Федерер загуби от Раонич в Париж
25% ръст на ползвалите велосипед под наем в Бургас
Москва пуска газа за Украйна
Къде съм ? Начало / Коментари / Интервю

Владимир Зарев: Голямата болка на остаряването е, че човек продължава да е млад

14:36, 28 септември 2012 5577 4 коментарa
Владимир Зарев
01/05

Свободата е в различието: лудият е опасно свободен, а мъртвият – абсолютно свободен

Владимир Зарев е роден на 5.10.1947 г. в София. Завършил е българска филология в Софийския университет. Автор е на 16 книги. Сред най-популярните са трилогията "Битието", "Изходът" и "Изборът", "Хрътката срещу хрътката", "Лето 1850", "Поп Богомил и съвършенството на света", романите "Разруха" и "Светове". Главен редактор е на списание "Съвременник". Син е на известния литературен критик акад. Пантелей Зарев. Съпругата му, поетесата Мирела Иванова, е уредник в дома музей "Иван Вазов". Има три дъщери.

Видимо щастлив и с усмивка писателят Владимир Зарев ни посреща с добре дошли в дома си в столичния квартал „Лозенец”. Сред стилния интериор на апартамента, който по-скоро може да бъде оприличен на картинна галерия, кротко си дреме едър кашон. Именно той е и причина за оживлението на домакина: Владимир Зарев току-що е получил от Германия превода на „Законът”, последната книга от прочутата си трилогия, разказваща за историята на един български род (първите две части са „Битието” и „Изходът”). Чаша кафе е добър старт на разговора, който с лежерно спокойствие потича в мекия есенен следобед. Картините на Васил Стоилов, Георги Божилов-Слона, Греди Асса, Димитър Казаков, Тома Трифоновски, Володя Кенарев, Иван Кирков, Лика Янко са една мълчалива, но приятна компания.


- Господин Зарев, току-що получихте немския превод на последната част от трилогията си – книгата „Законът”. Книгата е изключително добре приета в Германия. Доволен ли сте от себе си?

- За мен това събитие е огромен празник. Всеки писател е изключително щастлив, когато може да вземе в ръце новата си книга. Изумително светъл е този ден за мен, защото с него сякаш завършва и един цикъл от живота ми - на един от великите западни езици е представена цялата ми трилогия.

- Германската критика е особено ласкава за творчеството ви, нарича ви Българския Балзак.

- Това е силен комплимент за мен – само за романа „Разруха" излязоха над 40 рецензии в най-големите германски издания. Критиците са изненадани, че най-добрият роман за прехода, по собствените им думи, е написан от българин, а не от чех или поляк, както са очаквали.

- Романът „Разруха” разказва за събитията от несвършващия български преход – тема, доста експлоатирана от творците ни напоследък. Защо обаче тези интерпретации все повече намирисват на вкиснало вино, вместо с годините да се превръщат в качествен дестилат?

- За това време тепърва ще се говори. Написах „Разруха” доста години след бързите и съдбовни промени, които станаха в страната ни, защото ми беше необходима дистанцията на времето. Отблизо се вижда отделното дърво, но отдалеч се разкрива гората. Затова и изчаках да минат десетина години, за да прекипят някои от страстите, да се откроят истинските събития, реалните герои на нашето време. Едва тогава добих смелостта да седна да пиша. Струва ми се, че голямата част от филмите, които в момента уж засягат темата, го правят доста повърхностно. Набляга се на събитийността, на сюжета, на екшъна, образите са много схематизирани, а в същото време българският народ като цяло преживя промяната по един изключително драматичен начин..

- „Законът” обхваща събитията до влизането на България в ЕС. Ако трябва с днешна дата да актуализирате поредицата и да я превърнете в четирилогия, върху кои неща ще акцентирате?

- Вашият въпрос ме натъжава, защото с днешна дата аз няма какво друго да разкажа освен за продължаващия истеричен егоизъм на българската политическа класа, за продължаващото обезкръвяване на българския народ. Стотици хиляди – най-подготвените и образовани хора, напуснаха България, промени се човешкият пейзаж, генетичният ни код се проми. България все повече и повече се превръща в територия. За жалост пак бих разказал същата история като в „Разруха”, защото героите й останаха. Те не само ограбиха народа и това, което създадоха поколения българи, но и след това нищо не направиха в полза роду. Циментираха парите в мутробарокови замъци или ги изнесоха в чужбина.

- Мазохизъм ли се оказва да живеем в подобна държава? Съжалявате ли, че не заминахте да живеете в чужбина?

- Аз съм вече много възрастен – на 65 години, освен това родината на един човек е езикът. Потопен съм в този език. Носталгията не е спомен за някакъв съдбовен пейзаж в стил „къща с две липи отпред”.
Истинската носталгия на хората е по езика и аз без него не бих могъл да живея.
За мен и съпругата ми – поетесата Мирела Иванова, всичко е приключило. Големите ми дъщери бяха в САЩ и слава Богу се върнаха. Но какво ще стане с малката аз не зная. Какво може да й предложи България? Непрекъснато се опитвам да й обясня, че у нас светлината е друга, че хората излъчват друг тип емоции, че сме ужасно дружелюбни и сърдечни хора. Но тя не го вижда това в реалния живот и приказките ми не са достатъчни. Един ден тя ще трябва да се оправя сама в тази среда.

- Всяка затворена система се движи от порядък към хаос. Мислите ли, че вторият принцип на термодинамиката важи с пълна сила и за последните 120 години от историята ни, които описвате в трилогията си?

- Въпросът ви е много интересен. Ще си позволя да цитирам Платон с неговите „Диалози”. Там той казва, че в основата си съществуват три типа власт: тирания, олигархия и демокрация. Естествено, най-продуктивният метод на управление е демокрацията, но Платон смята, че при липса на ясни правила и закони демокрацията най-лесно преминава в анархия. Тиранията много трудно би прераснала в анархия. Помним времената след 9 септември. Олигархията също мъчно се трансформира в анархия, тъй като тя обслужва трайно интересите на определена група от хора. Докато демокрацията е най-уязвима. Моята теория е, че през тези 22 години на преход ние живеем в една постоянна и несекваща анархия. Това именно направи родния преход толкова несъстоятелен, дълъг, несвършващ и мъчителен за голяма част от българския народ. През тези години се случи и нещо прекрасно – бе възвърната свободата на личността. И то реално. А какво означава свободата? Това е различието. Колкото по-различен е един човек, толкова той е по-свободен. Затова и аз обичам да казвам, че лудият е опасно свободен човек, а мъртвият – абсолютно свободен. Според мен анархията впоследствие бе умишлено предизвикана от службите и от бившата партийна номенклатура, защото по този начин бе потисната имунната система на всяка държавност. Беше накърнена, а след това лесно смазана цялата контролна система на България, за да може да бъде бързо разграбена общата собственост, която са изградили с труда си милиони българи.

- Коя е най-лошата последица от тази разруха?

- Ще започна от това, че настъпи тотална неграмотност. Тя е последица от опитите ни да се превърнем в глобални хора. Какъв е глобалният човек? Той е с под средната интелигентност, наивен, ако е възможно може да прави едно нещо добре. И най-важното негово качество е да консумира. Това е и причината, поради която се срути цялата финансова постройка на съвременния свят.
Глобализацията има огромни заслуги за опростачването на българския народ.
Другата голяма беда е, че у нас нищо не се произвежда, само се търгува. Преди две години коментирахме с мой приятел новина по радиото, в която се обясняваше колко сирене произвеждаме в момента. Той ми каза: Владо, аз толкова сирене изнасях само за Иран. Представете си какво е станало! Купуваме чесън от Китай, картофи от Полша, чушки от Македония и домати от Гърция. По-страшната беда от това, че нямаме икономика е, че през тези години умният, интелигентният, можещият, качественият, талантливият човек бе отъждествен с глупака. Героят на нашето време е далавераджията, неговата мутреса и всичките им производни. Вкусът се промени. Това е и причината, поради която в момента у нас няма личности, способни да защитят собствените си интереси и да отнесат цялата тази измет. Това е така, защото всеки един иска да бъде на мястото на тези хора.

- В тази връзка какво мислите за книгата на Сибиле Левичаров „Апостолов”, която предизвика скандал у нас и в Германия с описанието на една ужасна България?

- Не се познавам с Левичаров и не одобрявам книгата й. Сибиле първо не е българка. Тя не се и държи като такава: баща й е българин, но тя се чувства германка. Дамата се опитва с това превъзходство на западния човек, което много ни е омръзнало, да кори една действителност, в която не е живяла и страдала. В същото време Димитър Динев, когото смятам за най-успешния български писател за всички времена в Западна Европа (води се австрийски автор и пише на немски), сътвори една блестяща книга „Ангелски езици”, в която по различен начин описа живота на Балканите. Прави го с огромна симпатия, но и с огромна болка. Така че има и друг тип автори, които застават с най-добри чувства зад своя народ. Той обича нашата светлина.

- Говорите като тъжен, но не и огорчен писател за разлика от повечето си колеги. Вие как се оправяте?

- Чувствам се щастлив човек. Аз съм осъществен. Имам 17 книги, от които 10 романа, голяма част от тях са превеждани по света. Знаете ли, голямата болка на остаряването е не в това, че човек остарява, а в това, че продължава да остава млад. Получава се едно голямо противоречие между духа и тялото. Това постепенно започва да ми става ясно и го разбирам все повече по себе си. Изпитвал съм многократно лудостта и желанието да пиша. Когато творя, често изпитвам усещането, че ми се диктува отнякъде. Този възторг на думите е нещо удивително важно и това ми е подарено отнякъде, за да мога да го изпитам. В същото време имам прекрасно семейство. Здрав съм. Съпругата ми Мирела Иванова е чудесен човек, с когото имаме прекрасни отношения. Много красота ще оставя след себе си - 3 прекрасни дъщери и четирима внуци. Чувствам се облагодетелстван човек. В същото време аз нося болката на моя народ. Тази болка, че през последните години бе пропиляна огромна национална енергия и бе пропуснат шансът да се случи преходът. Беше ограбено миналото на България, но по-страшното е, че се ограби и бъдещето й.

- Какво ще кажете на всички онези, които ще кажат, че сте доволен от живота, защото сте се родил „със златна лъжица в устата”. Да не забравяме, че сте син на Пантелей Зарев?

- Винаги съм бил подценяван за това, че съм имал известен баща и уж ми е било лесно.
Това по много лесен начин оправдаваше хората до 10 ноември. След това баща ми почина. Той беше високо духовен, изключителен интелектуалец, кабинетен учен, никога не сме се карали. Фактически след неговата кончина написах по-голямата част от творчеството си. По какъв начин баща ми ми е помагал? Тези книги бяха преведени в Германия, а рецензиите показаха, че те са нещо важно в европейската литература. Разбира се, имал съм голямото щастие да живея до този човек. Той е възпитал в мен пиетета и преклонението пред словото.

- Наближава рожденият ви ден – 5 октомври. Тази дата е обявена за световен ден на Джеймс Бонд. Наскоро разбрахме, че прототип на шпионина от романа на Ян Флеминг е реална личност с агентурно име „Белият заек”. Ако вие трябва да изберете свой псевдоним, на кой бихте се спрели?

- (Смее се.) Може бих се нарекъл Добрият кротък заек.

- Добрият кротък?

- Колкото и да ви е странно, в момента изпитвам чувство на блаженство и хармония. За зла беда съм много колеблив и трудно вземам решения, което дразни жена ми.
Опитвам се да се доверявам на интуицията си, когато пиша, а на разума си – в реалния живот.
Като типаж съм безкрайно наивен човек и много лесно ме лъжат. Мирела в това отношение е много по-прозорлива.

- Вярвате ли в съдбовните, неслучайни и предопределени да се случат неща?

- Вярвам в знаците на съдбата. В един такъв момент срещнах и голямата си любов. Човек може да променя своята съдба и карма. Сигурен съм. Това изисква определени духовни усилия. Но има неща, които са адски важни и се случват, без да сме ги планирали. Срещнах Мирела в много труден момент от живота си, преживявах ужасен развод, списание „Съвременник” беше на ръба… Може би съм имал късмет, както казва Мирела, имам ангел хранител. Винаги успявам да се измъкна от много заплетени ситуации. Това е съдба.

- Германски критик ви нарече Българския Балзак. Той е бил известен като страстен чревоугодник. Вие обичате ли да си хапвате?

- О, аз съм голям чревоугодник. Много обичам да готвя, обожавам морските дарове. За зла беда имам прекалено голямо въображение и често прекалявам с подправките. Ако в рецептата пише да се сложи лук, аз добавям и чесън, ако се изискват моркови, аз не спестявам и някоя чушка.

коментирай

Коментари (4)

  • 004
    1 / 5
    Анонимен 22-07-14 21:23ч
    Ох, много ме развеселиха коментарите.

    Вярно, школата си казва думата.
  • 003
    8 / 22
    Анонимен 13-06-13 15:15ч
    ПРОРОК! Изключителен! Трябва да бъде преведен на всички езици! Написал е Библията на Нашето време - поклон!
  • 002
    -3 / 23
    Анонимен 20-04-13 15:34ч
    Люде,като Владимир Зарев укрепват Българските Корени !Дай Боже такива Хора ! Владо-Благодарим Ти !Непиши роман за героичното Търпение на Българският Род и как за това ше ни се отблагодари Бъдешето !
  • 001
    18 / 32
    Анонимен 28-09-12 17:01ч
    Мек човек с огромна култура.Маята си казва думата.
Име:
Мнение:
Попълнете текста от картинката:
captcha

Икономика

Москва пуска газа за Украйна

Свят

Орбан изтегли спорния закон за интернет

Спорт

Гришо е част от световния тенис елит

Долче вита

Да изгрееш в Страната на изгряващото слънце

Последно обновяване 31 октомври, 2014 18:01 ч.

Development PIMDESIGN