Важно е да намерим себе си, без да бъдем отхвърлени
Вероятно всеки е чувал оплакванията, че младото поколение пренебрегва нормите, роптае срещу забраните и тъпче повелите. Традициите и по-скоро традиционните модели винаги имат място в нашия живот, без значение дали ще изберем да ги спазваме, или ще се опълчим срещу тях. Приемайки ги или променяйки ги, ние малко или повече оставаме в тяхната рамка.
Всичко това е част от нормите като цяло, върху които се гради едно общество. Без закони и стандарти би имало само анархия. Традиционните модели на поведение са неписани правила. Те не са задължителни, а социални условности, с които свикваме и в които биваме възпитавани. Не само директно с наставления, а и като наблюдаваме поведението на околните.
Ориентирайки се кое е приемливо и кое не, кои постъпки се възнаграждават и кои водят до негативни последствия. Както при следването, така и при бунтуването, има възрастови и индивидуални фактори.
В чисто възрастов аспект децата са склонни да следват и изпълняват това, което им носи ползи – награди, поощрения, подаръци. Те са далеч по-директно мотивирани да се подчинят, за да получат това, което искат. По този начин постепенно не само научават, но и заживяват с някои условности, косвените влияния също имат огромно значение – моделите, наблюдавани от възрастните, на екрана.
В тийнейджърските години - етап и част от процеса на съзряване, се подлага на съмнение всичко старо и научено. Оспорват се всички “трябва” и “не трябва”, бунтуваме се срещу авторитетите и гласните и негласните правила. Този период има важно значение, защото дава своеобразна ориентация докъде и кое може да се отхвърли, кое има смисъл и кое е лично приемливо.
Освен този универсален принцип има и твърде индивидуални реакции. Част от хората са конформни в избора си. Техният стремеж да следват нормите е продиктуван от желанието да бъдат харесани, да не възникват конфликти, да бъдат приети и допуснати до членство в различни групи. На другия полюс са не-конформните. Те търсят себе си поведенчески чрез по-агресивно поведение – като отхвърлят общите правила и се стремят да бъдат по някакъв начин уникални и различни. В стремежа си да бъдат забелязани и случайно да не бъдат смесени с тълпата.
Основната маса от хората се намира някъде по средата между тези два ярко изразени полюса. За някои неща са склонни да се слеят, за други събират смелост да отстояват собственото си мнение. Тези особености изпълняват същата функция, каквато и универсалното възрастово развитие. В личния си жизнен път, следвайки тези две линии на развитие – възрастовата и лично обусловената, хората намират себе си и най-приемливия и техен личен вариант за вписване в обществото.
Социалната група не приема възторжено тези, които са склонни на всяка цена да приемат всичко само и само да се впишат. По същия начин тези, които рязко се открояват и са прекалено различни, често остават отхвърлени. Обикновено вписването или отхвърлянето се определят от първоначалния контакт.
Приемане и отхвърляне на традиционните приети правила има на различни нива във всекидневието. На работното място, в семейството, интимната връзка, приятелските кръгове, различните групи, към които човек се присъединява в живота си.
Самата потребност от свързаност с другите е неразривно преплетена с необходимостта от отговаряне на очакванията на другите, за да може да се намери пресечна точка, която да позволява контакта.
Ние сме и себе си, и такива, каквито трябва да бъдем в изпълнението на различните роли и условности. Индивидуалното се проявява под знака на спазване на общото и установеното, именно в начина на следване на наложеното. До голяма степен ние самите колкото и да желаем да се откроим, да изпъкнем, не бихме могли, ако нямаме информация за ясно определени граници. Самите ние се нуждаем от правила и традиции, за да се ориентираме какво приемаме, желаем ли да бъдем на конкретното място и с конкретните хора. И да изберем начина, по който да го направим.
В този смисъл, колкото и да се бунтуваме и да негодуваме, самите ние сме зависими от традиционните модели. Особено когато попадаме в непозната ситуация. Тогава е далеч по-лесно да следваме, докато се ориентираме и внесем нещо свое.
Когато постъпим на нова работа, очакваме инструкции, указания, изисквания. Отворени сме към всичко, което ни помага да разберем какво точно се изисква от нас, за да се впишем. И чак на по-късен етап можем да разгърнем собствените си качества.
Когато влизаме в нова връзка, следваме установения подход на опознаване и норми за мъжко и женско поведение. За да не изглеждаме прекалено странни и да не стреснем партньора. И отново постепенно започваме да разкриваме себе и да внасяме нови лични елементи.
В този смисъл традициите в социалния живот и в поведението са много полезни, защото ни осигуряват основата, върху която можем да стъпим, за да покажем кои сме ние всъщност. Част от общото, със своя собствена индивидуалност, която може да се прояви в рамката на универсалния модел. Традициите и спазването им не са смачкващи или обезличаващи, напротив, те подкрепят възможността да намерим собствената си линия, за да бъдем себе си. Без да бъдем отхвърлени.
