Звездите на справочника „Мишлен” са признание за висша кухня. Всеки добър ресторант мечтае да се окичи с поне една от възможните три звезди. Защото и в областта на кулинарията мнението на критиката не е за подценяване. Дори напротив. Спомнете си историята за веселия плъх Рататуй и неговите премеждия по пътя към голямата гастрономия. Съвсем реална пък е драмата на известния френски готвач Бернар Луазо. Той слага край на живота си, след като разбира, че неговият „Кот д`ор” ще получи две вместо лелеяните три звезди на прочутия кулинарен справочник…
Историята на звездите „Мишлен” не е лишена от сложни обрати и обикновени случайности. Високият днес пиедестал се оказва лишен от звезден произход, тъй като традицията тръгва от семпъл пътеводител, който подпомага шофьорите по време на техните пътешествия. Постепенно функциите му се надграждат и днес прочутият гид вече функционира като институция. В нея членуват изтъкнати шеф готвачи, кулинарни експерти и ценители на гурме кухнята. Изданието вече не се казва „Michelin”, а „Le Guide rouge” („Червеният пътеводител“) и се разпространява в тираж 1,2 млн. годишно в 12 държави.
Повечето хора асоциират името „Мишлен” със симпатичното бяло човече, което украсява популярната марка гуми. И не бъркат. Символът на високата кухня е идентичен. Защото и зад двете неща стои гениалният маркетингов подход на един и същи човек – французина Андре Мишлен. На производителя на автомобилни аксесоари му хрумва идеята да дава препоръки на богати хора къде могат да похапнат добре, докато скитат из Европа. И така чрез рекламата на заведения да стимулира пътуванията и съответно продажбите си. Логиката е ясна. Подходът – селективен. А резултатът – повече от задоволителен: ражда се пътеводител, който от създаването си през 1900 година до днес се превръща в кулинарна библия.
Какъв е принципът, по който се придобиват звездите „Мишлен”? Системата е степенувана и се основава на качествената оценка на ресторантите въз основа на няколко критерия – храна, ниво на обслужване, качество на продуктите, селктивност на напитките, обстановка. Според пътеводителя наличието на три звезди е белег за изключителност на заведението. Посещението му е задължително за познавачите. Резервации се правят понякога месеци предварително, а присъствието на деца е нежелателно заради строгостта на обстановката и гарантираното спокойствие на гостите. Двете звезди са знак, че ще получите първокласна услуга и ресторантът заслужава благосклонно внимание. Едната звезда също е белег за качество и лукс. В справочника съществува и раздел, в който фигурират заведения без звезди, но публикуването им става с изричното уточнение, че поръчката в тях също си заслужава вниманието.
Кой е включен в пътеводителя? Подборът на „Мишлен” е извънредно строг. Репутацията му се определя като безупречна, затова и всеки намек за влизане в класацията с връзки или пари е неоснователен. Интересно е да се знае, че системата само регистрира наличието на заведения с изключителни качества, а не създава такива. Така че и вариант да се обърнете към гида за съвет как да просперирате в бизнеса не съществува.
В момента в червения пътеводител (само за ресторанти) фигурират 12 държави. България за съжаление не е сред тях. Любопитно е, че Токио например измести наскоро Париж като гастрономическа столица на света. Този факт хвърли в ужас французите, които се разделиха с много свои илюзии за превъзходство: Лондон им взе лятната олимпиада през 2012 година под носа, а Айфеловата кула бе определена като една от най-разочароващите забележителности… Според статистиката в момента в японската столица са раздадени общо 191 звезди на 150 ресторанта. Далеч зад нея остават колосите Париж с 98, Лондон с 50 и Ню Йорк едва с 49 титулувани заведения.
Париж обаче все още държи палмата на първенството по отношение на най-класните места – 3 звезди имат цели 10 ресторанта.
Наред със звездната си слава каталогът на „Мишлен” стана причина и за ожесточени спорове. Особено след като известният френски готвач Бернар Луазо самоотвержено посегна на живота си след слух, че го лишават от една звезда. Друг аспект на темата са високите цени в ресторантите, включени в „Мишлен”. Много хора по света се питат нормално ли е храната да бъде толкова скъпа. Дискусията бе подета от американския вестник „Ню Йорк таймс“ – повод за това стана оплакване на туристи, че за ястие в парижки ресторант три звезди човек трябва да се бръкне средно с 400 долара. Наистина шокът за янките сигурно е бил голям, след като си имат любимия „Макдоналдс“ и огромни порции хамбургери за по 2 долара…
