Весела Люцканова
Весела Люцканова

Весела Люцканова: Истината се понася най-трудно, но за къде сме без нея

Талантливият автор винаги се опитва да направи света по-добър и да върне доверието в човека

Весела Люцканова е писателка, издала е 38 свои книги. Член е на Съюза на българските писатели и на българските журналисти, получила най-престижни награди у нас: за съвременен роман на издателство „Хр. Г. Данов”, на „Голямото читателско жури”, на „Гравитон” за добро въображение. Тя е първата наша писателка, която през 2003 г получава американската международна награда „Златната звезда” за престиж и качество. Съюзът на българските писатели я обявява за писател на 2007 г. за книгата й с разкази „Бай, бай, хепинес”. Горда е с европейската си награда „Еврокон 89″ за научна фантастика, която й връчват в Сан Марино. Днес тя е издател и продължава да пише.

– Вие сте писател и издател на множество наши и чужди автори – за какво предпочитат да пишат днес писателите, какво ги вълнува като творци, какви теми?
– Трудно е да се обхване картината както на световната, така и на нашата съвременна литература. В повечето книги, все едно в какъв жанр, продължава битката между доброто и злото в съвремието ни. Младите писатели предпочитат фентъзито, в него могат да дадат воля на въображението си, други са най-силни в криминалния жанр, по-рядко някои се опитват да преведат героите си през сегашното време, което според мен е най-трудно, а доста други се обръщат към историческата проза и документалистиката, но в който и жанр да е, талантливият писател, наш или чужд, винаги се опитва да направи света по-добър и да върне доверието в човека. И точно тези книги остават в паметта на читателя. Никой не може да избяга от времето си и обществото край себе си. Когато то е наситено с много негативизъм, не може да се премине през него като през тресавище и да не затънеш някъде, важното е да не потънеш в него. Естествено по някакъв начин битката за оцеляване ще се вмъкне и в произведението на писателя, но важното е да го надскочи, да улови вярната пътека, макар и платил висока цена.

– Имаме ли млади талантливи писатели, за какво предпочитат да пишат те?
– Имаме много млади и талантливи писатели, на тях им е много трудно в днешното време на духовна и финансова криза. Дори когато издадат книгата си срещу заплащане, остават дълго незабелязани въпреки усилията на издателите им. Да се наложат и стигнат до читателя е трудно, ние се опитваме да включим и медиите, но колко са страниците във вестниците за новоизлезли книги, броят се на пръсти, опитваме се да привлечем на помощ и телевизиите, но колко са сутрешните предавания, в които се говори за книги? Чест му прави на Георги Ангелов от БНТ, че успява понякога да се пребори и представи на екран талантлив млад дебютант. А иначе младите разчитат на интернет, на различните блогове и електронни вестници и сайтове. А аз винаги съм се тревожила за съдбите им и най съм се страхувала да не се прекъсне връзката между поколенията и в литературата, и в обществото ни. А тя е толкова тънка днес, аха, да се скъса.

– Градивната критика за книгите и за много други неща като че ли отсъства. Доминира рекламата, а когато тя е много добра, подвежда читателите, къде е пътят?
– Градивната критика не само отсъства, тя е низвергната отвсякъде. Напълно отречена и в обществото ни, и от литературата. Вярно, че истината се понася най-трудно, но за къде сме без нея. Да се потупваме по рамото и да се влачим надолу? Докато не се научим да я приемаме, сме загубени. Само че колко останаха и критиците? Все още има мисии и сред тях, макар да са нелицеприятни за някои. Те са корективът, двигателят, да похвалят или да разкритикуват, когото трябва. И са толкова точни в преценките, че всеки да им повярва, а критикуваният не да се сърди, а да се поучи от по-мъдрия. А колкото до рекламата, която доминира в момента и е скъпо платено удоволствие, наистина е в състояние да подведе читателя. Питам се, колко ли струва рекламата за книгата „Гръцко кафе“, авторката бе показана по всички телевизии, дори в най-престижното предаване „Панорама“, а тя дори не успя да каже какво точно е написала и защо. През годините на демокрацията такъв прецедент не е имало. Може би най-сетне се е появил гений?

– Младите писатели налагат ли вече нови ценности?
– Младият писател като всеки млад човек се надява да преобрази света и да го направи по-добър. Преди четири-пет години Александър Шпатов с първата си книга „Бележки под линия” защити позицията си, и то много добре художествено, за младия българин, оставащ да учи и работи в страната си. Книгата му беше отличена с наградата „Южна пролет“. В следващите си книги остана верен на своето верую и вече е добре познат на читателите. Друг много млад автор – Светлин Статев, написа прекрасната книга „Истории от квартала“ за младото поколение, което се лута и търси себе си и своето бъдеще в родната София. А Димана Атанасова, която дебютира на 18 години, в своите две книги фентъзи „Междусъния“ и „Ремпатия“ доказа художествено и напълно зряло колко са опасни хората, потънали в разкош и опиянени от властта си над другите. В „Трите книги: „Демон, юда и магьосник“ също младата Венета Въжарова вмъкна във фентъзито си народното творчество и български легенди, които му придават привкус на родната земя. Дори в криминалния жанр Тео Буковски успява убедително да разграничи доброто от злото и чрез героите си да покаже верния път. И още много примери имам за книги на млади автори, които са определили вече своите приоритети. И са се опитали да наложат старите нови ценности на човечност, морал, традиции и почтеност.

– Днес имаме право на избор, за какво да пишем и какво да четем, дори как да живеем – с много повече или със съвсем малко, на ръба на оцеляването, има и по средата. Но кое прави човека щастлив?
– Винаги сме имали право на избор как да живеем. И как да пишем. Преди можеше да се заобиколи цензурата и в едни фантастични общества да напишем какви са нашите ценности и как ги отстояваме. И фантастиката беше на своя връх. Сега може да се пише за всичко и всякак, а времето ще отвее плявата от зърното. И всеки автор е свободен да пише каквото поиска по всякакви проблеми, да вникне в дълбокото, или да се плъзне по повърхността. Но писането на книги изисква дисциплина, пълно отказване от много неща, безсънни нощи и отговорност не само пред себе си, а и пред обществото. Младите го знаят, на тях ще им е нужно повече упорство, за да стигнат до своите читатели. Тези, които искат бързо да забогатеят, трябва да се откажат още в началото. Писането е занимание самотно и бягане на дълго разстояние. Мисля, че младите знаят и това. И са направили своя избор. „Който се бои от мечки, не ходи в гората“, е казал народът ни. А колкото до щастието, не е до парите, те могат дори да те направят нещастен. Важен е човекът до теб, когото обичаш и те обича, на когото имаш пълно доверие и той напълно ти се доверява, човекът, с когото можеш да преодоляваш всичко, да преминаваш планини и морета и най-важно да можеш да летиш! Ако имаш това, имаш всичко. Но младите го знаят и това.

– Вие сте написали 38 книги, имали сте 54-годишен семеен живот, майка сте на три дъщери, имате и внуци. Прощавате ли и какво съветвате децата си?
– Смятам, че съм живяла дотук пълноценно. С много обич към съпруга и децата си и с чувство за вина, че не съм могла да им дам още и още обич и внимание. Опитвах и превръщах нощите си вместо в сън в писане, не ми стигаше и крадях и от дните, макар че се отказвах от всичко, което не ги включваше и тях, но зная, че навярно съм ги ощетявала. Това не мога да простя на себе си. А към другите съм по-толерантна. Всеки може да сгреши и ако има силата – да си признае. Прощавала съм. Книгите си съм ги написала с много обич и себеотдаване. А да съветвам децата си? Да, и това се е случвало, но съм предпочитала да им давам личен пример. И те израснаха добри, почтени, истински хора със съхранена стойностна система. И така възпитаха и децата си, моите внуци. За добро или зло, в днешно време е трудно да се предскаже.

– Като всеки писател фантаст, вероятно имате своя визия за бъдещето. Как си го представяте след 30-50 години например? За какво биха писали тогава писателите, какви биха били хората?
– Много е трудно днес да се предскаже каквото и да било, и то за толкова далече напред. Аз имах късмета на времето с клонингите, овцата Доли се появи 22 години след романа ми. Науката вече се развива с още по-бясна скорост, а мисленето и светоусещането на хората изостава. За какво ще пишат писателите тогава? Ами пак за хората, за човешките взаимоотношения, за проблемите на обществото, ще се връщат към миналото и ще се опитват да надзъртат в непредсказуемото бъдеще. Защото освен с новостите в науката ще има прекрояване и изчезване на граници, сливане и разслояване на държави. Все някъде по света ще лежи заплаха от войни, ще се сблъскват философии, икономики и религии, та нали и днес това се случва, и нищо ново под слънцето, откакто свят светува. А на мен ми се иска човекът да е по-добър, склонен да помага и разбира другия, да съхрани потребността си да обича и да дарява обич. Да не го погълне технократството, а да се запази чист и невинен и колкото по-близо до природата, толкова по-добре за него!

– За какво ви се пише занапред?
– Току-що завърших една доста проблемна преживяна и изстрадана, документална книга „Моето приключение книжна борса Искър“. Исках да бъде с чувство за хумор, без да бъде засегнат никой, но не се получи. Поставих доста въпроси към държавата, която се надявам един ден да стане майка на всички ни.
А сега пиша „Красиви истории“ за добрия човек, за прекрасни взаимоотношения и още, и още, едва ли не една пожелана от мен утопия!