ЦСКА напуска Лига Европа след 0:0 срещу "Зимбру"
Ябълките са с най-много пестициди
Как да разпознаем колко захар има в храните
Къде съм ? Начало / Долче вита / Лов & риболов

Точният воблер за щука

8:50, 10 март 2011 7377 0 коментар

Импровизациите в практиката са по-важни от правилата

Воблерите дотолкова навлязоха в съвременния спинингов риболов, че да се търси хищник без тяхното присъствие в арсенала на спинингиста се смята за несериозно. Щуката е сред хищниците, която е по-особен обект на внимание – разпространена е почти повсеместно, активна е в по-голямата част от годината, борбата й е изключително атрактивна. И тук идва логичният въпрос – кой би могъл да бъде точният воблер за щука.

Разбира се, еднозначен отговор няма как да се даде, или ако някой го направи, то той рискува да влезе в противоречие с голяма част от рибарската гилдия. В риболовните магазини ще ви дадат ценни препоръки – относно модел, големина, цвят. Но това са само ориентировъчни указания, всичко друго се решава на водоема и е съобразено с куп фактори. Защото точният воблер днес може да се окаже един, утре друг, а вдруги ден – трети.

Нека сега разгледаме някои фактори, влияещи върху активността на този хищник, след като вече сме набавили порядъчен запас от доказани марки щукарски воблери и можем да импровизираме според конкретните условия.

При пристигане на избрания водоем следва да се ръководим преди всичко от състоянието на обкръжаващата среда – първо сезон, после в коя част от деня ще ловим, какво е състоянието на времето (слънчево, облачно, ветровито или спокойно), даже бихме могли предварително да се осведомим и за състоянието на атмосферното налягане, което на място няма как да знаем без наличието на уреди. После проучваме възможностите за облавяне на трасето – има ли нужните дълбочини, каква е растителността наоколо и ще пречи ли при превеждането на примамката.

Съобразно картината под водата ще решим дали е възможно да ловим с дълбокогазещ воблер, за да обловим придънните участъци, или разпространилите се водорасли ще ни принудят да търсим друга алтернатива – плиткогазещ модел, с който ще съумяваме да преодолеем водните препятствия. Обикновено плавателните характеристики са обозначени на самия воблер, а големината на „човката” (лопатката) показва какво му е предназначението. Колкото е по-голяма тя, толкова по-дълбоко гази примамката. Някои модели се произвеждат със сменяема лопатка или с възможност тя да регулира положението си, което от своя страна променя дълбочината на газене. Воблерите, предназначени за риболов в горните водни слоеве, нямат такава „човка”.

Размерът на примамката е другият важен фактор в щукарския риболов. Опитните спинингисти залагат на по-големи воблери предвид агресивността и голямата уста на този хищник. Случвало се е обемни примамки да бъдат нападани и от щуклета, не много по-големи от самите тях. И все пак какъв да бъде ориентировъчният размер? Смята се, че в нашите условия примамки с дължина между 8 и 16 см са оптимални за щука, макар тези граници да не са твърдо заковани. Ако във водоема преобладават дребни щуки, може да се слезе надолу, а ако вниманието ни е насочено към трофейни риби, не пречи да се търси размер ХL или дори XXL.
По отношение на цвета е най-рисковано да се дават препоръки. И все пак: при бистра вода и слънчево време – примамки със сребристи оттенъци, в мрачно време – златисти нюанси. В мътна вода работят добре червени разцветки, а също и флуоресциращи цветове. И това само като ориентир. Другото е опити в практиката.

Да уточним, че съответната примамка трябва да приляга на акцията на пръта, да е окомплектована с подходящ тънък и обезопасен повод, привързан към здраво, но не прекалено дебело влакно. Да се борави с макара, която доставя удоволствие с работата си и сякаш плаче да придърпа някой зъбат хищник.

Европа пропищя от диви свине

За нашите ловци дивата свиня е основен обект на лов и цел номер едно през целия активен сезон от началото на октомври до средата на януари. У нас популацията й е прилична, но чак за пренаселеност трудно може да се говори.

В Европа обаче на тези животни гледат различно. Дивите свине отдавна напуснаха пределите на Русия и бившите съветски републики и предприеха поход на запад. Удивителната им приспособимост към всякакви климатични и географски условия направо шокира специалистите. Само че прасетата не се застояват кротко в гората, ами щом там им отеснее и хранителната база намалее, тръгват към хората. Изглежда, високият западен стандарт им допада, а и в западноевропейските страни няма вълци, които ги тормозят на изток. И започват безчинствата. Опустошени зеленчукови насаждения, разорани ниви, претършувани контейнери за смет в крайни квартали на села и градове, предизвикани пътно-транспортни произшествия, инциденти с хора.

Агресивността на дивите свине в Германия стигна дотам, че в стадо прасета създаде небивала суматоха в Хамбург, а някои от животните по неведоми пътища проникнаха и в метрото, създавайки невероятен хаос в движението. Други прасета влязоха с взлом в офис сграда и се укротиха едва след като стигнали до храната в кухнята. Имаше и пострадали, направили опит да спрат някак агресията им. От безчинства на диви свине се оплакват и в Полша. Във Франция също пропищяха от набезите им, отчитайки невероятен ръст в популацията през последната година. Засега обаче тамошните животни се държат по-цивилизовано, ограничавайки набезите си само към земеделските площи. До градски изстъпления не са стигнали.

Негативното отношение към дивите свине в Европа нараства. Уж властите разчитат на ловците – удължават сезона за отстрел, отменят налагани досега квоти, дори стимулират успелите в стрелбата. По всичко личи обаче това няма да реши кардинално проблема. Френски микробиолози даже разработват някакъв вирус, с който да ограничат популацията им. Но такъв ход има и своите противници. Природозащитници не приемат такива кардинални мерки. А прасетата се множат, засега необезпокоявани и настъплението им продължава. Какво ли ще измислят умните европейски глави?

Лисици и врани – сътрудници по прехраната

Какво общо би могло да има между враните и лисиците, освен че едните са летящи, а другите – ходещи? Човек, незапознат с поведението им, вероятно би се затруднил да отговори на този въпрос. И едните, и другите са всеядни, а природата често преплита пътищата им и ту ги събира, ту ги разделя. Враните (а към тях можем да причислим и свраките) са достатъчно предпазливи, за да се оставят да бъдат изненадани от лисица и да станат жертва. По-скоро лисицата следи поведението им, което е изучила в годините, и не пропуска да се възползва от намерена от тях храна. Забележат ли лисиче присъствие, птиците чинно отстъпват пред по-големия противник и търпеливо изчакват, за да могат поне да съберат остатъците от трапезата.

Враните използват възможността да наблюдават терена от високо и при забелязан земен хищник надават вой с характерното грачене. Така издават присъствието му и често провалят ловните му планове. Спасяват не само себе си, но и други дребни животни, които нямат летателни способности. Ловците също разчитат на птиците в търсене начини да влязат по следите на лисица. Кръжащи на определено място уплашени врани са сигурен знак, че наоколо се върти някоя хитруша.

Лисицата вероятно отчита всички тези дадености, които често й отреждат ролята на губеща, но не се отказва от сътрудничество с враните. Очевидно успява да извлича повече ползи, отколкото те са способни да й навредят.
И двата вида са ловни обекти у нас, даже този лов се стимулира, понеже прекомерната популация вреди на полезния дивеч. Опитните ловци знаят за неразривната връзка „лисици-врани” и също се възползват от нея според случая, без да проявяват милост нито към едните, нито към другите.

коментирай

Коментари (0)

Все още няма коментари към тази новина. Бъди първи!

Име:
Мнение:
Попълнете текста от картинката:
captcha

България

Отпушват центъра на София наесен

Икономика

Стартира строежът на "София Тех Парк" (виж видео)

Спорт

Бивш световен шампион: Пулев няма никакъв шанс срещу Кличко

България

Младеж е в неизвестност от 23 юли

Последно обновяване 24 юли, 2014 23:22 ч.

Development PIMDESIGN