В последните дни Greenpeace отново се възпали с твърдения, свързани с качеството на въздуха в Димитровград и дейността на „ТЕЦ Марица 3“ АД. Макар организацията традиционно да се ползва с обществено доверие, настоящият случай поставя под съмнение надеждността на източниците, методологията и валидността на направените заключения.
Основният проблем, който експерти и представители на индустрията виждат, е липсата на научно обоснован подход. Greenpeace изгражда оценката си върху данни от неформална гражданска група, онлайн анкети и единични лични свидетелства — крайно недостатъчни за формулиране на твърдения за замърсяване и здравен риск.
Един от водещите източници, на които Greenpeace се позовава, е групата „Дишай, Димитровград“ — формация без юридически статут, без експертен капацитет и без отчетност за методите, чрез които събира и интерпретира данни. Фактът, че тя е неформална Facebook група, поставя под въпрос не само достоверността, но и проследимостта на твърденията, които използва като база за заключенията си.
Притеснително е също, че Greenpeace прави изводи за здравословно въздействие на замърсяването върху населението въз основа на анкетиране на едва 22 души — извадка, която по научни стандарти е статистически несъстоятелна. При население от десетки хиляди жители подобен подход не може да бъде основа за публични обвинения, още по-малко — за твърдения за причинно-следствени връзки между дейността на енергийните мощности и респираторни заболявания.
Официалните данни от автоматичните измервателни станции в региона показват, че през последните години докладваните превишения на серен диоксид са в рамките на националните и европейските норми. От 2021 г. насам стойностите са значително под допустимите прагове. Няма нито едно административно производство срещу „ТЕЦ Марица 3“, основано на отчетени превишения от акредитираната станция „Раковски“. Въпреки това Greenpeace твърди за „системно замърсяване“, без да представи доказателства, потвърдени от регулаторите.
Освен ограничените източници, особено тревожна е пълната липса на академична методология в анализа на Greenpeace.
Отсъства изцяло това, което отличава научното изследване от предубедена публицистика — методика, критична база данни, експертен анализ и съпоставка с контролни данни.
И най-важното — данните, които Greenpeace цитира, не вземат предвид ключови фактори като регионален пренос на въздушни маси, натоварването на големите производители в комплекс „Марица Изток“, битовото отопление и сезонните климатични особености. Липсата на интегриран анализ води до неправомерно изолиране на един участник от сложна система от източници и процеси.
В обществен дебат, който има сериозни последици за икономиката, местните общности и общественото доверие, подобен подход не само подкопава научната коректност, но и рискува да създаде изкуствено напрежение.
Защото ако единствените доказателства са смес от социални мрежи, малки анкети и внушения, то заключенията не са екология. Не са наука. И не са анализ.
Те са просто превъзбуден активизъм.
