тишина
тишина

Звукът на тишината

Ако сте изправени пред избора щастие или свобода, кое ще предпочетете? Едното е мимолетно, а другото – относително. Свободата обаче поне ти дава шанс да бъдеш щастлив, но щастието със сигурност не те прави свободен, дори напротив. Често пъти щастието се заплаща с отказ от свобода.

Тази нерешима дилема е главното, което ме грабна в новия роман на едва 25-годишния Петър Денчев „Тихото слънце”, издание на „Жанет 45“. Това е трета книга за младия автор и режисьор, който обича да експериментира с жанровете и на текстовете, които пише, и на текстовете, които поставя. Макар да твърди, че този роман не е антиутопия, той най-лесно може да бъде уподобен на романи, които познаваме в този жанр.

Странно и притеснително според мен е, че напоследък има една мощна вълна на романи на млади автори както тук в Европа, така и отвъд океана, с антиутопично звучене. Съвременното младо поколение развива свръхчувствителност към провалените проекти на своите родители за едно по-добро бъдеще.

„Тихото слънце” на Петър Денчев е една трудна за четене книга, която задава много важни въпроси, отекващи в главата на читателя дълго след като е затворил последната страница. А тя, последната страница, обратно на очакването не само не дава решение, не предизвиква катарзис, а напротив – оставя загадката без отговор, без надежда, без проект.

Главният герой в романа е Гласът като носител на паметта, като остров на смисъла, отнет чрез забраната на езика в едно общество, претърпяло преврат и издигнало в култ една безсмислена идеология на мълчанието и тишината. Опозицията тук не е душа и тяло, а глас и тяло, гласът е съсъд не толкова на душата, а най-вече на паметта. Защо е важно паметта да бъде съхранена, и то индивидуалната, а не колективната памет, е един от основните въпроси в романа.

Макар и не наративен, този роман все пак разказва история, тягостна, натуралистична, отблъскваща на моменти. Това е историята на един индивид, който претърпява всевъзможни физиологични промени и катаклизми в опита си да запази езика, а с това и смисъла, а с това и себе си. Дали успява, ще разберете, ако посегнете смело към този нов и категоричен роман, чийто глас отеква чрез звука на тишината.