Кампания „Австралия няма да бъде ваш дом” вбеси света
Пловдив е по-атрактивен от Виена
Баджанак на Dr. Dre и Мария Илиева отварят нов клуб
Къде съм ? Начало / Коментари / Животът

Защо Сливен?

14:29, 09 август 2009 9001 15 коментарa
Мартин Лайденфрост Снимка: Ди пресе
01/05

Австрийски журналист търси отговор защо българският град дава най-много проститутки на Брюксел

Мартин Лайденфрост е роден през 1972 г. Австрийски писател и журналист на свободна практика. Колумнист във вестник „Ди Пресе”. През 2007 г. получава първа награда в конкурса на Австрийската информационна агенция АРА и Банк Аустрия „Писане за Средна и Източна Европа” за рубриката си „Светът зад Виена”. Колонките му излизат през 2008 г. в книга със същото заглавие. 2009 г. издаде книгата „Мъртвата в реката”, в дъното на която също стои вестникарски текст от „Ди Пресе”. Описан е случай с намерено тяло на удавената Деница Ш., словенка, която работела като домашна помощница в Австрия. Статията привлича вниманието на нобеловата лауреатка Елфриде Йелинек, която от страниците на същия вестник отправя поздравленията си към младия автор. От една година Лайденфрост пише всяка събота под рубриката „Брюксел сладко-горчив”, където разказва за различни обществени групи, обитаващи белгийската столица.


„Презервативите са задължителни” се наричаше текст на австрийския журналист, посветен на проститутките от Сливен, които работят в Брюксел. Статията излезе през юни в рубриката на Лайденфрост „Брюксел сладко-горчив” в съботното приложение „Спектрум” на „Ди Пресе”. „От месеци се питам защо повечето проститутки в Брюксел са от един-единствен град в Източна България?”, казваше там авторът. „През юли тръгвам за Сливен”, завършваше той. Ето и репортажът му от Сливен, публикуван в австрийския всекидневник.
---------------------------------------------------

Под железопътния прелез на брюкселската Северна гара започва една западнала улица, а именно rue d’Aerschot. Почти всички къщи имат витрини, а във витрините седят проститутки. Малки групи млади мъже се шляят насам-натам. Подвикват предизвикателно към прозорците, закачат проститутките с погледи и жестове. Проститутките се усмихват. Повечето от тях са твърде млади, а някои забележително хубави. Когато мъж реши да влезе при тях, той бива отвеждан зад завеска, където получава 15 минути стандартен секс. Фелацио с последваща вагинална пенетрация струва 40 евро. За да може клиентът по-бързо да свърши, проститутката започва отрано да пъшка. Във витрината, най-често обзаведена като уютна стая, незаетата през това време колежка обикновено си приказва с достопочтена мамичка.

Ролята на възрастната жена е трудна за отгатване на пръв поглед.
Rue d’Aerschot представя само част от брюкселската проституция. Проститутките са европейки, към 200 от тях работят във витрините. 70% от тях са българки, потвърди пред мен отговарящият за Шербеек полицейски началник. 70% от тези българки идват от един и същи град. Общо в Брюксел са идентифицирани 2000 проститутки от Сливен, каза той. Тези числа не ми дават мира. Как е възможно един-единствен град от Източна България да снабдява с проститутки значителни части от Холандия и милионния град Брюксел? Защо толкова много идват точно от Сливен?

Безработица и бедност, така звучеше отговорът на шербеекската полиция, първият и възможно най-бързият. Но той не ме задоволи. Бедни има навсякъде, но въпреки това полякините отиват в Брюксел като чистачки, а поляците не стават сутеньори, а водопроводчици. Отговорът не ми се стори убедителен и поради друга причина, а именно че във витрините на европейската столица стояли и абитуриентки от сливенската езикова гимназия. А езиковите гимназии се смятат за елитни училища. С диплома от езикова гимназия човек може да си намери и друга работа.
През юли тръгнах към Сливен. Наричат града, който има 100 000 жители, „град на ветровете и циганите”. Пристигнах откъм Черноморието, пътувайки през суха, почти обезлесена равнина. Когато зърнах стръмно спускащите се скали „Сините камъни”, разбрах, че съм стигнал целта си. Беше горещо. Северните ветрове, идващи от проходите на Балкана, се срещат в Сливен, но в тези юлски жеги нищо не можеше да разхлади въздуха, дори и плътно засадената с дървета крайпътна алея.

Спасител за България

Сливен не изглеждаше никак зле. Извадените навън фотьойли на ресторантите по главната улица подканяха към отмора. Там имаше много млади жени, към които не можех да погледна спокойно. Мъчеше ме въпросът дали това са бивши или бъдещи проститутки, или пък такива по време на отпуската си. В началото на разследването ми помагаше софийската журналистка Жанина Драгостинова. Беше уикендът, в който се провеждаха българските парламентарни избори. България отново се сдобиваше със спасител, този път това бе бившият бодигард на комунистическия диктатор Тодор Живков. Той от раз получи почти 40%. Бе едър, ниско подстриган и пращящ от сила човек, който поради мощта си сякаш едва се движеше. Озовахме се в щаба на предишния военен министър. Един от помощниците му в предизборната борба, прочут софийски журналист, даде отговор на моя въпрос за проститутките, простиращ се далеч в историята: Сливен бил център на каракачаните, а те навремето били въвели българите в миграцията при търсене на работа. Каракачаните са овчари, които говорят архаичен гръцки. Вярващи са. Любо е убеден, че сред тях не може да има сутеньори. „Те са толкова благочестиви, че носят черно, откакто Византия е била превзета от неверниците.”
Любо ни дава огромната си кола и шофьора и ние се отправяме към едно от селата в околността.

Драгоданово е разположено в равното, изглежда бедно и сиво-кафяво. Тук-там се виждат скъпи коли, но по тях едва ли може да се отгатне на какво се дължи славата на Драгоданово – а именно, че буквално всяко хубаво момиче отива като проститутка в чужбина. Селяните, които заговаряме, казват, че нямат понятие от това. В селската кръчма седят няколко подпийнали мъже. От тях получавам отговор № 3: „демокрацията” била виновна за ширещата се проституция, всъщност казвайки „демокрация” те имаха предвид капитализма. Но защо Драгоданово, защо Сливен, нали навсякъде е демокрация? Исках вече да си тръгвам, когато Жанина ми махна от съседната маса. Тя беше успяла да разговори млад и чисто облечен мъж. Преди години той работил като момче за всичко в Брюксел за могъщ сливенски сутеньор, който бе оживял въпреки осемте изстреляни срещу него куршума и който по време на посещението ми бе под домашен арест.

Бившето „момче за всичко” разказа как печалбата от проституция се инвестира в търговията с дрога, холандското екстази пътува към България, а турският хероин към Западна Европа. Младият мъж също говореше за „демокрацията”, която се измервала в пари, и ни осветляваше колко получавали българките от съседните къщи. Каза още, че белите брюкселски мъже си падали по екзотиката на по-тъмнокожите жени, затова проститутките често използвали солариум, за да получат тъмен тен. „Солариумите в Сливен се държат от бивши проститутки.”
Връщайки се обратно в Сливен, се запознах с човек, чиято самоличност обещах да запазя в тайна. Ще го наричам „източника”. Та източникът е изживял брутални посегателства върху себе си през 90-те години. По онова време в „Шато Алпина”, бившата сливенска резиденция на Тодор Живков, на секстуристи от Италия и Германия били доставяни малолетни момичета. Източникът разказа как се опитал да защити едно избягало оттам момиче, след което, минавайки през градския парк, бил ударен с камък по главата.
От източника получих отговор № 4: „В Сливен имаше спортно училище, от което излизаха спортисти с международен успех. След 1989 г. момчетата изгубиха социалния си статус. И си намериха други занимания като застрахователния рекет и сутеньорството.” С времето обаче съотношението на силите се променило и в момента на сутеньорите не им се налагало да прибягват към насилие. „Сега момичетата са тези, които сами си търсят сутеньор, а не обратното.” Ето че най-после се разгадава и загадката с достопочтените баби зад брюкселските витрини: „Това са пенсионирани счетоводителки и учителки от Сливен. Те събират парите за сутеньорите. Тук ги наричат „мадамки”.


В деня на изборите се оказа, че попаднах в някаква неразбираема игра. Луничав човек, общински съветник от дясноекстремистката партия „Атака”, ме качи нагоре в планината с раздрънканата си лада. „Аз не съществувам”, съобщи ми моят шофьор. Чак горе видях къде ме е закарал – „Шато Алпина”, бившата резиденция на Тодор Живков, малък замък от хладен, непочистен камък. На масата ни седна господин, който се представи за предприемач, търговец на зеленчуци. Каза, че в Сливен имало 300 сутеньори. Жената на брат му издала един от тях в Холандия, затова сутеньорът хвърлил бомба в градината му. Що се отнася до въпроса защо жената на брат му е станала проститутка, той не каза нищо конкретно. „Сутеньорът не й плащаше нищо.” Съвсем нищо ли? „Е, добре, плащаше й много малко.

” Търговецът на зеленчуци отказа да ми представи жената на брат си, той имаше друга цел. Искаше в статията си да назова имената на всички сливенски полицаи, които обвиняваше в корупция.
На постоянния ми въпрос – защо толкова много точно от Сливен? – получих още няколко отговора. Петият: „това са циганки” – дойде от учителка със силно развито национално самосъзнание. Въпреки че в Сливен има ромски квартал и въпреки че повечето роми мечтаят за „сладките пари”, отговорът бе грешен. Обясних на засегнатата учителка, че положението с етносите на rue d’Aerschot е съвсем различно. Много от сексклиентите са араби и почти всички проститутки са с „европейски” вид. Говорих и с абитуриентка от сливенската езикова гимназия. Тя каза, че няма доказателства в класа й да има проститутки. Но нейният отговор сякаш ме приближи към истината: „Много от моите съученички изглеждат страхотно. Имат доста по-възрастни от тях приятели. Две от тях получиха като подарък от гаджетата си операция за уголемяване на бюста си, на което родителите им изобщо не обърнаха внимание.”
Водих много разговори, но все ми липсваше най-важното – някоя сливенска проститутка. Общувах и с журналист от местния вестник. От него получих седмия отговор. Сливенският журналист нарече числата, дадени от белгийска полиция „чиста глупост”, а темата – „вече изчерпана”. Не отвръщаше на въпросите ми, а накрая каза: „Аз се доверявам на полицията.”

Феноменът „ученичка от езиковата гимназия”

Запътих се, без огромно доверие, към полицията. Търговецът на зеленчуци бил следствен сутеньор, казаха ми там, а бомбата в градината му била пукотевицата по Нова година. Говорих със специалиста в областта на борбата с търговията с хора. Според него броят на сливенките на rue d’Aerschot бил по-малък, но пък потвърди за съществуването на феномена „ученичка от езиковата гимназия” и феномена „мадамка”. Каза още, че елитните проститутки са в ръцете на руснаците. Мъжът звучеше много разумно и аз започнах да му се доверявам. Разказа ми как чул две ученички да си говорят на улицата. „Като стана на 18 – рекла едната – ще отида в Брюксел, след което и аз ще имам такава кола.” С това полицаят изведе осмият отговор. Съществуват млади българки, които отиват за няколко месеца в Брюксел, за да заработят пари. „Защо?”, попитах още веднъж. Той се поколеба: „Намират го за модерно.”

Нищо в Сливен не се оказа по-трудно от намирането на проститутка. Последната ми вечер там се опитах все пак да разбера, що за проституция има в града. Попаднах на три жени, доста скапано изглеждащи ромки от 20-хилядния ромски квартал „Надежда”. Тръгнах с едната. Нищо не беше чувала за Брюксел. Каза, че била на 20 години, но изглеждаше на 40. От тъмнината на близко намиращ се парк се отдели фигурата на сутеньора - нейн брат. С удоволствие си спестявам разказа за по-нататъшното протичане на вечерта. Когато жената разбра, че не искам секс, го удари на просия, дълго и мъчително. Пътят към леглото обаче посочи деветия отговор, моят отговор. Дребният сутеньор дълго не можеше да намери жилището, в което трябваше да отведе мен и сестра си. По някое време се озовахме на тъмното стълбище на добре поддържана буржоазна къща, почакахме, след което се отвори врата. Посрещна ни почтена бабичка по нощница, с прясно оскубани вежди. Бе изключително мила, взе 2,50 евро наем и посочи на мен и на проститутката пътя към приготвеното за случая легло. Също като мадамките в Брюксел, казах си аз. Защо толкова много жени от Сливен стават проститутки? Все още не смея да твърдя, че знам отговора. Ако някой изобщо знае, то това са сливенските баби.

коментирай

Коментари (15)

  • 015
    -3 / 15
    Анонимен 10-01-10 00:24ч
    mı v slıven vsı4kı se naduvat kato mıseratsı ıse gordeyat 4esa sutenyorı ı prostıtutkı tova e gordost za teya tıpanari
  • 014
    -1 / 19
    Анонимен 27-09-09 02:42ч
    statijata e absolutno verna, verno e 4e gradat e propit s mutri, soteniori i "u4eni4kite ot ezikovata gimnazia" koito eventoalo sa bade6tite prostitutki. Ta te izglejdat na takiva o6te ot 10 klas. Tova si e samata istina i vie mnogo още
  • 013
    2 / 16
    Българка 27-08-09 13:42ч
    ами аз се запознах с автора като беше в моя град да пише статия на друга тема, но проститутки има на всякъде по света, все пак жалко е когато нямаш алтернатива, за да не умреш от глад и все пак още
  • 012
    0 / 30
    Анонимен 14-08-09 10:32ч
    Скоро минах през Сливен,пазарувах по магазините,пък не видях цигани.Сигурно има,но града беше по-чист от родната ми София.На този "изследовател"му пожелавам да му треснат мангалките нещо ,за да навлезе по-навътре в нещата.Педали скапани,идват тука и се правят на велики.
  • 011
    5 / 25
    Анонимен 12-08-09 12:09ч
    Това което е написано в статията вероятно е така.Но да пишете, че като излезнете в Сливен по главната улица все едно сте Брюксел малко :)
  • 010
    -2 / 30
    Анонимен 11-08-09 15:36ч
    Abe vie nared li ste.Vsi4ko e istina i vsi4ki dobre go znaete.Gradut e tolkova propit s prosta6tina i kurvi ,4e kato se razhojda6 po centura, vse edno si v Brüssel.I ne sa vinovni samo politicite!!! Nie sami sme si vinovni още
  • 009
    2 / 32
    Анонимен 11-08-09 03:04ч
    pak nie Balgarite sme im vinovni.Sigyrno i za kravosmesheniata im,pak nie sme vinovni.Prez cialata ni istoria,taka narechenite (zapadno evropeici) sa ni izsmykvali i kravta dori,i vinagi sa ni oriazvali i natiskali na doly v kalta.i sega kogato po niakakav nachin още
  • 008
    1 / 23
    bitivi 10-08-09 15:11ч
    Tupi komentari, za dobre skroena statika...ama iska se i da pomislish malko...
  • 007
    4 / 28
    попчо 10-08-09 11:34ч
    Хубаво го е написало момчето - всички знаят, но никой не казва. Крият се и ги е страх.
  • 006
    3 / 35
    любляна 10-08-09 11:08ч
    ъх, много смешен материал. опит за разследваща журналистика, а е станало "от всичко по малко и накрая нищо".
  • 005
    -3 / 25
    Анонимен 10-08-09 00:45ч
    Има такива чужденци-идват уж по работа за разследване на проституция,а всъщност практикуват туризъм,свързан с нея.От субект на разследване се превръща в обект на такова.Като този чужденец,журналист сам се разобличава , след като самият той е завършил опита си да открие още
  • 004
    2 / 28
    СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ 09-08-09 23:51ч
    ХАРЕСВА МИ НАПИСАНОТО ОТ ЛЮБЕН ДИЛОВ-СИНЪТ !
    Хубаво е да я защитим Лила Ангел /АЧО/ Георгиева и не заради снимките и позите с рекламите ... ! Трябва да и дадем право на работа !
    НО !
    още
  • 003
    0 / 22
    Ани 09-08-09 23:26ч
    Не става въпрос за парите, както разбрах, а защо цял град от това се издържа. Защото сме най-хитрите, затова. Защото търсим най-лесното. Прав е австриецът да се чуди.
  • 002
    15 / 31
    АНТИ 09-08-09 22:20ч
    Авторът със сигурност е австриец от полски произход щом пише,че полякините работели като медицински сестри,а поляците като водопроводчици.Интересно ми е що за мъже са тия белгийци и холандци щом отиват при мургава проститутка от цигански произход.В техните държави няма ли още
  • 001
    2 / 34
    о. Павел 09-08-09 19:00ч
    Тази "статия" е пълна безсмислица. Тя казва много и нощо. Тъй като всички в Сливен са вътре в секс бизнеса, никой в града не знае нищо за него. Така са баламосали автора, че той се е оплел като пиле в още
Име:
Мнение:
Попълнете текста от картинката:
captcha

Култура

Симеон II: Напуснах България с 200, а не с 20 млн. долара

Икономика

Беласица – една планина в три държави

България

Родилка почина в болницата във Видин

България

Студенти ще изрисуват столичния район „Подуяне”

Последно обновяване 22 октомври, 2014 15:08 ч.

Development PIMDESIGN