Да се откажем ли от бащините имена, или да ги избираме още в родилното отделение? А защо не и още от утробата, докато се кандилкаме в корема на мама?
Отколешна традиция е презимето на всеки от нас да е името на гордия татко. Но как и кога се е наложила остава под въпрос. Това обаче измъчва софиянка, която е подала жалба в Комисията за защита от дискриминацията, тъй като не е съгласна с това българските граждани да получават „бащино име”. Според нея това поставяло в унизително положение не само майките, но и самотните родителки, да не говорим пък и за хлапетата, които не познават татко си.
Именно чувството на дискриминация от женска гледна точка е може би един от основните мотиви дамата да се оплаче от „несправедливостите”. Според нея алтернативен вариант на бащиното име е то да не бъде определяно от собственото име на баща, майка, дядо и други, а да има пожелателен характер.
Оттук нататък версиите за избор дават обширен обхват и поле на въображението.
Алтернативи – бол! Една от тях – още с първото проплакване на бебето в родилното да се назначи опитен преводач от бебешки, който да транслира звуците на новороденото и да обяви на света избора му за презиме. В такъв случай човек ще трябва да се сърди сам на себе си, ако в по-късен етап се почувства недоволен.
Вариант може да бъде и практическото прилагане на стария виц за азиатските имена, в който се разказваше, че хората там хвърляли метален леген в банята и каквото се чуе – това е името на детето.
Така недоволните ще са по-малко, а дискриминираните ще бъдат сведени до минимум.
Обидената жена предлага в Закона за гражданската регистрация „бащино име” да бъде заменено само с „презиме” или с „бащино и/или майчино име”.
Дали ще бъде бащино, майчино, бабино или каквото и да се нарече презиме, човек стои в обществото не толкова с имената си, а с постиженията си и същността на личността си.
