„Не съм сто процента трезвена, но пия умерено и си казвам, че трябва да имам причина да пия. За мен е важно това да е нещо, което правя с определена цел, вместо да е безразсъдно действие. Има много причини, поради които съм намалила консумацията на алкохол. Това е и въпрос на здраве. А и просто е по-евтино да изпиеш две чаши чай в събота вечер навън“.
23-годишната студентка Фрея Шойфенс Бьогедал от Дания е един от младите хора, които са решили да пият по-малко алкохол. През последните пет години тя съзнателно го избягва. Иначе за първи път се напила на 15 години на купон със съученици.
Дания е една от държавите, която отчита намаляване на дела на младите хора, които пият редовно. В същото време напиването и купоните, които вървят задължително с напитки с висок градус, продължават да са част от обществения живот. И там, както и в други държави се наблюдава тенденцията младите жени да пият почти колко младите мъже.
Опитът на българските деца с алкохола също започва рано. Близо половината от българските ученици на възраст 10-19 години са опитвали алкохол (бира, вино и силни алкохолни напитки), а средната възраст, на която започват да консумират алкохол, е 14 години, сочи проучване на Националния център по обществено здраве. Само 1% от учениците консумират алкохол ежедневно, а 72.0% от тях в момента не употребяват алкохол.
И въпреки че според официалните статистики и в България се консумират по-малки количества чист алкохол, то потреблението на спиртни алкохолни напитки като цяло расте и то основно за сметка на бира и вино. И тук, както и в други европейски държави, момичетата настигат момчетата по употреба на спиртни напитки.
„Младите хора определено не пият по-малко от по-възрастното поколение, но експериментират с различни видове алкохол. Предимно силни коктейли. Струва ми се, че напоследък младите мъже се опитват да живеят по-здравословно и се стараят да не пият алкохол.В същото време младите момичета масово публикуват снимки в социалните мрежи с чаша в ръка“, казва 25-годишната Деси от София.
В България – по-малък градус, но повече
Според данните на Националния статистически институт в България се потребяват близо 35 литра алкохол на човек на година. Става въпрос за домашната консумация и от числото е изключено пиенето в заведения. Данните са за 2023 г. и показват ръст на консумацията спрямо предходните три години, когато на човек са се падали по около 32 литра алкохолни напитки.
Според статистиката 2023 г. е и годината с най-голяма консумация на алкохолни напитки от 2013 г. насам.
Най-много се пие бира – 26.6 литра на човек на година, а далеч назад са вино, ракия и други напитки.
Пак според данните на НСИ най-големи количества алкохолни напитки през 2023 г. са изпити в област Плевен – близо 60 литра. Следват Шумен и Добрич.
Най-малко е домашното потребление в област Смолян – около 13 литра на човек на година, следвана от Ловеч и Пазарджик. Десет години по-рано първенството по потребление се е държало от област Видин с близо 68 литра на човек на година.
Данните на Световната здравна организация показват, че в Европа, както и в България потреблението на алкохол, измерено през количствата чист алкохол, намалява. Последната налична статистика е за 2019 г. и тогава в България са консумирани 11.9 литра чист алкохол на човек на година. Класацията се води от Румъния със 17 литра чист алкохол на човек на година.
Проблем в Българи, а и не само, е прекомерната употреба на алкохол за кратко време или напиването. Близо една трета от учениците казват, че се напиват между 1 и повече от 10 пъти месечно, като честота от 4 до повече от 10 пъти е регистрирана при учениците на възраст 15-19 години, като делът ѝ сред момчетата е малко по-висок.
„Проучването показва високи нива на употреба на алкохол сред децата в България, както и тенденция към намаляване на различията между половете (момичетата пият почти толкова, колкото и момчетата) и високи нива на злоупотреба с алкохол“, казват авторите на изследването от Националния център за опазване на общественото здраве.
В Гърция най-много на ден пият над 70-годишните
Въпреки че изглежда, че по-младите поколения консумират по-малко алкохол в сравнение с по-възрастните в Гърция, това се дължи главно на промяната на навиците и на различните начини на забавление на по-младите хора. Те по-рядко посещават нощни клубове и предпочитат домашните купони поради финансови затруднения. С други думи, през последните години изглежда, че гръцките потребители като цяло пият все по-малко навън в сравнение с преди 15 години, като избират по-евтини начини за забавление и по-евтини алкохолни продукти.
В Гърция обаче не се наблюдава тенденция към намаляване на запоите сред младите хора. Според неотдавнашно проучване на Националния център за социални изследвания страната се нарежда на второ място след Ирландия по пиянство, т.е. висока консумация на алкохол за кратък период от време.
Процентите са особено високи сред мъжете (9.1% се напиват всеки ден, а 41.1% всяка седмица) в сравнение с жените (съответно 2.4% и 27%).
Почти 47.5 % от младите хора на възраст 15-29 години консумират големи количества алкохол всяка седмица, докато хората на възраст 70 и повече години се оказват възрастовата група с най-висока дневна консумация.
Гръцките тийнейджъри също са в челото на класацията по консумация на алкохол в Европа, въпреки че продажбата на такива напитки на деца под 18 години, както и допускането им в барове и клубове, е забранено по закон. Забраните обаче масово не се спазват.
През 2019 г. по данни на ESPAD (European School Survey Project on Alcohol and Other Drugs) гръцките тийнейджъри се нареждат сред най-големите консуматори на алкохол в Европа. Оттогава ситуацията не се е променила към по-добро. Здравните експерти подчертават, че гръцките деца започват да пият алкохол около 12-годишна възраст. Всъщност те отбелязват, че докато бирата е доминиращата напитка сред учениците в Европа, в Гърция първото предпочитание (24.8%) е към напитките с висок градус (уиски, водка).
Важно е също така да се отбележи, че алкохолът е първото пристрастяващо вещество, изпробвано от тийнейджърите, преди да навършат 14 години.
Къде се пие по-малко
Последното национално проучване, свързано с консумацията на алкохол в Дания показва, че 9.3% от младите хора на възраст 25-34 години в Дания пият повече от 10 единици на седмица. Една единица се равнява на обикновена бира от 330 милилитра.
Този дял постоянно намалява през последните години, като през 2010 г. е бил 30.3%. Същото се отнася и за младежите на възраст 16-24 години, където броят им е намалял от 47.4% през 2010 г. до 21.0% през 2023 г. Така нареченото средносрочно проучване за следващия здравен профил през 2025 г. потвърждава, че алкохолната консумация е станала по-умерена.
Въпреки това пиенето е широко разпространено в Дания и е част от почти всяко социално събиране.
Също така има повече млади жени, които пият повече от 10 единици седмично.
През 2023 г. Литва отбелязва най-ниското ниво на консумация на чист алкохол за 10-годишен период. Тогава консумацията на чист алкохол в страната е била 11 литра на човек.
Продажбите на дребно на спиртни напитки, ферментирали напитки и вино са намалели съответно с 0.8% и 4.2%, докато продажбите на бира са се свили с 6%. Цените на дребно на алкохолните напитки са се увеличили с 10.6% през 2023 г., като най-голямо е поскъпването на бирата.
Въпреки че консумацията на алкохол намалява, това не се отнася за болестите, свързани с пиенето. По данни на Института по хигиена през 2023 г. 27 000 души са били диагностицирани с поне една диагноза, пряко свързана с употребата на алкохол, или с 2 000 повече, отколкото през 2022 г. Най-разпространената е алкохолната зависимост.
През последните 30 години общата консумация на алкохол във Франция постоянно намалява. Делът на възрастните, които заявяват, че пият средно по-малко от веднъж седмично, е нараснал от 37% през 2000 г. на 61 % през 2024 г.
Що се отнася до много младите граждани, намаляването на консумацията на алкохол също е забележимо. Делът на 17-годишните във Франция, които пият алкохол всеки месец, е намалял от 79.2% през 2000 г. на 58.6 % през 2022 г. В същото време расте консумацията на алкохолни напитки без алкохол или с много ниско алкохолно съдържание като безалкохолни вино или бира.
Според Огюстен Лаборд, собственик на магазин за вино „без алкохол“ в Париж, нараства броят на младите клиенти, които поставят на първо място здравето си, както психическото, така и физическото, и поради това се отказват от алкохола. Другата причина е фиксацията на все повече млади хора във външния им вид, което води до ограничения както при консумацията на напитки, така и на храна.
Тенденцията за по-трезвени млади хора е видима и в Чехия. Данните от последните няколко години показват общ спад на потреблението на алкохол с около 10% и „виновни“ за това са основно младите. В същото време растат продажбите на безалкохолна бира, лимонади, радлери и слаби седемградусови бири.
Експертите посочват, че младите хора заменят алкохола с други по-силни стимуланти, нови синтетични меки наркотици, но също така и с нови технологии (напр. социалните мрежи), които стимулират по-силно центровете за възнаграждение/задоволство в мозъка.
Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Зорница Латева, Mediapool (България); Ieva Kniukštienė, Delfi (Литва); Emma Louise Stenholm, Foljeton (Дания);
Eva Papadopoulou, EfSyn (Гърция); Sarah Rost, Voxeurop (Франция), Petr Jedlička, Deník Referendum (Чехия).
