Да се проведе олимпиада само три години след края на Втората световна война е събитие не само спортно, но и политическо. Но да се намери място, което да осигури нормални условия за такова съревнование се оказва не толкова проста задача.
Летните игри през 1948 г. бяха дадени на Лондон като държава, на която не са се водили сухопътни боеве (целият Албион страдаше предимно от въздушните атаки на Германия). На Великобритания бе предлежено организирането и на зимните игри, но англичаните отказаха заради икономически затруднения. В този момент МОК се оказва пред крайно ограничен избор – Швеция или Швейцария (страните, които не взеха участие във войната). Шведският Фалун бе предпочитан град от повечето членове на МОК, но пък той не разполага с трасета за алпийски ски. Този факт се оказва решаващ изборът да падне върху Сент Мориц.
И така швейцарският курорт приема V игри 20 години след II бяла олимпиада. През този период условията с нищо не са се подобрили – същите малки семейни хотели, малки трибуни за зрителите, разхвърляност на спортните обекти. Обидените шведи язвително наричат игрите през 1948 г. „олимпиадата в хотел“. По този начин те намекват, че част от зрителите, пристигнали през януари в Швейцария, предпочитали да прекарат по-голямата част от времето си в хотелите, отколкото да пътуват десетки километри по планинските пътища.
А на самата олимпиада има какво да се види. Най-съществената разлика от довоенните игри е използването за пръв път на швейцарските хронометри и часовници
На стадионите е сложен огромен хронометър, който автоматически се включва със старта на състезателите и се изключва на финала.
По отношение на програмата отново е върнат скелетонът (подобно на спускане с шейна с един човек), но за жалост на домакините те отново остават без отличие. Общо 5 вида спорт с 22 дисциплини са включени, като участват 28 страни със 713 участници (77 жени). Не са поканени Германия и Япония, които са главните виновници за войната.
Завидно дълголетие показват американецът Джон Хитън, който завоюва сребърен медал в скелетона 20 години след златото си, и Биргер Рууд (Норв) – втори в ски-скота 16 г. след като спечели първата си титла.
При алпийците победата е за французина Анри Орейе – първи в спускането и комбинацията и трети в слалома. Американката Г. Фрейзър пък печели слалома, като се спуска по трасето с развяващи се плитки, нещо немислимо за днешния спорт.
Силно пострадалата от войната Норвегия не успява да изпрати силен отбор на олимпиадата и за пръв път от доста години отстъпва първото място в класирането по медали, където победата е за Швеция.
Отново Съветският съюз показва пренебрежение към игрите. За цялата продължителност на олимпиадата вестник „Съветски спорт“ например публикува едва две съобщения за форума в Швейцария.
България е представена от 4-ма скиори като Давид Маджар и Димитър Дражев участват в алпийската комбинация и слалома, а Никола Делев бяга 18 км (80-и от 83-има) и стартира в северната комбинация (последен, 38-и). Четвъртият ни представител Георги Дойков се отказва на 4-ия км от 18-километровото трасе и не се пуска в ски-скока. Алпийците са съответно 42-ри и 55-и в комбинацията и 47-и и 44-и в специалния слалом.
