в стая. Възпитаниците нямат дори гардеробче, където да държат вещите си.

– Каква трябва да бъде държавната политика спрямо домовете?

– Домовете категорично трябва да бъдат затворени. Имаме 35 000 деца в тях – това са 35 000 проблема. Всяко изоставено дете е проблем на всички нас. Институциите обаче трябва да бъдат затворени поетапно. Докато си говорим, че те трябва да спрат да функционират, държавата продължава да не спира майките да изоставят бебета си. Трябва да има сериозни наказания. Ако майка изостави бебето си, тя трябва да получи минимум 20 години затвор. Ако изостави и второто си, да бъде осъдена на 50 години. Около 200 са децата, които са кръгли сираци. Сега, ако отидете в дом през лятото, ще видите, че много малко възпитаници са там. 3-4 месеца стоят при родителите си, а през останалото време са на отглеждане в институцията.

В единия от домовете лятото от 240 деца оставаха около 20. Домовете е хубаво да спрат да функционират в период от 8 години. Близо по 300–500 деца излизат от домовете годишно. На тяхно място обаче влизат още 200. Като цяло рамката на Закона за детето е сбъркана. Законите ги пишат все хора, които са голи и боси. Трябват качествени хора. Ако съм на мястото на премиера, щях да сложа за директор на Агенцията за закрила на детето директор на сиропиталище с 20 години стаж. В агенцията трябва да има възпитатели, работили 5-6 години в институция. Сега са събрали 15 госпожички, които се чудят на коя врата да почукат, къде да пият кафе. Този закон няма да работи по тази причина.

– Какво трябва да се промени в закона?

– Трябва да се улесни и процедурата за осиновяване. Приемното семейство не е решение. Детето ходи при приемните си родители през празниците и през уикенда. Така то не може да усети истинската семейна атмосфера. Ако се налага дори, трябва да се постави срок, в който да протича процедурата за осиновяване. Също така условията за вземане на дете трябва да са съобразени с нашата българска реалност. Аз имах една позната американка от Ню Джърси, която искаше да осинови едно момиченце. Тя е направила специална стая на детето, написала е списък какви дрехи му е купила. Беше написала и програма с това какво ще прави детето и къде ще ходи в продължение на месец. Ние няма как да ги направим тези неща у нас.

Никой не знае колко души чакат за осиновяване у нас. Трябва да се създаде електронен регистър с информация а възпитаниците на домовете, да се знае на колко години са. Дори ако трябва, да се определи и етносът им. Регистърът трябва да бъде отворен за всички, които искат да осиновят дете. Подаването на документи също трябва да става по електронен път. Всичко трябва да бъде открито. Знам, че става дума за деца и с тях трябва да се подхожда по специфичен начин, но в моментна с осиновяването се прави сериозен бизнес. Това е законен механизъм, по който се вземат пари от искащите да вземат сираче. Ако съм факторът, от който зависи вие да осиновите дете – аз мога да ви кажа дайте 15 хил. лева – 5 хил. лева да отидат за дома, а другите не се знае къде. Според мен се преценява колко пари да се дадат за дете според това от коя страна е осиновителят и какъв е статусът му.

– Някой следи ли какво се случва с тези деца, след като напуснат институцията?

– Няма такава политика у нас. Държавата казва: “Ти си на 18 и оттук нататък се оправяй сам”. Когато аз допусна някой в къщата си, е редно да му обърна внимание. По същия начин е и с детето. Когато държавата ги е приела в дома и е разрешила майка му да го захвърли, е редно тя да се грижи за него, да следи какво се случва с него. Това куца, а камо ли някой да следи какво става с тях след това. Всичко тръгва от семейството, независимо дали то е твоето или това е домът за деца.

Моята възпитателка беше денонощно до мен. След като излязох от дома, също имах хора до мен. Аз нямаше как да запиша докторантура, ако не беше ректорът на НСА Лъчезар Димитров. В академията благодарение на него има най-много сираци в сравнение с другите висши училища. Те имат право на безплатно общежитие и се обучават, без да плащат такса. Всяка година имаме коледен лагер за такива деца.

– Какви са вашите наблюдение върху работата на персонала в сиропиталищата?

– Има колеги, които работят много добре с възпитаниците и се грижат за тях. За съжаление те не са много. Причината е, че голяма част от персонала в институциите е на 55-60 години. Почти целият им стаж е преминал в този дом. Писва ти, вече нямаш отношение към работата. Чакаш просто да мине денят, да си вземеш заплатата. Аз ги разбирам напълно, защото те работят с много трудна категория деца. Това те изхабява.

Аз например съм работил с деца, от които едното с аутизъм, другото със синдром на Даун, третото с шизофрения, а четвъртото е проститутка. Това неизбежно те изморява. Според мен е добре такива хора да се пенсионират по-рано. Те се грижат и за много възпитаници. В един дом на 50-60 деца има 15 възпитатели.

– Много се говори за лошото качество на образованието в домовете. Вярно ли е това?

– Образованието в домовете е под всякаква критика. В момента в институциите има само едни приоритет и това е да бъдат напоени и нахранени децата. Това е като на село, като да отглеждам едно стадо овце. Да отида днес да им сипя малко вода и фураж. Такава е ситуацията в домовете. Докато аз живеех в дом, ние имахме много повече възпитатели и към всеки от нас имаше индивидуален подход. Постоянно имахме тренировки или други занимания.

Аз не съм имал ден, в който да лежа, да си пусна чалгата, както е в момента в сиропиталищата. Ако попаднете в някои от институциите следобед, ще намерите всички в телевизионната зала. Всички са скупчени там и слушат поп фолк. В малките градове им пишат по-високи оценки, за да има някакъв престиж. Много от децата са неграмотни, имат ниска самооценка и са неориентирани. Ходят по задължение на училище, няма живец в тях.

– Тръгват ли децата от домовете по пътя на престъпленията?

– Сред наказанията в дома е да не обядваш и да не вечеряш. Много от нас са изтърпявали такива наказания. След като няма какво да ядат, някои отиват да просят. Днес ще изпроси, утре ще каже това ми харесва и това се превръща в бизнес. Поради това много от просяците са от институции. Момичетата за една кутия цигари са готови да се продадат. Момчетата пък започват с кражбите и измамите. От нашия дом едно от момчетата още в 5-6 клас замина в изправителния дом в “Бойчиновци”. В нашата институция от поколението, което дойде след мен, има 7 човека, които влязоха в затвора.

Вече са си излежали присъдите. Парадоксът е, че 18 години плащаме данъци, за да бъдат сираците отглеждани, Всъщност ние им плащаме, за да влязат в затвора, да станат престъпници. Хората плащат на престъпници, на проститутки, на наркомани. Това не се случва никъде по света, дори и в Сомалия. Според мен децата от домовете в големите градове са изложени повече на опасността от наркозависимост. Имал съм случаи да пусна някои деца до съседния парк да си играят, а те отиват при по възрастни да си легнат с тях. Няма как да следиш толкова много възпитаници. Понякога разбираш какво става от другите възпитаници или случайно виждаш как се прибират надрусани, или някой възрастен отвън чака някоя девойка. 50 на 50 е съотношението на деца, които прибягват до престъпността и които тръгват по правилния път. Проблемите са много – има насилие, проституция. Здравният статус на децата е под всякаква критика.

Има много възпитаници на домовете, които са със сериозни хронични заболявания, за които нито персоналът, нито директорът знаят. Психологическият статус също не се следи. Правят се формални карти и на книга децата са психически здрави. В нашия дом имахме дори деца, които нямаха ЕГН до18-годишна възраст. Едва когато станаха пълнолетни, им дадоха служебни ЕГН-та.18 години това дете не съществува.

– Според вас добре ли е за децата на потърсят биологичните си родители?

– Аз лично не бих тръгнал да търся хора, които с документ са се отказали от мен. Нямам и законното право да го направя, но нямам и желание за това. Рано или късно, след като излезеш от дома, се оправяш – с родител или без. Може би при нас липсва да се върнеш в семейството си по време на празници, но ние го компенсираме по друг начин. Аз вече съм претръпнал, след като 30 години си правил всичко сам. Такива хора са по-силни.