избори
избори

Татяна Буруджиева: Няма да има изненади на изборите догодина

Хората нямат нужда от нови партии, а от конкретни решения

Доц. Татяна Буруджиева е политолог и социолог. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирала е политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия. Преподава в Софийския университет и в Нов български университет.

– Г-жо Буруджиева, какви конфигурации могат да се очертаят след парламентарните избори следващата година, в зависимост от това колко партии ще влязат в парламента? Повечето социолози смятат, че те ще са четири, но според някои може дори да са три – ГЕРБ, БСП и ДПС?

– Първо, онова, което казват социологическите агенции, трябва да го гледаме само като тенденции. Защото има някои сигурни неща, но има и други, които тепърва ще се случват. Аз винаги съм твърдяла в последните месеци, че парламентът ще бъде от 5-6 партии. Виждаме обаче, че социологическите агенции казват твърдо три. И това е така в момента, в смисъл, че твърдо влизат три партии. Движението на г-жа Кунева всички социолози го представят като движение с голям потенциал и най-вероятен участник в парламента. Но все пак социолозите, когато правят изследавне, държат повече не на данните за момента, а на данните като тенденция. Има и една сериозна група хора, които все още не са решили за кого да гласуват. И най-вече говорим за наличие на доста голяма маса критични хора, която е интересно накъде ще отиде. В социолгията има конкретни данни за дадения месец. Но има и тенденция, че има недоволни и ако те решат да гласуват, ще вкарат още партии в парламента. Но те могат да решат и да не гласуват. Тогава вече ще бъде това статукво, което гледаме сега. По-вероятно е и логиката на едни избори показва, че се задвижва тази критична маса. Това, което можем да кажем, е, че има латентни партии извън тези, които принципно имат потенциал.

– Кои партии според вас влизат в тази група?

– Вземете една „Атака”. Тя се разби, разпарчатоса, но личният рейтинг на лидера дава възможност да влезе в парламента. Не е ясно какво ще стане, защото това е една лидерска партия. Много трудно е на тези, които се отделиха от „Атака” да привлекат онзи потенциал, който този човек има. Не мога да си представя, че политици с опита, който имат от 20 години насам, т. е. хората, свързани с дясното и със СДС няма да се опитат да представят нещо, което е достойно да привлече техните избиратели. И да им даде шанс да представляват десни политики в следващия парламент. Смятам, че синята идея, дясната политика трябва да има много ясни изразители и ще бъде много жалко, ако по някакъв начин не влезе в следващия парламент.

– Как би изглеждал в такъв случай парламентът?

– Ако хората гласуват в рамките на заявеното – горе-долу около 60 на сто и към 40 на сто да не гласуват, което е нормално. Може да кажем, че хората ще бъдат достатъчно активни, няма да има някаква тежка пасивност. Засега не се очертава някаква вълна, цунами или нов месия – това е второто сигурно нещо. Третото сигурно нещо е, че при всички положения ще имаме парламент, в който ще са представени най-големите в момента партии, но е много вероятно да влязат и повече. И тук вече говорим за два типа възможности в самия парламент. Едната е, ако влязат наистина по-малко партии – 3 или 4 субекта, тогава партията, която в момента е на първо място и е с най-голяма подкрепа – ГЕРБ, ще има някакъв партньор и ще управлява по този начин. Защото с тези четири субекта, които се очаква да влязат, с всички условности при г-жа Кунева, няма да има възможност да се управлява, както досега с правителство на малцинството. Сегашната конфигурация в НС даде тази възможност, тъй като имаше четири партии, които можеха да подкрепят или поне нямаше да саботират този кабинет. Но в следващия парламент тази конфигурация ще задължи ГЕРБ да трябва да има партньор. Под каква форма, това е друг въпрос. Другият вариант е, ако влязат повече партии. Тогава нещата могат да станат много по-различни поради простата причина, че това ще означава отдалечаване на всяка една партия от възможността да направи самостоятелно правителство поне към този момент.

– Неизвестните изглеждат много?

– Има страшно много неизвестни. С наличието на негативизъм и с наличието на критикуващи маси от хора. Много показателно за това, че тепърва ще се избистрят нещата, е и голямата маса на хора, които не дават ясен отговор. Много е интересно също при въпроса за ценностите – какво харесват – малки са групите хора, които имат ясна мотивация на одобрение за едно или друго. А това не е много нормално – хората са запознати с живота си. Те или не искат да кажат, или в момента са още в много разкрачено положение и тепърва ще се изясняват нещата.

– Според НЦИОМ повечето хора казват, че не биха искали нова партия, нямат интерес към нов субект. Какво означава това?

– Според мен това е нормален отговор от хора, на чийто гръб 22 години са се пробвали различни партии. На практика хората нямат дълбочинна нужда от някакви нови партии. По-скоро имат нужда от нови стремежи от нови хоризонти. Даже не им е толкова важно нова или стара партия, а такава, която ще им реши проблемите. Българинът според мен има усещането, че познава абсолютно всичко вече. В момента по-важно е да видят категоричност и работещи институции и партии. Колеги и от чужбина питат: „Защо така уж хората са недоволни и критични, а всъщност нямате срутване на доверието към премиера например?“ Хората в момента не се интересуват от новото, а от това какво ще съумее да направи старото. Година преди изборите българите все още искат да видят конкретни решения, не са престанали да очакват нещо да се нормализира. И това е една нормална ситуация, когато си в много тежък момент. Тогава едва ли има някой, който да си мисли: „Ще дойде ангел небесен и ще ме спаси”. Опитват се да се хванат за нещо реално, нещо, което същуствува.

– Това ли обяснява факта, че с ГЕРБ остава първа партия?

– Да. Това е нормална ситуация. Ако се върнем назад и направим анализ на края на третата година, ситуацията е такава в повечето правителства. Тази година е ключово важна и за ГЕРБ като партия, и за правителството. Защото в първите три години се трупат проблемите, на третата година те изкристилизират. На четвъртата година се вижда как успяват партиите да каптират това като доверие към себе си.

– Може ли да се каже, че се надценява потенциалът на Меглена Кунева?

– Възможно е. Вижте огромния дисбаланс между личния й рейтинг и този на патията, която тя сформира. Тепърва ще видим дали ще се получи някакво приближение, за да може да се каже: „Не, не се надценява“. Този дисбаланс означава, че хората искат да видят какво стои зад тази партия. Това само по себе си като интерес показва, че няма да има голяма вълна. Когато има голяма вълна, както беще при Сакскобургготски, или при Борисов, хората не се интересуваха кой е в тази партия. Когато има голяма вълна, те са повярвали на отделния чоевк, видели са месията и тръгват.  Тук има личност с влияние, с авторитет, но не е месията. Основнта част на тези 5 процена, които заявяват, че биха гласували за нея, са хора, които са гласували за други партии и които в момента са разочаровани. Но дали няма да си променят мнението или просто няма да гласуват не е ясно. Трябва да си много разочарован и ядосан на собствената си партия, за да я накажеш, гласувайки за друга.

– Какъв ще бъде ефектът от раздялата на СДС и ДСБ – изцяло отрицателен или има шанс десните да спечелят от нея?

– Не, няма да има този яростен ефект според мен. Те минаха през толкова катаклизми, през толова раздели и опити да бъдат заедно. В случая става дума за отношение, което се е натрупвало в тези 20 години и в крайна сметка няма силна емоция. Според мен, ако има нещо силно, то е това стъписване от факта, че нещата стигнаха дотук. На никого не му се иска да каже, че това е краят, това вече е много неприятно. Но това не е емоция, която да накара хората от реваншизъм да отидат някъде дугаде. Това са хора, които ще гласуват за някой друг, защото не искат да не гласуват. И отиват там, където им се струва най-близко, най-приемливо. Онези, които са разгневени, ще отидат при тези, които могат да победят техния „враг”. Ако десните не покажат на избирателите си, че най-важни са те, а не личните пристрастия и битки между самите лидери, може и да останат за съжаление извън парламента.