Българите имат много по-ниско доверие в националните институции, отколкото е средното ниво в Европейския съюз, показа проучване на Евробарометър.
В него се отбелязва, че политическата ситуация в България, неспособността на парламентарно представените партии да формират стабилно мнозинство и да излъчат правителство, очевидно дават отражение върху оценката на националните институции и върху доверието на гражданите в демократичните процедури.
Много под средното за Съюза е нивото на доверие в:
парламента (България – 14%, +2 спрямо лятото на 2022 г.; ЕС – 33%, -1),
правителството (България – 19%, без промяна; ЕС – 32%, -2),
политическите партии (България – 12%, -1; ЕС – 21%, без промяна),
местните власти (България – 45%, -2; ЕС – 56%, -2).
В сравнение с гражданите на ЕС, българите имат значително по-ниско доверие също в:
съдебната система (България – 26%, +3; ЕС – 54%, +2) ,
армията (България – 49%, +3; ЕС – 71%, без промяна),
полицията (България – 47%, -2; ЕС – 70%, +1).
Българите продължават да се доверяват в по-малка степен и на здравния и медицински персонал в страната в сравнение с гражданите на ЕС (България – 53%, -1; ЕС – 76%, без промяна).
Както сред българите, така и сред гражданите на ЕС преобладава мнението, че страната им се намира в лошо състояние.
В България тази отрицателна нагласа отново е далеч по-широко разпространена (България – 83%, -2; ЕС – 58%, без промяна) .Българите са в по-малка степен склонни да определят посоката на развитие на страната си като правилна (България – 14%, -1%; ЕС – 29%, +2).
Най-важните проблеми
На въпроса кои са трите най-важни проблема, пред които е изправена страната им, приоритетите на българите и гражданите на Съюза съвпадат. На челно място по важност се подреждат покачването на цените и икономическата ситуация, доставките на енергийни ресурси и международната ситуация. Тревожността по отношение на здравните аспекти намалява.
Покачването на цените се очертава като първостепенен проблем, засягащ все по-голяма група от обществото, както в България, така и в ЕС (България – 62%, +3; ЕС – 62%, -1)
Българите поставят като приоритетни проблеми също така финансите на домакинството, пенсиите, условията на живот и икономиката на страната.
Европейските граждани определят същите икономическите сфери като най-важните предизвикателства, пред които са изправени в личен план, макар и в по-малка степен.
Изключение са проблемите, свързани със здравеопазването и измененията в климата, които гражданите на ЕС е по-вероятно да определят като важни.
Удовлетвореност от живота
Удовлетвореността от живота е показател, който при българските граждани е отчетливо по-нисък спрямо средноевропейското равнище (България – 61%, +4; 83%, -2).
От друга страна се наблюдава значимо повишение в оценката на българите за развитието на личния им живот. Този показател остава по-висок и със стабилни стойности на общоевропейско ниво (България – 56%, +8; ЕС – 66%, +1).
Българите се вписват в средните за Съюза стойности що се отнася до очакванията, че следващата година ще е по-добра за тях в житейски план (България – 25%, +1; ЕС – 25%, +3).
Оптимистичната нагласа, че следващата година ще бъде по-добра за страната е сходна сред българите (22%, +2) и на средноевропейско равнище (20%, +2).
Проучването в България е проведено между 12 януари и 1 февруари 2023 г. от Kantar TNS BBSS.
