Петър Кичашки е роден на 12.07.1989 г. във Видин. Завършва Природоматематическата гимназия „Екзарх Антим I” в града. В момента е студент 4-ти курс, специалност право, в Нов български университет. Активист в сферата на правата на хората с увреждания. Води десетки дела за достъпна градска среда. През 2010 г. спечелва дело за дискриминация срещу игумена на Троянския манастир. Същата година е отличен със специалната награда „Активист 2010” на журито на конкурс „Човек на годината”, организиран от Български хелзинкски комитет. Занимава се с частен бизнес в областта на събиране, третиране и рециклиране на отпадъци от черни и цветни метали. Член е на УС на Гражданската инициатива на търговците на черни и цветни метали и тяхното рециклиране. Участва активно във всички публични събития и обществени дискусии, свързани с приемането на проектозакона за управление на отпадъци (ЗУО).
– Г-н Кичашки, какво представлява етичният кодекс, който ще бъде подписан от фирмите за изкупуване на черни и цветни метали?
– Кодексът на Гражданска инициатива на търговците на черни и цветни метали е разработен от нас документ, който се подписва от всеки наш член. Стремежът ни е това да бъде един от задължителните документи за членуване в организацията. Целта на кодекса е да покаже, че ние сме гражданска структура, която иска да се справи с проблемите в бранша. Той ще бъде предложен и на останалите браншови организации в сектора, за да се преустановят недобрите търговски практики, и най-вече да помогнем на тези фирми, които искат да работят, да могат да го правят легално и законно, да продължат да инвестират и да откриват работни места. В него открито заявяваме, че на площадки на фирми – членове на инициативата, няма да се изкупуват крадени метали и по всякакъв начин ще съдействаме на органите на реда. Заставаме на принципната позиция, че кражбите на черни и цветни метали са проблем и ние, като представители на „светлата” част на бранша, искаме да се справим с това. Ние сме инвестирали много през всичките тези години и не искаме да си загубим бизнеса заради процент от оборота, който се генерира от кражби. Подписването на етичния кодекс е първата стъпка, като сме наясно, че това не е достатъчно. Разбира се, нужни са реални действия. В момента сме в процес на разработване на нови идеи, които да предложим на парламентарната комисия по околна среда. Това са чисто екологични мерки, които имат за цел да проследят движението на отпадъка. Също така трябва да се спазва Европейската директива така, както е разписана, а не да се въвеждат забрани като предаването на скрап от физически лица примерно, които няма да решат проблема.
– Какви са вашите предложения?
– Най-сериозното ни предложение е свързано с минималните технически стандарти. Според нас всяка една площадка, която оперира с отпадъци от цветни и черни метали, трябва да работи по такива стандарти. Трябва да се спре с фиктивното изписване на ресурс. Има фирми, които не са в нашата инициатива и изписват приблизително по 100 автомобила на час, което е невъзможно. Т.е. пишат, че купуват огромно количество крадени метали за час, което на практика няма как да бъде направено. Чрез въвеждането на минимални технически стандарти вече ще е ясно фирмите, които разполагат с нужната техника, колко точно метали могат да разкомплектоват и за колко време.
– Имате ли данни какъв е процентът на нелицензираните фирми в бранша?
– Няма как да кажа точна бройка. Когато ние локализираме нелегален пункт, сигнализираме веднага на органите на реда. Те отиват и затварят обекта. Но на практика се получава така, че два дни след това в съседна къща се отваря друг. Факт е, че има много нелегално изкупуване на метали и това трябва да бъде пресечено. Но не смятам, че мярката да се забрани изкупуването на суровини от физически лица ще реши проблема. Защото тези физически лица няма да докарат при нас металите, от които искат да се отърват, а ще отидат в нелегалния пункт, защото той няма да спре да работи. Реално погледнато, в промените в Закона за управление на отпадъците няма механизъм, който да накара нелегалните фирми в бранша да спрат да функционират. А има много утежнения за реалния бизнес. Това е нашето основно притеснение. Ако законът бъде приет така, голяма част от бизнеса ще премине в сивата икономика.
– Каква е цената при изкупуването на килограм метал?
– Различна е, но приблизително около 40 стотинки на килограм.
– Какво най-често се изкупува?
– Има много хора от селата, които имат желязо по домовете си, в мазетата си. В един беден край като Видинския, където работя аз, хората разполагат с много метали – различна неизползваема селскостопанска техника като стари плугове, стари кревати, секции, изобщо всякакъв вид метален отпадък, който не им е потребен. Ако се забрани на тези хора да предават подобен вид материали, ще се получи много опасен социален ефект. Мога да твърдя със сигурност, че във Видин, в Търговище, в малките общини има случаи, особено когато наближи 15 септември, хората да си предават печките от домовете, за да могат да купят на децата обувки. Това е реален пример. Тези, които крадат метали, са малък процент. По данни на големите компании – енергийните дружества, БДЖ, които посочват проблеми с кражбите на елементи, декларират годишно загуби в размер на средно 10-12 млн. лв. Крадените релси отиват в нелегалните пунктове, откъдето стават непроследяеми.
– Постъпвали ли са при вас оплаквания и жалби на граждани, чиито метални вещи са били откраднати?
– Работим много сериозно по изграждането на онлайн платформа, с която ще създадем мрежа за подаването на подобни сигнали. Готови сме да съдействаме на всеки, когато има информация за извършена кражба на метали, тя да бъде разкрита. Винаги бихме съдействали на МВР.
– Как ще разберете дали една печка е крадена?
– За такива уреди е трудно да се разбере дали са били откраднати. Правим това, което законът изисква от нас – вписваме всяка покупка в специален регистър, лицето, което предава суровината, трябва да подпише сертификат за това, че материалът е негов. Освен това предаването се извършва със стандартен законен договор за покупко-продажба. Не можем да сме сигурни, че вещта е крадена, но ако има сигнал и се докаже по неоспорим начин, че точно тази суровина, която сме приели, е незаконно придобита, ще съдействаме на органите на МВР. Има материали, за които е ясно, че не могат да бъдат приемани – това са релси, шахти, кабели, които видимо не може да са от дома на човек.
– Какво най-често се краде и се връща?
– Не мога да кажа, защото всеки случай е индивидуален. Много зависи от кражбата. Например съм се сблъсквал със случай, в който при нас дойде човек и искаше да продаде пръскачката си от село. Той показа документи и ние я изкупихме по законния начин. Впоследствие обаче се оказа, че реалният собственик на пръскачката работи при нас и веднага я позна по отличителни белези.
– Как повлия кризата на търговията с цветни метали? Увеличи ли се или спадна изкупуването на такива суровини?
– Има известна стагнация на пазара. Това обаче не се дължи толкова много на кризата, колкото на естественото намаляване на този ресурс.
– Промените в Закона за управление на отпадъците предвиждат въвеждането на 24-часово видеозаснемане на площадките в пунктовете. Възможно ли е това да се случи и колко от фирмите вече са го въвели?
– Към момента това изискване е изпълнено от около 2 процента от фирмите в бранша. Срокът, в който това трябва да се направи, изтича на 15 януари. Смятам, че дотогава процентът на търговците, които ще отговарят на законовите изисквания, ще се увеличи значително. Тези, които няма да го изпълнят, са фирмите, които няма да могат да си го позволят финансово. Това е малкият бизнес. Проблемът обаче не е 24-часовото заснемане. Проблемът идва оттам, че записите трябва да се пазят една година. Всеки, който е технически грамотен, знае, че записът заема много пространство на хард диска на компютъра. На практика ние сме принудени да дадем огромни средства за външни устройства, на които да съхраняваме информацията. Примерно, ако една камера записва 24 часа, това ще запълни един диск от един терабайт за 10 дни. Убийствено е изискването данните да се пазят една година. На практика трябва да си подсигурим стаи със супер компютри като машините на Гугъл, за да сме уверени, че ще пазим данните цяла година. Но щом трябва, ще го правим. Банките, които оперират с много повече пари от нас, са длъжни да пазят записите си 21 дни, не виждам логика задължението при бизнеса с черни и цветни метали да е една година.
– Какви стандарти са нужни за бранша?
– Трябва да има ясен отчет на пътя на отпадъка. Също така трябва да е ясно кой го предава този отпадък, за да сме сигурни, че той не е краден. Най-сериозното ни притеснение обаче остава забраната за предаване на отпадъци от черни и цветни метали от физически лица. Никъде в Европа няма подобна забрана. Така кражбите няма да спрат. Това ще стимулира крадците да си направят фирми и там да предават суровините. Нужни са технически стандарти. Имаме предложения и сме готови да ги обсъдим в работни групи.
