Инспекцията по труда съставила 7 акта от началото на годината
Гласуваме за по-малко от минута с машина
Партиите отмениха предизборните тържества
Къде съм ? Начало / Долче вита / Лов & риболов

Слепени бели червеи – силен коз в речния риболов

13:23, 29 декември 2010 4935 0 коментар
01/02

Локализирането на храната гарантира продължително присъствие на риба

Белите червеи са универсална и доказала се във времето примамка за сладководните риби. Работят еднакво добре през всички сезони, но докато в топлата част от годината има ред други алтернативи, то през зимните месеци те налагат превъзходство и са незаменими в много случаи на речен риболов. Нещо повече, напоследък се утвърдиха и като изключително силна захранка.


За белите червеи като стръв се знае всичко – нанизват се на куката по един-два или пък на „грозд” (при търсене на по-едри риби). Еднакво успешно се ползват и при риболов на плувка, и при дънен риболов (или фидер). Харесват се от почти всички речни обитатели. Нека сега се запознаем с някои възможности на белите червеи като захранка.


Да се стреля с прашка малки дози от тези личинки в облавяното място е нещо съвсем обичайно. В спокойна вода това е най-лесната и популярна тактика на хранене за шаранови риби или някои хищници като костура например. Ако обаче речното течение е забързано и ги отнася, подаването им по този начин е неуместно, даже нежелателно, понеже водата ги измества от облавяното трасе, а така и рибата се отдалечава, следвайки предлаганата храна. Да ги подадем на дъното може, като ги омесим с тежка захранка и оформим топки, които ще потънат бързо. Тази тактика също е позната, но има и своите недостатъци. Например това, че храната ще събере нежелан дребосък. Този вариант не ни допада, търсим само стойностни риби и разчитаме единствено на белите червеи да ги съберат.


Решението в случая е едно – да подготвим слепени бели червеи. Това е сравнително нов трик в плувкаджийския риболов, но всеки, който го е изпробвал, е убеден, че работи успешно. В специализираните магазини вече се предлага подходящо лепило за червеи и мозайка – дребни камъчета, към които да се прилепят личинките. Процедурата не е сложна – в мозайката се изсипва определено количество лепило, разбърква се, докато се получи хомогенна смес, после се добавят червеите и пак се разбърква. За точните пропорции ще ви упътят още в магазина.

Оформят се неголеми „живи” топки, които впоследствие се подават в желания участък. Прилепналите червеи действат като магнит за речната риба. Те хем мърдат примамливо със свободния си край, хем са „вързани” на дъното, където пък в същото време минава и заложената на въдицата примамка. А тя е от същия вид. Така рибата, увлечена от лесния достъп до храна, налита и на свободно движещите се червеи и захапва куката.


Тактиката на захранване с лепени червеи е особено успешна през дните на късната есен и зимата, когато скобари, кефали и бели мрени се групират по вировете и показват засилен апетит. С локализиране на захраненото петно се гарантира присъствие на риба за дълги периоди от деня. Остава по-лесното – да я провокираме да налапа примамката. Е, всъщност невинаги това се оказва лесна задача, но едно е сигурно – белите червеи са много силен коз в речния риболов, независимо по какъв начин се предлагат на рибата.


Отричат оловните тежести по света

Доколко откъснатата по време на риболов оловна тежест ще замърси водоема е спорен въпрос, като се има предвид колко още източници на глобално замърсяване бълват отрови във всички посоки на света. Но ползването на олово от въдичарите е влязло отдавна в полезрението на разни екологични организации и вече в много от напредналите страни властите са взели мерки.

Първи на заплахата от оловно замърсяване на водите реагираха британците. Още в края на миналия век те въведоха някои ограничения за въдичарите, замятащи във вътрешните водоеми на страната. Последваха ги и в Канада, със забрана да се лови с оловни тежести под 50 грама във водоемите в националните паркове на страната.

През 2000 г. в САЩ гласуваха закон, който забранява употребата на оловни тежести и джиг-глави от олово в националните резервати и Йелоустоунския национален парк. От началото на новия век различни ограничения за рибарите въведоха и редица европейски страни – Германия, Холандия, Дания и др.

У нас все още я караме по старому, но очевидно времето на класическите оловни тежести отминава. Май ще трябва да ги заместваме – я с волфрам, я с бисмут или стомана. Но това ще стане, когато бъдат изцяло отречени.


Струма възвърна облика си

След продължителното пълноводие вследствие на необичайно големите валежи в Западна България в средата на декември река Струма постепенно възвърна нормалния си облик – водата се отдръпна, влезе в обичайното си русло и рибата отново стана актуална.

Даже рибарите отчитат изключително голяма активност на скобара по някои култови места по течението – при Пастух и Бобошево, при комплекс „Монца” и мостовете на Симитли. Правят се силни серии, като в някои дни може да се натрупат впечатляващи количества риба в живарниците.

Нека все пак напомним, че допустимата дневна норма е 3 кг на човек, редно е да се лови с мярка или свръхуловът да се връща обратно.



В Казахстан още ловуват с орли

Ловът с орли има отколешни традиции в Казахстан. Навремето местните ловци са обучавали хищните птици в преследване и чинно доставяне на уловените диви животни – зайци, фазани, яребици и всякакви други дребни бозайници. В днешни дни ловуването с орли е запазено не като начин за прехрана, а като един вид атракция и съхранение на традициите.

Сега в страната има едва около 50 майстори на лова с орли, като те предават уменията си на млади хора в специално организирани курсове – пак с идеята да се съхрани традицията. Организират се и състезания по лов с орли – тези атракции привличат и чуждестранни туристи, а за властите доходите от туристическия бизнес са добре дошли.

Ловуването обаче е подчинено на строги правила и дори има определен ловен сезон. Обучаваните хищни птици първоначално извършват тренировъчни полети – да свикнат с летежа, със снежната покривка, да повъзвърнат ловните си маниери, постепенно притъпени от живота им в затворено пространство.

Казахският беркут е един от най-големите орли в света – размахът на крилата му надхвърля 2 метра, а скоростта на полета достига до 150 км/ч – при такива характеристики набелязаните дребни животинки в открита местност просто нямат шанс да се спасят.

коментирай

Коментари (0)

Все още няма коментари към тази новина. Бъди първи!

Име:
Мнение:
Попълнете текста от картинката:
captcha

България

Гласуваме за по-малко от минута с машина

България

Хванаха работилници за скимиращи устройства в бус

Свят

Топенето на ледовете е променило земната гравитация

Свят

Европарламентът препъва двама кандидат комисари

Последно обновяване 2 октомври, 2014 15:16 ч.

Development PIMDESIGN