novinar.bg

Точно 25 години след първата постановка на „Животът, макар и кратък” в Сатиричния театър пиесата се появява на същия адрес в приятно актуализиран вариант в рамките на сезона, посветен на 70-годишнината на Станислав Стратиев. Текстът за патилата на архитект Стилянов, решил внезапно да се разбунтува срещу статуквото и да промени живота си на преуспял конформист, е осъвременен „ненасилствено”, а по възможно най-спонтанния начин – по силата на обстоятелството, че с него се е захванал екип от млади хора с модерно светоусещане. Режисьор е вече доказалата се с вкуса си към полемична драматургия Василена Радева („Грозният”, „Нордост”, „Карнавал.com”), а в ролите са връстниците й и състуденти от НАТФИЗ Мартин Каров, Константин Икономов и Кирил Бояджиев, подкрепени от примата на трупата Йорданка Стефанова.

Голямото достойнство на спектакъла е, че е избягал от опасността да се сурне по пързалката на дребните битови закачки за скапаното ново строителство, неуредиците в бързо никнещите комплекси, междусъседското отчуждение или безобразното обслужване, а е потърсил тоталния абсурд в нашето битие, компресирайки го в обема на малко повече от един академичен час. Така вече се „чете” нещо гоголевско и дори кафкианско в отчаяните напъни на архитекта да обуздае падащите си панталони, които възмутително го предават точно в най-важния ден от възможния му нов безкомпромисен, честен и смел живот. Опитите да намери елементарна помощ или поне логично обяснение какво се случва неизменно се блъскат в стена. Режисьорската концепция предвижда двоен финал, два възможни стереотипа на поведение в нелепата ситуация: героят наистина да се ядоса и да вземе нещата в свои ръце (дори с крошета!), или да продължи да се подчинява на обстоятелствата и да пребивава в абсурда на един враждебен свят. Всъщност избор винаги съществува: и в привидната безизходица има полезен ход, стига да си достатъчно дързък да го предприемеш.

Плюс за ефекта на представлението е и находчивата сценография на Елена Шопова: когато загадъчните „извънземни” персонажи на Мъжа и Жената разиграват етюд с миниатюрни макети на жилищни блокове, на екран в дъното на сцената те се проецират увеличени, създавайки илюзията, че действието протича вътре. Музиката за спектакъла е на Емилиян Гацов-Елби, а пластиката – на Мирослав Йорданов.