Станимир Илчев е роден на 31 юли 1953 г. в Бургас. Завършил е Факултета по журналистика – СУ “Св. Климент Охридски”. От 1979 г. е редактор в БНТ. От 1981 г. последователно работи в редакциите на списанията „Криле” и „Младеж”, в. „Факс” и издателска къща “Младеж”. От 1994 г. до изборите през 2001 г. е директор на отдела за връзки с обществеността на Американския университет в Благоевград. Народен представител от НДСВ втори мандат и говорител на партията.
– Г-н Илчев, според социолозите НДСВ бе една от изненадите на евровота. Каква е равносметката, която си направихте в партията след изборите?
– През последните две години ние се опитвахме да коригираме и най-крайните прогнози, свързани с действителната електорална основа и капацитет на НДСВ. За съжаление почти не се възприе тази наша покана за прецизен и по-обективен прочит на състоянието на НДСВ. Мнозина сметнаха, че негативите, които участието в управлението на държавата носи неизменно на всяка партия, при НДСВ трябва да са двойни и тройни. Още повече че ние за втори път сме част от управлението.
Мнозина сметнаха, че след като нашите структури нямат числените състави като другите партии, то тези структури са фиктивни или декоративни. Някои дори възприеха за даденост твърденията на някои социологически източници, които почти нулираха присъствието на НДСВ в политическия и обществения живот на България. Ние обаче бяхме сигурни, че подкрепата за НДСВ е много по-голяма и че пред нас има много сложна задача – да трансформираме тази подкрепа в електорална активност.
Резултатът от евровота ние определяме като стабилен. Следващите избори са нещо различно, но към тях пристъпваме с по-голям оптимизъм. Още повече че ние направихме огромни усилия да превърнем част от тази кампания от агитационна в информационна. Опитваме се да припомняме какво в същност постигнахме в Брюксел и колко практичен еврокомисар бе Меглена Кунева. Затова не е въпрос на политическа куртоазия обявяването й за европеец на годината, а е резултат на една обективна преценка на гражданите на Европа. Всичко това, заедно с мажоритарното въздействие на Меглена, както и стилът на прозрачност и откровеност, доведоха до този резултат.
– Как приемате коментарите, че високият ви резултат на евровота се дължи само и единствено на Меглена Кунева?
– Хората, които са гласували за нас, са тези, които са подкрепили мажоритарно Меглена Кунева, но и другите колеги от листата, които също събраха преференции. За НДСВ гласуваха и традиционният електорат на партията, но и хората, които повярваха в логиката на подредбата на листата. Не бива да се твърди, че някаква хипноза се е излъчила от водачката на листата към гражданите, които не биха забелязали и нашите други предимства. Тя е безспорният мажоритарен кандидат в цялата кампания. Качествата и представата за нея се откъснаха от представата за другите водачи на листи. Но тя още в началото на кампанията подчерта,че дължи досегашната си политическа кариера на НДСВ. Нещата са взаимно свързани.
– Да, но някои анализатори са твърде категорични, че ако не беше Меглена Кунева, хората нямаше да гласуват за НДСВ?
– На нашите противници и критици им се иска да е така, но не е. Разбира се, не може да се отрече, че с водач на листата като Меглена Кунева ние постигнахме една т. нар. добавена стойност, която другите партии не можеха да постигнат. Имаше изказвания,че рейтингът на НДСВ щеше да бъде по-висок, ако не бяха в коалицията с БПС и ДПС. Но през всички тези години ние създадохме свой образ, който дори отначало затрудняваше много български граждани, сега стана много по-отчетлив и ясен. Ако имаше награди в политиката, подобно на тези в кръводарителството, може би най-много призове щеше да получи НДСВ. Не бива да се забравя, че през последните няколко години ние дадохме на България няколко души – управителя на БНБ Иван Искров, председателя на Сметната палата Валери Димитров, председателя на ВАС Константин Пенчев и други. Затова Меглена Кунева трябва да се оценява и като част от тази редица от хора.
– Как приемате критиките, че е имало преливане на гласове към НДСВ от ДПС? Как ще отговорите на това?
– Това са несъстоятелни и напълно измислени твърдения. Те се появиха като спонтанна въздишка, в случая въздишка на разочарование от страна на Мартин Димитров и Иван Костов. Те явно имат нужда от нещо, което да звучи, ако не убедително, то поне занимателно. Ние направихме нашия прочит на техните твърдения. Събрахме всевъзможна информация. Дори се наблюдаваше и динамика в собствените им твърдения, което показва колко са несигурни. Първоначално се говореше за Шумен и Добрич, а сега не, а уж там имало преливане. Те твърдяха, че и за София-област имало такова преливане. Първо, цифрите показват обратното. В Добрич изключително популярна е Антония Първанова.
В Шумен пък нашият успех се дължи на Даниела Русева, която е пети номер в листата ни и два поредни мандата е председател на Общинския съвет там. А ако в София-област има спад в гласовете за ДПС, не бива се подозира изтичане към НДСВ, а да се обясни с факта, че ромски гласове от Самоков и Ихтиман, които навремето Цветелин Кънчев е преливал към ДПС, сега очевидно не са отишли там. Резултатът на НДСВ е резултат от усилията кампанията да бъде жива и продуктивна от страна на Олимпи Кътев и Весела Драганова. Ние очаквахме този резултат в София. Не е достойно от страна на Синята коалиция дори да се намеква за преливане на гласове. Това не им помага и на тях, защото задълбочава и собствената им илюзия, че ако обстрелват конкурентите си, ще втвърдят и увеличат собствената си подкрепа. По-продуктивен е другият стил – нашият, в който липсва агресивност, а има излъчване на позитивни сигнали.
– Как си обяснявате исканията на сините за повторно преброяване на бюлетините, защото разликата между вас и тях е прекалено малка, за да получите един мандат повече, а те един по-малко?
– Традиция в сините редици е да се следва тактиката на пълна бойна готовност. За мен е излишно да втърдяват още твърдия си електорат. Имам предвид ДСБ. Юристите се подсмихваха на искането на това сакрално ръчно преброяване, защото те много добре знаеха, че всички преброявания в България са ръчни. Това очевидно бе опит да се направи някаква проверка. Нищо не би им донесла една проверка. На тяхно място аз бих говорил на синята публика следното – резултатът ни не е удовлетворителен, но той е реално измерим. Пък и след приемането на Лисабонския договор България ще има 18, а не 17 евродепутати и така Синята коалиция ще получи този мандат. Чудя се защо не говорят на този естествен език, а се заяждат с НДСВ. Те стават жертва на инерция, която сами създадоха – да имат постоянно враг. Мислят си, че извличат някакво преимущество и се придържат към старата догматична традиция – колко е добре да имаш враг и да враждуваш с него всекидневно.
– Съществува хипотеза, че вие като трети в листата може да станете евродепутат, ако Кунева се откаже?
– Няма нищо неестествено в такъв тип мислене или говорене, защото следващият в листата може да бъде повод за такова тълкуване. Близко до ума е, че ако един от тези два мандата, които имаме, се оваканти по една или друга причина, идва ред на третия. Но аз не съм се фиксирал върху тази вероятност, нито колегите. За мен новата фаза на политическото състезанието е много по-важна.
– Според социолозите, ако резултатите от евровота се възпроизведат и на парламентарния, то НС ще бъде доста шарен и затова сега е много важен въпросът кой с кого ще се коалира? Вие от НДСВ с кого бихте се коалирали и с кого не?
– Парламентът наистина ще бъде още по-фрагментиран, а условията за създаване на кабинет още по-сложни. Основата, на която този кабинет ще възникне, няма да бъде толкова стабилна. Новият парламент ще бъде по-сложен от 40-ото НС. Ще бъде необходима изключително висока степен на благоразумие от страна на лидерите на партиите, както и повишена сдържаност. Сега фонът не е по-малко деликатен – имаме икономическа криза. На този фон партиите трябва да оставят на заден план теснопартийните си интереси. Това обаче не означава, че трябва бързо да възникне една безпринципна коалиция. Ние ще се коалираме с онези партии с близки до нашите програми или с партии, готови на краткосрочен и конструктивен компромис. Ако една партия като „Атака” твърди, че главна задача е да пречи на една съседна страна да влезе в ЕС и разпалва домашен национализъм, то очевидно разговорът не може да започне, камо ли да се води. Ако за партия като РЗС най-важната работа на един евродепутат е да снабдява със списъци, то ние смятаме това за инфантилно поведение.
