Кейт и Уилям предупредиха папараците да не снимат Джордж
Кристалина Георгиева предизвика фурор в Брюксел
Корупционен скандал с "Майкрософт" тресе Румъния
Къде съм ? Начало / Коментари / Мнения

Писмо от изгубена Станка

15:56, 18 септември 2011 1811 6 коментарa

Когато видях Сергей да крачи към трибуната с един от най-решителните си погледи, вперен уверено напред, с пламъчета в очите, разбрах, че положението е много сериозно. Но все още даже не предполагах, че ще бъде хвърлена такава бомба. Сергей погледна решително напред, бръкна в сакото си и извади един лист. Започна да чете. Гласът му наподобяваше на този на Левитан, когато обяви края на Втората световна война.

Това беше писмо. В началото си помислих, че гонейки се боси по гръцките плажове, Сергей и Моника са открили в краката си бутилка, която е съхранила мислите на Дядото или на Вожда и Учителя Димитров. Как ли точно в техните крака се е пръкнало това нещо, мислех си, когато чух: ”Познаваш ме добре и знаеш, че съм човек, който е имал винаги лична позиция”… Ясно. Не ставаше въпрос за лозето, в което Дядото е основал червената партия, нито за Коминтерна или пък, не дай Боже, за Райхстага заради запалването на който Вожда и Учителя лежа в затвора.

Не ставаше дума и за подлия Ван дер Любе, който май бе в дъното на запалването. В писмото се говореше за приятел на Сергей, когото той познава добре. Кой ли ще е той, помислих си аз и започнах да прехвърлям в ума си няколкото налични случая, когато чух: ”Винаги съм смятал, че нашата партия нито е „стадо”, което да върви след „личност месия” само заради обаянието и чара й, нито се нуждае от „жертвен агнец”. Не съм нито едното, нито другото. Когато преди заседанието на конгреса не отговорих положително на предложението, не беше нито необмислено, нито безотговорно.”

Това ще да е някой от настоящите пламенни публицисти на партията, рекох си. Везните започнаха да клонят към Валери Петров. Макар че стилът повече наподобяваше този на ранния Радичков, който, уви, вече е в един по-добър свят. Ако обаче бе някой, който се прави на него, защо досега не чух нищо нито за Смрадовранката и даже Верблюда отсъства, помислих си. Не, не е някой, който се прави на Радичков. Следващите думи обаче силно наклониха везните към Валери Петров.

Защото авторът на писмото разказваше притча. „Преди години прочетох една стара източна притча, в която ученикът пита учителя си какво би казал, ако научи, че ученикът му е паднал. Стани! – отговорил му той. А ако пак падна? – Отново стани! – казал наставникът. И колко може да продължава това – да падам и да ставам? – попитал ученикът. „Падай и ставай, докато си жив! Тези, които след като паднат, не намерят сили да се изправят – са мъртви!”

Именно тази притча ме заблуди жестоко. Защото тук не ставаше въпрос за изкусен разказвач, а за човек, чието всекидневие е изпълнено с падане и ставане. Нещо като „падни!” „стани!” в казармата. Не ще да е Валери, този човек е гърмян заек, помислих си. Ето как продължаваше приятелят на Сергей по-нататък. Говореше за симпатизантите на партията и за срещите си с тях. „Усетих, че освен признанието си, ми споделят и аргументи за ползата от съчетаването на младежката ерудиция и европейското мислене с опита на преживелия падения и силата на нови изправяния зрял политик.

Зная, че днес нашата партия особено се нуждае от силата и убедеността на всеки един от нас.” Това силно ми заприлича на Веско Маринов, когато бе от тяхната страна на барикадата. Толкова пламенно и горещо можеше да се изкаже само той. Нали беше любимец на червения електорат. Колко пъти Веско предизвикваше сълзи в очите на ветераните от Хаинбоаз с прочувствените си песни. Особено пък с тази за горчивото вино. Но откакто се появи ГЕРБ, с Веско и Столетницата бе свършено. Партията и певецът изгориха всички мостове един към друг, които бяха градили в продължение на десетилетия.

Сега Веско е с нов имидж и нови приятели, които нямат и не искат да имат нищо общо със Сергей и хората около него. Следващите редове съвсем ме объркаха. „Човек трябва да следва своята съдба. Моята е неразривно свързана с тази на Българската социалистическа партия! В ада на политическото противоборство всеки влиза със своя огън. Ние обаче трябва да излезем от там като единна партия със своя искра и вяра, които да предадем на хората.”

Това бе изповед на изгубен човек, който се хваща като удавник не в нещо друго, а в една партия. Изгубена Станка, рекох си и продължих да чета. Гласът на Сергей изведнаж се разтрепери. Трелите ала Левитан изчезнаха и на тяхно място дойде вълнението. „С това писмо ти предлагам да разгледаш и моята кандидатура за вицепрезидент на Република България. Ако сметнеш, че моята личност е подходяща в тази битка, ще участвам с цялата си вяра в България, с цялото си желание да дам надежда на хората.

Очаквам и всеки един от нас, членовете на БСП, да даде всичко от себе си за отбора в името на общата победа!” Май че налучках кой е. Да, точно той е. Сергей от „На всеки километър”! Човекът, който никога не излезе от тази роля. Как не можах да се сетя по-рано.

коментирай

Коментари (6)

  • 006
    0 / 18
    Анонимен 20-09-11 21:59ч
    Фани, много свежо написано. Благодаря.
  • 005
    -1 / 11
    Анонимен 19-09-11 14:54ч
    Данаилов достоен вицепрезидент!
  • 004
    1 / 17
    Тоди 19-09-11 14:53ч
    Ламбо си беше тъпо копеле и като такова ще си пукне! Мозък не се придобива!
  • 003
    6 / 16
    Йорданов 19-09-11 00:00ч
    Жалко за Ламбо!Ако използвам партийната им лексика - служи на "ретроградна партия".Ламбооо, на стари години оглупя и тръгна да спасяваш грабителите на съвременна България.
  • 002
    -2 / 12
    Анонимен 18-09-11 21:09ч
    Достоен престъпник и неграмотник.
  • 001
    4 / 22
    Анонимен 18-09-11 18:12ч
    За съжаление този достоен човек продължава да си цапа името с крадливата компартия.
Име:
Мнение:
Попълнете текста от картинката:
captcha

България

Учим безплатно, ако работим в България

България

Гласуваме за по-малко от минута с машина

България

Хванаха работилници за скимиращи устройства в бус

Свят

Топенето на ледовете е променило земната гравитация

Последно обновяване 2 октомври, 2014 17:11 ч.

Development PIMDESIGN