Авторът на показания на Берлинале "Коридор №8" замисля микс между анимация и игрално кино
Димитър Николов
Наред с първия режисьорски филм на Мадона и биографичната продукция за "Ролинг Стоунс" зрителите на берлинския кинофестивал могат да видят и български филм. Това не се е случвало от шест години и е чудесен повод да се замислим за нашето кино – има ли го, къде е и защо нищо не чуваме за него.
Документалната лента “Коридор №8” на режисьора Борис Десподов имаше премиера вчера в рамките на секцията “Международен форум на новото кино”, известна като най-дръзката в програмата на Берлинале. Филмът ще бъде показан още три пъти на фестивала в немската столица, а след като се върне у дома, ще има премиера на София Филм фест. “Коридор №8” е продуциран от Мартичка Божилова и филмова компания АГИТПРОП, които стоят зад успешните творби на Андрей Паунов “Георги и пеперудите” и “Проблемът с комарите и други истории”. Въпреки това има опасност и този филм да последва съдбата на филмите на Паунов – твърде много да се изговори и изпише за него, а твърде малко хора да го гледат. Защото според Борис Десподов българите не изпитват интерес към българско кино. Дори когато то получава признание на световни фестивали.
За несъществуващите връзки на Балканите
Документалната лента “Коридор №8” разказва историята на хората, които живеят покрай несъществуващата магистрала между България, Македония и Албания. Нищо чудно, че е поканена в авангардната програма на Берлинале. Не че Борис Десподов се е стремял филмът му да е авангарден. Авангарден е декорът на балканската действителност. Когато за фон ти служи непостроена магистрала, няма как да не се опиташ да проявиш въображение. Режисьорът нарича своя филм “non-road movie”. “Road movie” е жанр в киното, който проследява историята на човек на път. Обикновено поелият по пътя се променя вследствие на преживяното. В “Коридор №8” обаче път няма. Той още не е построен и май няма да се строи скоро. А хората покрай него си остават закотвени и непроменими. Променя се зрителят, който вижда мозайката от техни истории. Камерата на документалистите замества пътя – тя ни показва какво е да извървим тези неколкостотин километра по несъществуващата балканска магистрала. И ние се променяме.
“Коридор №8” е филм за неизградените връзки между хората. Филм за парадоксите на изкривената балканска реалност. “Коридор №8” е опит да се надникне в психиката на тези хора, в техните различия и близки черти, да се открие отговорът на въпроса защо живеем заедно, а не се познаваме, защо пътищата ни свързват, но и ни разделят. Вече в ЕС, ние познаваме по-добре Западна Европа, отколкото нашите съседи. И пътят до берлинския кинофестивал се оказва по-лесен от пътя до Албания. Защото истинският инфраструктурен проект “Коридор №8” все още си остава само проект. Както остава само в мечтите ни железопътната линия между София и Скопие, за която се говори повече от век. И още преди претенциозните европейски кинокритици да задълбаят в сложните парадокси на балканското всекидневие, Борис Десподов разказа пред "Новинар" за делниците на един художник и режисьор, закотвен тук, на Балканите.
Хората не искат да гледат филми, които ги карат да мислят
Той е завършил Художествената академия и оттогава се издържа с изкуство. Не го прави за забавление или хоби. Това е неговият труден път към реализацията. За Десподов рисуването е страст и не мисли да се отказва. Имал е изложби преди и се кани скоро да направи нова. Но рисуването не му било достатъчно и затова се захванал с анимация. Създал е два успешни филма – “Митология” и “Тик-Так”, с много награди за българска анимация. За тези филми обаче публиката почти не е чувала. Според Борис Десподов у нас няма дистрибуция за българско кино. Когато го казва, звучи песимистично.
Хубави филми се правят. Няма обаче кой да ги гледа. А когато няма кой да ги гледа, липсва и желание някой да ги излъчва. Това е причината дори за поканения на Берлинале “Коридор №8” засега да няма друга прожекция у нас освен на предстоящия София Филм фест. Сигурно все пак ще намерят място за него, но така, между другото. Защото хората не искат да гледат филми, които ги карат да мислят. Борис ги разбира. Те не живеят богато. Той също. Измореният човек не иска някой да го кара да си напряга ума. Той иска да си почине и да се забавлява. Затова зрителите предпочитат лековатите западни заглавия. Вече обаче не предпочитат и тях. "Ако погледнете бокс-офиса, ще видите, че хората вече не ходят на кино. “Междузвездни войни” е бил посетен от 100 000 души у нас. Това въобще не е много”, казва Борис и звучи още по-тъжно.
Три сестри и... Андрей Паунов
Хората няма да се интересуват от нашето кино до момента, в който някой не им предложи да го гледат. Дори скандален филм като “Баклава” всъщност не е бил гледан от своите критици. Защото не е бил излъчван. Критиките са само към трейлъра в интернет. Самият филм остава невидим, както остава невидима голяма част от новото българско кино. Виждат го само критиците. И то се превръща в изкуство заради самото изкуство. Като художник Борис Десподов разбира и това. Да си художник никога не е било доходоносно. Но той продължава упорито, с желание, вдъхновение и талант. Сега се е захванал да довърши друг проект, който му тежи от няколко години. “Три сестри и Андрей” ще бъде анимация, смесена с игрално кино. Сценарист е нашумелият покрай “Георги и пеперудите” Андрей Паунов, а във филма е последната роля на Златина Тодева - Мама Злата. В лентата участват още Йосиф Сърчаджиев, Илка Зафирова и Гергана Джукелова. Снимките били направени преди две години, но филмът още не е довършен. А вече е спечелил германска награда – само като идея. Борис се надява да е готов през пролетта и тогава ще мислят за промотирането. Със сигурност шумът покрай Берлинале ще му помогне. Има и други проекти, но все още в ранен стадий. И колегата му Андрей Паунов жъне успехи с новия си документален филм “За комарите и други истории”, който, след като се разходи по екраните на света, също ще има премиера у нас на София Филм Фест. Остава да пожелаем успех на Борис Десподов и на невидимото българско кино – дано най-накрая стане отново видимо...
