Датата 5 май 1876 година остава като една от най-черните в историята на България. На този ден при потушаването на Априлското въстание срещу турското робство в Батак са избити стотици българи. Общо жертвите в клането, продължило няколко дни, са 5000 души.
Под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията башибозуците, състоящи се главно от помаци от съседните села, започват масово изтребване на българското население. След клането Ахмед ага е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир. Султан Абдул Хамид II го помилва по-късно.
Когато на 20 април 1876 година избухва Априлското въстание, на Батак е отредена важна роля, свързана с осигуряването на провизии на въстаниците, както и с блокирането на важните пътища и по този начин турците да не могат да получават провизии.
Под ръководството на войводите Петър Горанов и Стефан Трендафилов Керелов, мъжете от Батак се организират.
Въпреки 5-хилядната турска армия бунтовниците успяват да отстранят част от турските власти. Но на 1 май първенците на селото и чорбаджиите решават, че ако предадат оръжието си, ще спасят местните. Барутанлията се заклел, че ще се оттегли веднага, след като получи оръжието. За целта кметът и чорбаджиите трябвало да отидат в лагера на башибозука, за да му предадат оръжието. Но отивайки там, те са взети за заложници. Част от тях успяват да избягват, а други са обезглавени след предаването на оръжието. Тогава разгневеният башибозук влиза в селото. Църквата и училището, както и някои от къщите на чорбаджиите, се превръщат в укрепление за уплашеното население.
Започва зверското клане, продължило дни. Укриващите се в Богдановата къща решават да се предадат с надеждата, че ще бъдат помилвани.
Над 200 души, сред които жени, деца и възрастни са изведени от къщата, след което са претърсени за ценни вещи. Преди да ги избият, башибозуците свалят дрехите им, за да не ги изцапат с кръв, за да ги вземат след зверството.
По къщите и по улиците жени, деца и възрастни хора са зверски убивани, а мъжете са обезглавявани на дръвниците. С невиждана жестокост са убивани всички бременни жени – коремите им са разпаряни и техните неродени деца са били набождани на байонетите на башибозуците.
Заложниците, набучени на колове, са изпечени живи или обезглавени.
Последната надежда на оцелелите се оказва църквата „Света Неделя“ и училището, намиращо се до нея. Около 200 души, укриващи се в училището, са изгорени живи. През това време башибозукът прави дупки в стената на църквата и започва да стреля по укриващите се там жени, мъже, деца и старци.
В продължение на 3 дни башибозукът не успява да превземе църквата „Света Неделя“. Разгневени, турците започват да пускат пълни с пчели кошери и запалена слама с газ в църквата. Много от укриващите се в храма загиват заради недостиг на кислород.
За да утолят жаждата си, барикадиралите се използват олиото от кандилата и кръвта на изкланите си събратя. С голи ръце започват да копаят под пода на църквата, търсейки подпочвена вода.
Разбирайки че, оставайки в църквата са обречени, на третия ден част от укриващите се в нея, решават да излязат навън. С отварянето на вратата, Ахмед ага Барутанлията нахлува в църквата с башибозуците си. С това започва безпощадно клане. Само тези, които склонили да приемат исляма, са пощадени, а всички други са обезглавени.
