Страната ни влиза със страх в 2023 г. 58% от българите очакват следващата година да бъде по-лоша от 2022-ра, показа наскоро изследване на „Алфа Рисърч”, и в тези данни няма кой знае каква драма, освен ако за миг осъзнаем колко кофти година бе изминалата.
Изминаващата година бе отвратителна – разбира се, не само за нас – за целия свят, който тъкмо изпълзя несигурно от мрачната реалност на живота под ковид ограничения и трябваше да се гмурне в ежедневието на нова, кървава война в Европа.
Ако се допитвате до китайския календар – работата е ясна, светът влиза в годината на заека, която би трябвало да ни донесе динамични времена със съдбовни промени. Но заекът не е какъв да е, а е воден заек, така че 2023 г. би трябвало да е по-спокойна година. Т.е. ще се люшкаме между социален смут с финансови затруднения и морална сила и духовна устойчивост.
Мога да споделя и какво е казала Ванга за 2023 г. – според уважавания турски „Хюриет“ тя е предсказала, че слънчева буря ще удари Земята, някой ще експериментира с биологично оръжие, а накрая орбитата на планетата ще се промени. Ако последното се сбъдне, нямаме грижа – всичко останало ще бъде без значение.
Обикновено България и светът се разминават като бързи влакове, така че няма никакво значение какво мислят китайците или какви са прогнозите на „Хюриет“. Нашата година със сигурност ще бъде различна от годината на всички останали народи по света.
2023 г. може да е доста по-спокойна от изминаващата година
Януари идва с раздаването на два проучвателни мандата за съставяне на правителство и, факт, все още има възможност да бъде сглобено такова и нещата да влязат отново в руслото на прогнозируемостта.
Само преди дни страната ни получи първото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 2.7 млрд. лв. и, да, политиците ни са съвсем наясно, че рискът от политическа нестабилност и честото провеждане на предсрочни избори ще вредят на паричната река, която идва.
Дори и да се стигне до избори през март, дори и тогава да се стигне до повторение на резултатите от вота през октомври 2022 г., създаването на правителство може да се окаже „задължително“, тъй като паричните потоци могат да текат със сигурност само при стабилно правителство и стабилен парламент, само ако няма забавяне на подготовката и приемането на нормативни актове във връзка с плана.
Ако правителството не бъде съставено през януари, то много по-внимателно трябва да се наблюдава позицията, която БСП ще оформи на конгреса си на 11 и 12 февруари. Защото това ще бъде предизборна позиция – ще стане ясно в чия орбита Корнелия Нинова ще прати партията този път – дали ще се върне при реформаторите, или ще я остави при статуквото.
Позицията на БСП е важна и сега, но при запазване на ситуацията до избори напролет тя ще става все по-важна – очакванията са партиите да запазят подреждането си от октомври м.г. с едно изключение – БСП да изпревари „Възраждане“.
Партиите биха ускорили създаването на редовно правителство не само заради европейските пари – друга причина би могла да бъде ограничаването на ролята на президента, след две години на безконтролна власт Радев може да бъде спрян само със съвместни действия на политиците. (Другият вариант е на Бойко Борисов – да се прегърне с него.)
Позицията на БСП би могла да е важна през март, но едва ли ще е чак толкова важна през октомври, когато ще се състоят редовните местни избори.
Тогава ще стане ясно дали десните сили – ПП и ДБ, са наистина в състояние да дадат отпор на ГЕРБ/ДПС.
Отсега е ясно, такъв отпор е възможен само в ясно разписани коалиционни действия. Ако десните успеят да се обединят и да вземат София дори и с кандидат като Борис Бонев, това ще бъде тежък удар срещу Борисов. Нека не забравяме, че ГЕРБ имаше сериозни проблеми през 2019 г., когато се пропука в десетина области, въпреки че тогава партията на Борисов бе в по-добра кондиция, отколкото сега.
Накратко – местните избори ще бъдат последна възможност за десницата да покаже куража си и да предяви реалистични претенции за власт.
Да действа обединено там, където не може сама. Факт е, че досега десните не успяха да покажат нищо такова – всякакви опити за съвместни предизборни или следизборни коалиции не се осъществиха, реформаторското мнозинство се люспеше през 2022 г. като СДС-то по време на Христофор Събев. Кой е виновен за това е тежък въпрос, но пък за всички е ясно на кого е изгодно.
Работещите българи обедняха рязко през 2022 г. 2023 г. може да започне още по-тежко, ако след 5 февруари, когато влиза в сила забраната на продажбата, трансфера и транспорта към други държави членки или трети държави на руски нефтопродукти, руснаците решат да затворят „Лукойл“, а ние не сме договорили алтернатива на произвежданите там продукти. Минимумът на катаклизма е страната да остане с ограничени количества бензин и дизел. Този въпрос виси със страшна сила и служебното правителство очевидно няма още решение. Това е лошият сценарий.
Добър няма, но има реалистичен сценарий
– той е, че страната няма да затъва повече. Според последните доклади на МВФ светът може да се потопи в рецесия, тъй като финансовите условия навсякъде се затягат, а инфлацията е все така висока. България обаче е пред растеж на БВП, очакванията са този растеж само да намалее до 3,9% от 4,2% през 2021 г.
При решаване на политическата криза, регулярни постъпления по Плана за възстановяване и устойчивост и навлизане на войната в Украйна в развръзка или поне „в плато“, то за България 2023-та не би трябвало да е по-лоша от 2022 г. Разбира се, има много „ако“. Винаги е възможно някой Путин да нападне Украйна…
Публикация на в. „Сега“, заглавието е на Narod.bg
