novinar.bg

Двадесет години след показната екзекуция на румънския диктатор Николае Чаушеску и съпругата му Елена Чаушеску няма яснота кой стои зад решението за тяхното ликвидиране. В Румъния се надигат гласове, искащи ексхумация на трупа на Гения на Карпатите (един от многото прякори на Чаушеску), както и този на съпругата му академик Елена Чаушеску. За да се установи по този начин дали са били измъчвани преди тяхното екзекутиране на 25 декември 1989 година и дали останките им се намират все още в букурещките гробища Генчя.

Пълна яснота липсва и относно организаторите на "народната революция", избухнала и взела жертви в Румъния, а също така и за силно форсирания съдебен процес и начаса изпълнената смъртна присъда. Все още близките не притежават смъртен акт за кончината на своите родители.

Няколко години след убийството на семейство Чаушеску служебно назначеният от военния състав защитник на подсъдимите генерал Константин Луческу направи изявление, че се разкайва, обяснявайки, че се е държал на процеса не като адвокат, а като прокурор. Същият служебен защитник откровено си признава, че се е поддал на истерията, обхванала страната през онези революционни декемврийски дни на 1989 година.

Седем години след екзекуцията на румънския диктатор проговори и друг генерал - Виктор Станкулеску, който разкри, че решението за преврата е било взето в банята на военното министерство, тъй като на това място липсвали подслушвателни устройства. Самият генерал Станкулеску препоръчал на Николае и Елена Чаушеску да напуснат Букурещ с хеликоптер, за да се избегне тяхното линчуване от побеснялата тълпа, а след 48-часово преследване двамината са заловени.

По странно стечение на обстоятелствата повечето от участниците в драматичните събития по свалянето от власт, залавянето и екзекутирането на Чаушеску и съпругата му също вече не са между живите. До ден-днешен не са изяснени обстоятелствата около смъртта на военния министър Василе Миля, намерен мъртъв в кабинета си два часа преди бягството на семейство Чаушеску на 22.ХII.1989 г. от румънската столица. Точно министър Миля беше инициаторът, който призова румънската армия да насочи оръжието си против Държавна сигурност - Секуритате.

Друг висш румънски военен - генерал Гича Попа (председател на съдийския състав, издал смъртната присъда срещу Чаушеску), най-изненадващо през март 1990 година се самоубива.

Освен него също така набързо на онзи свят отиват и други двама шефове с пагони - генерал Емил Макра, началник на военното разузнаване (починал според смъртния акт от инфаркт) и шефът на Генералния щаб генерал Стефан Гусе (починал от рак на костния мозък). Според запознати и двамата преди това са били в отлично здравословно състояние, а кончината им предизвикала силна изненада. Пред специална парламентарна комисия (проучваща декемврийските събития от 1989 година) генерал Стефан Гусе посочва, че сетнешният президент Йон Илиеску в напрегнатата тогавашна обстановка се обърнал за помощ към СССР, но против това се обявила армията.

От инфаркт, получен в кабинета си, умира и един от най-информираните офицери - шефът на антитерористичните поделения (баретите) полковник Георге Арделеш, поддържал тесни връзки с Николае Чаушеску и Василе Миля.

Странна смърт (в резултат от елементарна грешка) спохожда и полковник Василе Мълутан, пилот на хеликоптера, с който евакуира семейство Чаушеску от покрива на ЦК.

Инфаркт получава и полковник Георге Дину, арестувал Чаушеску и съпругата му, след като ги предал на военните в румънския град Търговище със заповед да бъдат разстреляни възможно най-бързо. Според осведомени източници същият този полковник Дину три дни преди кончината си е имал съвсем нормална електрокардиограма. Също от внезапна смърт умира и съдебният лекар, извършил аутопсиите на министър Миля и генерал Попа и за когото се предполага, че е знаел прекалено много. Още трима генерали и двама военни прокурори преждевременно напускат белия свят, а братът на Чаушеску Мартин се обесва в мазето на румънския търговски представител във Виена. Според запознати именно той се е разпореждал с финансите на фамилията, знаел е в кои банки и на чии сметки са вложени парите в различна валута.